Списание "Наука" - печатен орган на Съюза на учените в България - вече има собствен сайт: spisanie-nauka.bg.
Списание „Наука“, както Съюзът на учените в България, има за основна цел да съдейства за развитието на науката и висшето образование в страната, да издига техния престиж и принос за просперитета на Република България.
Списанието е насочено предимно към българската аудитория, поради което се издава на български език с изключение на съдържанието на броевете и резюметата на научните статии. По тези причини списанието не разполага с импакт фактор или импакт ранг и няма условия за рефериране в международни бази данни. Списание „Наука“ фигурира в списъка на НАЦИД на съвременни български научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация.
Издателската политика на списанието се осъществява от 11-членна редколегия и 17-членен редакционен съвет, съставени учени, специалисти в различни научни области, които работят на обществени начала. 7 от тях са академици и 4 – член-кореспонденти на БАН, 15 – професори и двама доценти, като 21 са доктори на науките. Чуждестранните учени в състава на редакционната колегия и редакционния съвет са 9. Главен редактор на списание "Наука" е акад. Стефан Воденичаров.
В сайта може да се запознаете с последния брой на списание „Наука“ в pdf формат.
Съдържание на брой 3 от 2018 г.:
ПОЗИЦИЯ НА УЧЕНИЯ
• Димитър Пушкаров: Наука с минимални изисквания
НАУЧНА ПОЛИТИКА
• Ана Пройкова: Знакова конференция на българското председателство: Изследователските научни инфраструктури след 2020 г. – устойчива и ефективна екосистема за науката и обществото
• Пенка Лазарова: Дигиталното бъдеще на Европа
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
• Вяра Стоилова: Пазарни принципи на справедливост (резултати от социологическо изследване сред студенти от УНСС)
НАУКАТА В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО
• Александър Х. Александров: IUFRO и участието на България
НАУКА И ЕТИКА
• Стойко Стойков, Петър Маринов, Севдалина Димитрова, Румен Маринов: Hаука и лъженаука за сигурността мяра според мяра
НАУКА И ОБЩЕСТВО
• Ивайло Славов: Осми Софийски фестивал на науката 2018
• Наско Стаменов: Три минути, за да заобичаш науката – финал на Лаборатория за слава FameLab 2018
НАУКА И СИГУРНОСТ
• Валери Иванов, Петко Петков: Отражение на военностратегическите възгледи в основните документи, свързани с националната сигурност и отбраната на страната
ПРОЕКТНО ФИНАНСИРАНЕ НА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
• Цветана Величкова, Джени Иванова: „Енциклопедичен справочник и база данни „Жените в историята на академичната наука в България“ – проект на Научния архив на БАН
ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО
• Петя Андреева: Спортът в антична Тракия, представен в новата изложба на Националния археологически музей
ЛИЧНОСТИ
• Гаро Мардиросян: Делото и заслугите на проф. Виден Табаков
ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ
• Цветан Цветков, Александър Александров, Атанас Атанасов: Международно признание за учен от БАН
• Отличени учени от Техническия университет – София с награда от Българската стопанска камара
ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ
• Весела Василева: Национален конкурс „Млади таланти“ 2018
• Мария Гаралова: Физиката – градивен елемент на живота
ДИСКУСИОННО
• Димитър Бучков: Висшите училища и пазарът
ГОДИШНИНИ
• Проф. д-р Надежда Николова
• Юбилярът проф. д.с.н. Духомир Минев – ревностен и последователен изследовател на българското общество
НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ
КНИГОПИС























Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
29321
1
03.07 2018 в 23:51
Не искам да прозвучи лигаво, но никой никога не е писал за Земята и Космосът, като него. Еле па на български.
Даже не го препоръчвам - тъпо ревнувам. Че и някой друг ще знае това, което ми е разказвал на мене.
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи