Първите звезди във Вселената може би са се появили 100 милиона година по-късно, отколкото се смяташе досега. До такива изводи стигнаха астрофизици след изследване на данни от флуктуациите на реликтовото фоново лъчение на Вселената, "ехо" от Големия взрив, събрани с помощта на Европейския космически телескоп "Планк", се казва в поредица от статии в списание Astronomy & Astrophysics.
"Резултатите от наблюденията на телескопа "Планк" показват, че звездите може да са всъщност по-млади, отколкото вярвахме досега и това по принцип е в съответствие с други астрофизични показатели. Това откритие може да има за много сериозни последици за нашите опити да разберем какво представляват "тъмните" компоненти на Вселената (тъмната материя и тъмната енергия),"- каза италианският астрофизик Карло Бачигалупи (Carlo Baccigalupi) от Международната школа за авангардни изследвания SISSA (Scuola Internazionale Superiore di Studi Avanzati) в Триест (Италия).
Вчера през нощта Европейската космическа агенция (ЕКА) публикува на интернет страницата си последната част от данните, събрани от телескопа "Планк" по време на наблюденията му на "ехото" на Големия взрив от 2009 до 2012 година. Към обявените по-рано тази седмица доказателства, че арктическият телескоп BICEP2 не е успял да открие гравитационни вълни, ЕКА представя нови висококачествени карти на космическия микровълнов фон и разкри някои изненадващи открития.
Това, което не са очаквали учените е, че периодът на рейонизация е продължил много по-дълго, отколкото се смяташе досега.
Светлината е била в състояние да се разпространява свободно във Вселената не по-рано от 400 000 години след Големия взрив. Откакто става Големия взрив, Вселената се разширява и изстива, разтегляйки онази първична светлина от началната й висока честота, която днес можем да регистрираме като фотони от микровълновия диапазон: космическото реликтово микровълново лъчение, идващо от всички посоки на Вселената.
След това настъпва епохата на рейонизация, която започва няколко стотин милиона години след Големия взрив с рекомбинация на водорода и когато Вселената става прозрачна за фотоните и видима. Рекомбинацията (рейонизацията) е процес, обратен на йонизацията, както може би се досещате. Състои се в привличане на свободните електрони от йоните. Така рекомбинацията води до превръщане на йоните в неутрални атоми или молекули. През тази епоха изгряват първите звезди.
Карта на космическия микровълнов фон , направена по данни на "Планк", Снимка: ESA and the Planck Collaboration.
Това изображение показва космическия микровълнов фон, наблюдаван от космическата обсерватория "Планк" на Европейската космическа агенция. Това е моментна снимка на най-старата светлина в нашата Вселена, когато тя е била само на 380 000 години. Тя показва малки температурни колебания, които съответстват на регионите с малко по-различни плътности, представляващи семената на всички бъдещи структури: съвременните звезди и галактики.
Според общоприетите оценки, получени с помощта на американската сонда WMAP през 2002 г., "тъмните векове" на Вселената, както наричат този период астрономите, са продължили около 450 милиона години. Научният екип на "Планк" се опита да уточни тези оценки, използвайки това, че галактиките и звездите забележимо изкривяват реликтовата фонова радиация, усукват я в една или друга посока
Тази особенност на реликтовото излъчване едновременно позволява на учените да разберат две неща - кога всъщност е завършила епохата на рейонизация и да изчислят възрастта на първите звезди във Вселената.
Както се изясни, рейонизацията е приключила много по-късно от колкото смятаха астрофизиците - 550 милиона години след Големия взрив, което е 100 милиона повече от предишните оценки. Първият светлината на Вселената възниква по същото време.
В допълнение астрономите са успели да открият почти 1500 звездни купове от най-ранни галактики, които са възникнали в края на "тъмните векове" на Вселената. Според изчисления на участниците на изследователската група, масата им е сто и дори хиляди пъти е по-голяма от тази на нашата галактика, лечния път.
Снимка: ESA / LFI & HFI
Област на звездообразуване в съзвездието Персей
Европейската космическа обсерватория "Планк" (Planck), работеща в милиметров и субмилиметров диапазон, започва да работи през май 2009.Нейната основна задача е да сканира цялото небе в този диапазон и да получи най-пълна картина на космическото микровълново фоново лъчение - на "ехото" на Големия взрив. Първият сеанс на сканиране завършва през юли 2010 г., но по-пълния анализ на събраните данни е завършен едва през втората половина на 2014 година.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
16.02 2015 в 18:08
Последни коментари