Ново изследване на екип учени от Кеймбридж на лекарството ремдезивир го показва в друга светлина - като вероятно високоефективно антивирусно средство срещу SARS-CoV-2.
То идва след като Световната здравна организация (СЗО) обяви след големи клинични проучвания, че лекарството не намалява значително смъртността.
Сега британските изследователи описват в Nature Communications приема на лекарството на пациент с COVID-19 и с рядко имунно разстройство и наблюдават драстично подобрение на симптомите му и изчезването на вируса.
Противодействието на пандемията на COVID-19 е възпрепятствано от липсата на ефективни антивирусни лекарства срещу SARS-CoV-2, коронавирусът, който причинява заболяването. Учените възлагаха надежда на лекарството ремдезивир, първоначално разработено за лечение на хепатит С и впоследствие тествано срещу ебола, но се оказа, че то не намалява смъртността от COVID-19.
Въпреки че проучване на СЗО установи, че ремдезивир не намалява продължителността на болничния престой, проучването е предназначено да покаже само дали лекарството може да намали риска от смърт. Така че неговите заключения относно това дали ремдезивир съкращава болничния престой или намалява риска от прилагане на апарат за обдишване се нуждаят от по-внимателен анализ, коментира Дейвид Брет-Майор (David Brett-Major), епидемиолог от Медицинския център на Университета на Небраска в Омаха.
Въпросът обаче е по-сложен и сега клиничен екип използва различен подход за определяне на ефектите на лекарството върху COVID-19 при внимателно наблюдавани пациенти.
„Има различни проучвания, подкрепящи или подлагащи на съмнение ефективността на ремдезивир, но някои от тези, проведени по време на първата вълна на инфекцията, може би не бяха оптимални за оценка на неговите антивирусни свойства", коментира д-р Джеймс Тейвънтирън (James Thaventhiran) от отделението по токсикология на Медицинския център към Университета в Кеймбридж.
"Смъртността се дължи на комбинация от фактори, които вероятно включват непроверена вирусна репликация и, което е важно, реакцията на имунната система. Клинично проучване, което разглежда само въздействието на ремдезивир върху смъртността, ще има затруднения при разграничаването на тези два фактора. Това ограничава способността ни да зададем простия въпрос: колко добър е ремдезивир като антивирусно средство? "
За да отговори на този въпрос, екип, ръководен от учени от Университета в Кеймбридж и Barts Health, разглежда случая на 31-годишен мъж с XLA, рядко генетично състояние, което засяга способността на организма да произвежда антитела и следователно да се бори с инфекцията.
Болестта на пациента започва с висока температура, кашлица, гадене и повръщане и на 19-ия ден дава положителен тест за SARS-CoV-2. Симптомите му продължават и на 30 ден той е приет в болница, където му се дава допълнително кислород поради затруднено дишане.
Необичайно неговата треска и възпаление на белите дробове продължават повече от 30 дни, но без да причиняват тежки проблеми с дишането или разпространение в други органи. Според изследователите казват, че това може да се дължи на неспособността му да произвежда антитела - въпреки че антителата се борят с инфекцията, те също могат да причинят увреждане на тялото и дори да доведат до тежко заболяване.
Първоначално пациентът е бил лекуван с хидроксихлорохин и азитромицин, които са имали слаб ефект и лечението е било спряно на 34-ия ден. След това пациентът е започнал десетдневен курс на ремдезивир. В рамките на 36 часа треската и задухът му намаляват, а гаденето и повръщането спрират. Нарастващите нива на кислород в кръвта позволява да бъде спряно и допълнителното подаване на кислород.
Този драматичен клиничен отговор е придружен от прогресивно намаляване на нивата на С-реактивен протеин (CRP), вещество, произвеждано от черния дроб в отговор на възпаление. В същото време лекарите забелязват увеличение на броя на имунните му клетки, известни като лимфоцити, а сканирането на гръдния кош показва, че белодробното му възпаление се изчиства. Пациентът е изписан на 43-ия ден.
Седмица след изписването треската на пациента, задухът и гаденето се връщат. Той е приет отново в болница на 54-ия ден и му се подава допълнително кислород. Той отново е положителен за SARS-CoV-2, установено е, че има възпаление на белите дробове и нивата на CRP са се увеличили, а броят на лимфоцитите му е спаднал.
На 61-ия ден пациентът започва лечение с допълнителен десетдневен курс на ремдезивир. За пореден път симптомите му се подобряват бързо, температурата му спада и е спряно и допълнителното подаване на кислород. Неговият CRP и броят на лимфоцитите се нормализират. След допълнително лечение с реконвалесцентна плазма на 69 и 70 ден, той е изписан три дни по-късно и вече не е симптоматичен.
Екипът установява, че нивата на вируса на пациента намаляват прогресивно по време на първия му курс на ремдезивир, съответстващ на подобрението на симптомите му. Неговите вирусни нива отново се повишават, както и симптомите му, когато спира първият курс на лечението, но ефектът от втория курс на ремдезивир е още по-бърз и окончателен. Към 64-ия ден пациентът вече не дава положителни ресултати на теста за коронавирус.
Невъзможността пациентът да изчисти инфекцията си без антивирусно лекарство е много вероятно да се дължи на липсата на антитела, казват изследователите. Има обаче и други имунни клетки, които допринасят за борбата с инфекцията, включително такива, известни като CD8 + Т клетки. Екипът забелязва, че пациентът е в състояние да произведе CD8 + Т клетки, които реагират на „шиповия протеин“ на повърхността на вируса - шиповите протеини придават на вируса характерния профил на короната (оттук и името коронавирус). Макар и недостатъчно за спонтанно изчистване на инфекцията, това вероятно е допринесло за изчистването на вируса по време на втория курс на ремдезивир.
„Необичайното състояние на пациента ни даде рядката възможност да установим ефективността на ремдезивир като лечение на коронавирусна инфекция. Драматичният отговор на лекарството - при многократно изпитания - предполага, че може да бъде високоефективно лечение, поне за някои пациенти", добавя д-р Никълъс Матесън (Nicholas Matheson) от Кеймбриджкия институт по терапевтична имунология и инфекциозни болести (CITIID) към Университета в Кеймбридж
Освен това екипът подозира, че ремдезивир вероятно ще бъде най-полезен, когато се прилага в началото на инфекцията, преди вирусът да е в състояние да предизвика потенциално катастрофален имунен отговор. Изследователите съобщават, че ходът на болестта на техния пациент също подчертава важната - но често противоречива - роля, която антителата играят, за да ни предпазят от инфекция.
„Фактът, че нашият пациент не е успял да се пребори с болестта без лечение, предполага, че антителата допринасят за контрола на SARS-CoV-2“, обяснява д-р Матю Бъкланд (Matthew Buckland) от катедрата по клинична имунология, Barts Health, Лондон. "Но тази липса на антитела може да е попречила на неговия COVID-19 да стане животозастрашаващ, тъй като пациентът няма антитела, които да предизвикат увреждащ имунен отговор".
Въпросът дали прилагането на ремдизивир е полезно или вредно остава. Но едно е сигурно, че употребата му трябва да бъде "съобразена с отделните пациенти в зависимост от основното им състояние - например дали вирусът е причинителят на симптомите или имунният отговор", смятат изследователите, а също и че е необходимо по-разширени наблюдения, "за да се изясни как най-добре да се използва ремдезивира с клинична полза".
Справка: Buckland, MS et al. Successful treatment of COVID-19 with remdesivir in the absence of humoral immunity, a case report. Nature Communications (2020). 14 Dec 2020; DOI: 10.1038/s41467-020-19761-2
Източник: Remdesivir likely to be highly effective antiviral against SARS-CoV-2, University of Cambridge
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари