12 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Нашите черва са директно свързани с мозъка ни чрез новооткрита невронна верига

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 септември 2018 в 00:00142240
Сензорните неврони в червата информират вагусния нерв (в жълто) и мозъка какво правят нашите стомаси и черва. NICOLLE R. FULLER/Science Source

Човешките черва са покрити с повече от 100 милиона нервни клетки - това е на практика само по себе си мозък. И наистина, червата всъщност разговарят с мозъка, освобождавайки хормони в кръвта, които за около 10 минути ни казват колко сме гладни или че не би трябвало да изядем цялата пица, пише Science magazine.

Едно ново проучване, публикувано в списание  Science, разкрива, че червата имат много по-директна връзка с мозъка чрез нервна верига, която им дава възможност да предават сигнали само за секунди. Констатациите могат да доведат до нови лечения на затлъстяването, нарушения на храненето и дори депресия и аутизъм - всички, които по един или друг начин са свързани с неправилното функциониране на червата.

Проучването разкрива "нов набор от пътища, които чревните клетки използват, за да комуникират много бързо с ... мозъчния ствол", отбелязва съавторът на изследването Даниел Дракър (Daniel Drucker), учен-клиницист, изследващ чревните разстройства в Изследователския институт "Люнефелд-Таненбаум" в Торонто, Канада. Въпреки че остават много въпроси, преди клиничните последици да станат ясни, той подчертава, че "това е чудесно  ново парче от пъзела".

През 2010 г. неврологът Диего Боркес (Diego Bohórquez) от Университета "Дюк" в Дърам, Северна Каролина, направи изненадващо откритие - ентероендокринните клетки, които оформят лигавицата на червата и произвеждат хормони, които стимулират храносмилането и потискат глада, имат израстъци, които наподобяват синапсите, които невроните използват, за да общуват помежду си. Ентероендокринните клетки могат да изпращат хормонални съобщения до централната нервна система, но дали могат да "говорят" с мозъка чрез електрически сигнали, както правят невроните, се пита Боркес. Ако е така, те би трябвало да изпращат сигналите през вагусовия нерв, наричан още блуждаещ нерв, който свързва червата с мозъчния ствол.

Той и колегите му инжектират флуоресциращ вирус на бяс, който се предава чрез невронните синапси в червата на мишките. И тогава изследователите виждат как и ентероендокринните клетки, и връзката им, която предава сигналите, светват. Тази връзка се оказаха вагалните (блуждаещите) неврони.

В лабораторен съд ентероендокринните клетки достигат до вагусните неврони, образувайки синаптични връзки помежду си. Клетките дори отделят глутамат - невротрансмитер, който участва в когнитивни функции като учене и памет, занимава се с миризмата и вкуса, които вагалните неврони получават в рамките на 100 милисекунди - по-бързо от мигване на окото.

Това е много по-бързо, отколкото хормоните могат да преминат от червата в мозъка чрез кръвообращението, обяснява Боркес. Бавната сигнализация чрез хормони може да бъде причина за провалите на много подтискащи апетита средства, които се насочват към хормоните, казва авторът. Следващата стъпка е да проучим дали тази сигнализация на червата дава мозъка важна информация за хранителните вещества и калоричната стойност на храната, която ядем, коментира Боркес.

Съществуват някои очевидни предимства за свръхбързите мозъчни сигнали, ако трябва да се открият отрови, но може да има и други ползи за усещането на съдържанието на червата в реално време, обяснява изследователят.

Едно друго проучване, публикувано наскоро в Cell, показва интересен ефект от дейстрието на сензорните клетки на червата. Изследователите използват лазери, за да стимулират сензорните неврони в червата на мишките, което обаче създава приятни усещания, които гризачите усилено се опитват да повтарят. Лазерната стимулация повишава нивата на невротрансмитер, подобряващ настроението, наречен допамин, в мозъка на гризачите, установиха изследователите.

Двете статии могат да помогнат да се обясни защо стимулирането на плуждаещия нерв с електрически ток може да лекува тежка депресия при хората, коментира Иван де Аройо (Ivan de Araujo), невролог от Школата по медицина Айкан в Ню Йорк, който е ръководител на изследването, публикувано в Cell.

Резултатите могат да обяснят защо пълният стомах ни кара да се чувстваме добре. "Въпреки че тези неврони са извън мозъка, те напълно отговарят на дефиницията за неврони, отговарящи за възнаграждението", които стимулират мотивацията и увеличават удоволствието, отбелязва авторът.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Първото селфи в Космоса
11 ноември 2019 в 00:00
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.