Невроучени направиха забележително откритие - нов тип човешка мозъчна клетка.
Новият неврон е наречен "шипковиден шипдовиден неврон" заради външния си вид. Мозъчната клетка има свои уникални гени, отличителна форма и разнообразни връзки с други неврони и не е описвана преди, още повече, че не присъства в любимия обект на изследване на невроучените - мишките.
Международна група изследователи съобщиха за откритието си на 27 август в списание Nature Neuroscience.
"Тя е много крехка", разказва Тригве Бокен (Trygve Bakken), един от водещите автори на статията и старши учен в Института за мозъчни науки "Алън" в Сиатъл. Невроните имат дълги разклонения, наречени дендрити, които приемат сигналите от други неврони. В шипковидните клетки тези дендрити са "много компактни, с много разклонения, така че изглеждат малко като шипка", обяснява Баккън за LiveScience.
Също така в края на аксоните на тези клетки са присъединени големи "луковици", които освобождават невротрансмитери или химически сигнали към другите неврони, добавя Бокен.
Откритието е резултат от сътрудничеството между Бокен и екипа му и изследователи от Университета в Сегед, Унгария. И двата екипа идентифицираха независимо невроните с отличителен вид и когато екипите научиха, че са намерили едно и също нещо, решават да работят заедно, разказа Бокен.
Изследователите от института "Алън" документират странния нов неврон, изследвайки мозъчната тъкан на двама починали мъже на средна възраст. Когато изследователите разглеждат гените на шипковия неврон в тази постмортална тъкан, откриват, че невроните действат по различен начин. "Има няколко гени, които се включват само в тази клетка, а не в другите", обяснява Бокен.
В същото време унгарският екип допълнително документира шипковия неврон чрез изследване на електрическата активност и формите на невроните в мозъчна тъкан, отстранени от човешки мозък по време на операцият и запазени живи в разтвор.
Рядък неврон
Една от причините, поради която шипковидните неврони са останали скрити за невроучените толкова дълго, е, защото тези клетки са много редки в мозъка, отбелязва Бокен. Друга причина е, добавя авторът, че е трудно за учените да си набавят човешка мозъчна тъкан за изследване. Всъщност, в изследването учените проучват само един слой от мозъка. Възможно е обаче шипковидните неврони да бъдат намерени и в други слоеве, разказва Бокен.
По-специално, изследователите установиха, че шипковидните неврони съставляват около 10% от първия слой на неокортекса - най-наскоро еволюиралата част от кората, която е свързана с очите и слуха. Те установиха също, че шипковидните неврони се свързват с неврони, наречени пирамидални клетки, вид възбуждащ неврон, който съставлява две трети от всички неврони в кората, според списание Cell. Наскоро бе открито, че физическият размер и структура на пирамидалните мозъчни клетки са свързани с нивото на интелигентност на човека.
Пълната степен на връзката между шипковидните и пирамидалните неврони е неясна, но изследователите установиха, че шипковидните неврони действат като инхибиторни неврони или ограничаващи активността на други неврони. "Те имат потенциала да сложат спирачки на възбудимостта" на пирамидалните неврони, обяснява Бокен. Но как това влияе върху поведението на мозъка, "все още не знаем", добавя невроученият.
Липсата при мишките
Всички бозайници имат мозъчна кора и в нея неокортекс, но има около "хиляди пъти повече клетки в човешката кора, в сравнение с тази на мишките", коментира Бокен. С други думи, тя представлява много по-голяма част от нашия мозък, отколкото при мишките. Така че, може би не е изненадващо, че екипът не е намерил генетични следи от шипковидните неврони при мишки.
"Откриването на клетъчни типове, които са уникални за човека ... помага да разберем физиологичните различия, на които се дължат нашите висши когнитивни способности и могат да ни информират за стратегиите за лечение на мозъчносъдови нарушения", коментира Блу Лейк (Blue B. Lake), от Калифорнийския университет в Сан Диего, който не е участвал в изследването.
Липсата на шипковиден неврон в мозъците на мишките може да послужи като предупредително напомняне, че резултатите от някои изследвания на мозъка, направени върху гризачи, не могат да бъдат приложени за хората, твърдят изследователите.
"Мишките са прекрасен моделен организъм, който ни помага да разберем как мозъкът работи като цяло и в частност как работят човешките мозъци", коментира Бокен. "Но мисля, че намирането на част от тази верига, която не се забелязва при мишките, сочи, че е необходимо да се изучава истинска човешка тъкан".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари