Отскоро астрономите изпитват сериозни съмнения дали Деветата планета наистина съществува.
Съществуването на тази планета бе предложено през януари 2016 г. от Константин Батигин и Майк Браун (Mike Brown), които изчисляват на базата на орбитите на шест KBO (обекти на Пояса на Кайпер) - ледени скалисти обекти в Пояса на Кайпер на края на нашата Слънчева система - че има масивна планета във външните райони на Слънчевата система, която е около 20 пъти по-далеч от сегашната най-отдалечена планета от нашата Слънчева система, Нептун.
Първоначално са смятали, че Деветата планета трябва да бъде около десет пъти по-масивна от Земята, по-късни оценки възлизат между 5 и 15 земни маси. Тази „суперземя“ би повлияла чрез гравитацията си орбитите на тези шест KBO тела по такъв начин, че всички те да показват еднакво поведение в орбита. Всички тези орбити на KBO са силно елиптични и склъчват голям ъгъл спрямо равнината на орбитите на планетите около Слънцето (вижте изображението по-долу).
Браун и Батигин бяха предпазливи, като всеки добър учен. Тогава те заявиха, че хипотезата им е солидна. „Въпреки че този анализ не казва нищо пряко дали Деветата планета е там, той показва, че хипотезата се опира на солидна основа“, отбелязва Браун по това време.
Деветата планета се търси непрекъснато от 2016 г. насам, но тези усилия все още нямат резултати. Но наскоро възникват и съмнения дали хипотетичната планета действително съществува.
Кредит: CalTech/R. Hurt (IPAC)
Саманта Лоулър (Samantha Lawler), астроном от Университета в Реджайна, Канада, изследва KBO и транснептунови обекти (TNO), използвайки данни от Изследването на произхода на външната слънчева система (OSSOS - Outer Solar System Origins Survey).
Нейните изследвания показват, че орбитите на всички KBO и TNO могат да се обяснят, ако се приеме, че Нептун първоначално е имал орбита по-близо до Слънцето и след това е мигрирал към текущата си орбита. Така нареченият модел "Ница" на Слънчевата система описва тази миграция на гигантските планети в нашата Слънчева система (вижте изображението по-долу). Разработването на модела е започнало в обсерваторията на Лазурния бряг в Ница, Франция, откъдето е и името му.
Моделът "Ница" на Слънчевата система. Орбитата на Нептун е тъмносиня, на Уран светлосиня, на Сатурн е жълта, а на Юпитер - зелена. Този сценарий включва движението на гигантски планети от първоначалната компактна конфигурация до сегашните им позиции, след като се е разпръснал първоначалния протопланетен газов диск. Това е разликата му от предишните модели на формиране на Слънчевата система. Механизмът на миграция на гигантските планети се използва при динамичното моделиране на Слънчевата система, за да се обяснят някои събития от нейната история, включително късното тежко бомбардиране на вътрешната Слънчева система, образуването на Облака на Оорт и съществуването на малки тела на слънчевата система, като Пояса на Кайпер, троянците на Нептун и Юпитер, както и многобройни Транснептунови обекти в орбитален резонанс с Нептун. Успешното обяснение на много от наблюдаваните характеристики на Слънчевата система доведе до факта, че този модел в момента е признат за най-адекватно описващ ранното развитие на Слънчевата система. Кредит: AstroMark / Wikipedia.
Лоулър е част от екипа учени, използващи Канадско-Френския телескоп на Хавайските острови (Canada-France Hawaii Telescope), за да търсят KBO. За пет години откриват повече от 800 нови обекта от Пояса на Кайпер. Това удвоява броя на KBO с известни орбити.
Тези обекти са невероятно трудни за откриване. Те са далече, а най-отдалечените са на над 1000 пъти разстоянието между Земята и Слънцето. Въпреки че някои от тях са с размер над 100 км, голямото разстояние означава, че са почти невидими. И тъй като следват силно елиптични орбити, те прекарват по-голямата част от времето си на голямо разстояние от Слънцето, което ги прави почти невидими в по-голямата част на пътя им, когато се гледат от Земята. Само когато са близо до перихелия си, най-близо до Слънцето, могат да станат видими. Така че от Земята може да се види много малка част от тях само, когато са най-близо до нас. Лоулър също изтъква, че големите телескопи не могат да наблюдават през цялата година, така че има ограничено време за наблюдение. А KBO се откриват по-рядко, когато се гледа в посока на Млечния път, където милиардите звезди в зрителното поле затрудняват откриването на нови KBO.
Всички известни KBO с орбити по-големи от 250 AU. Орбитите на KBO, открити от OSSOS и DES, са в много посоки. Предишни проучвания с неизвестни пристрастия ги откриха в една и съща посока. Това изображение е създадено с помощта на публични данни от базата данни за малки планети (Minor Planet Center Database). Кредит: Samantha Lawler
Но това петгодишно проучване изясни някои неща. Лоулър казва, че откритите изключително отдалечени KBO са с еднакво разпределение, а друго проучване открива още KBO с равномерно разпределение.
За да изяснят своите открития, Лоулър и нейните колеги правят някои симулации. Тези симулации показват, че „ако наблюденията се правят само в един сезон от един телескоп, екстремните KBO естествено ще бъдат открити само в един квадрант на Слънчевата система“, пише Лоулър.
Така че идеята на Лоулър е, че въз основа на само 6 KBO е трудно да се определи, че съществува Девета планета.
"Много красиви и изненадващи обекти остават да бъдат открити в мистериозната външна слънчева система, но не вярвам, че Планета Девет е една от тях", отбелязва Саманта Лоулър.
Източник: Maybe the Elusive Planet 9 Doesn’t Exist After All, Universe Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари