Традиция, трагедия, почит: Историята на Дъг Хърли, Боб Бенкен, Колумбия и Индевър

Ваня Милева Последна промяна на 01 юни 2020 в 08:08 8874 0

В събота, 30 май, Дъглас Хърли и Робърт Бенкен станаха първите астронавти, изстреляни на орбита от САЩ след почти девет години. Demo-2 е първият пилотиран старт за SpaceX и кулминацията на десетилетия усилена работа в програмата на НАСА за комерсиални пилотирани полети.

Преди 20 години Хърли и Бенкен са просто "Бъгс". Това е прякорът, даден на целия клас астронавти на НАСА от 2000 г., в който и Дъг, и Боб са членове. В класа им също са Карън Найберг и К. Мегън МакАртър, за които Дъг и Боб се женят.

Дъг и Боб са избрани от НАСА отчасти поради богатия им опит в пилотирани тестове. В крайна сметка Хърли е първият морски пехотинец, който пилотира F/A-18 Super Hornet, а Бенкен е служил като водещ инженер за тестови полети за 4-ия F-22 Raptor. Но през следващите две десетилетия Дъг и Боб ще останат завинаги като екипажа, който лети на най-новия американски космически кораб.

Традицията

През двете си години обучение, Дъг и Боб стават най-добри приятели. След като са определени качествата им, те с нетърпение очакват своя шанс да излетят в космоса. Първо са назначени като персонал за поддръжка на астронавтите, група, по-известна като „Кръстоносците на Кейп [Каверал]“ (Cape Crusaders). Те са натоварени със задачата да подпомагат операции за изстрелване и кацане, включително да помогнат на своите колеги астронавти да се настанят на местата си преди изстрелването и да им помогнат след кацането.

През 2003 г. Дъг Хърли е водещ в "Кейп Крусейдърс" за мисията STS-107. Космическата совалка "Колумбия" и нейният седемчленен екипаж са планирани за шестнадесетдневна изследователска мисия на орбита. Мисията бе дългоочаквана, тъй като претърпява две години и половина закъснения преди старта.

На 16 януари 2003 г. "Колумбия" застава на площадката LC-39A в космическия център Кенеди най-сетне за своя стартов ден. Екипажът на мисията STS-107, командван от Рик Хъсбанд за втория му космически полет, преминава през рамото за достъп на екипажа, за да се качи в кабината, която ще бъде негов дом през следващите шестнадесет дни. Докато водещият на "Кейп Крусейдърс", Дъг Хърли чака в бялата стая, за да помогне на екипажа на борда.

Според традицията командирът на мисията взема пача с името на водещия на "Кейп Крусейдърс" със себе си на орбита, връщайки парчето плат с избродираното му име при завръщането си на Земята. Докато помага на командира Хъсбанд да бъде фиксиран на мястото си в кабината, Хърли пита Хъсбанд дали е забравил нещо. Но докато Хърли се готви да напусне палубата на "Колумбия", Хъсбанд откъсва лепенката с името на Хърли от белия му екип и го поставя от страната на командира на пилотската кабина.

Рик Хъсбанд в пилотската кабина на совалката"Колумбия" по време на мисията STS-107. Пачът с името на Дъг Хърли се вижда над лакътя на Хъсбанд. Кредит: НАСА

В своята история на совалката, озаглавена Wheels Stop, Рик Хюстън разказва, че пилотът на "Колумбия" Том МакКул, точно преди Хърли да напусне пилотската кабина му казва: „Нямам търпение да седнете тук като мен“.

Хърли и останалата част от екипа на "Кейп Крусейдърс" затварят люка на "Колумбия" и напускат стартовата площадка. В 10:39 ч. "Колумбия", нейният екипаж и пачът на Дъг Хърли излитат, за да започнат последната си мисия.

Трагедията

На сутринта на 1 февруари 2003 г. и Хърли, и Бенкен чакат в космическия център за кацане на совалките, за да помогнат на екипажа да излязат от "Колумбия" след кацането. Очаквало се е сомалката да слезе на писта 33 в 9:16 сутринта. Освен лекото притеснение за мъглата, времето на площадката за кацане е добро.

В 8:59 ч. "Колумбия" и нейният екипаж са на 63 км над Тексас, със скорост по-голяма от 12 Маха или 14800 км/ч.

Когато времето на очакваното пристигане на "Колумбия" настъпва и отминава, Хърли се среща с директора на космическия център Кенеди и ветерана от космическите совалки Боб Кабана и той му предава трагичната новина. Космическата совалка Колумбия се разпада осем минути преди заплануваното приземяване. Рик Хъсбанд загива на 45 г. възраст заедно с останалите шестима астронавти от седемчленния екипаж на космическия кораб

След това Хърли трябва да отиде с Бенкен в хотела, където са семействата на астронавтите, за да съберат вещите им.

Хърли разказва за този ден в Хюстън. „Това беше мъчително за мен. Трябваше да опаковам бележките, които децата са писали на родителите си. И до ден днешен не мога да си представя през какво е трябвало да преминат тези семейства".

„Това имаше дълготраен ефект върху мен лично. Не знам как да обясня какво точно се бе променило, но  животът ми се раздели на преди 1 февруари 2003 г. и след това. Мисля, че тук вероятно има доста хора, които биха могли да кажат същото. Може би така си отиде младостта. Или идеализмът. Нещо. Наистина имаше ефект".

Бенкен извършва първия си космически полет през 2008 г., на борда на космическата совалка "Индевър", мисия STS-123. Като специалист, Бенкен прави три излизания в открития космос, за да завърши сглобяването на канадския манипулатор за специални цели, частта от роботизираната рама на космическата станция, по-известна като Декстър. Бенкен се завръща в космоса през 2010 г., отново на борда на "Индевър", мисия STS-130, където изпълнява още три космически разходки, за да инсталира модулите Tranquility и Cupola на Международната космическа станция.

Боб Бенкен участва във втората космическа разходка на мисията STS-130. Кредит: НАСА

Дъг Хърли за пръв път стартира в космоса през 2009 г. на борда на космическата совалка Индевър, мисия STS-127. По време на изстрелването изолационната пяна от външния резервоар за гориво пада и удря топлинния щит на Индевър", същата опасност, която повреди "Колумбия". Инспекциите след старта, провеждани за всички мисии след STS-107, не разкриват значителни щети, което позволява на Хърли да пилотира Индевър и той каца безопасно.

След това Хърли пилотира космическата совалка "Атлантис" през 2011 г. за мисията STS-135, последния полет на програмата за космически совалки и последния екипаж, изстрелян на орбита от САЩ до Demo-2 в събота.

Почит

През 2018 г. НАСА избра Дъг Хърли и Боб Бенкен за първи екипаж на космическия кораб Crew Dragon на SpaceX. Demo-2, който в основата си е тестов полет, предназначен да гарантира, че всички системи на космическия кораб могат да съхранят живота на бъдещите екипажи, пътуващи до и от Международната космическа станция. Така че бе подходящо екипажът на Demo-2 да са двама тестови пилоти.

Символично е също така, че командирът на космическия кораб „Демо-2“ Дъг Хърли е летял на последната мисия на програмата „Космически совалки“, премоствайки пропастта във възможностите за пилотирани полети на Съединените щати.

Но може би най-силният аргумент, че кандидатурата на Хърли и Бенкен е най-подходяща, е тяхната дълбока връзка със загубата на совалката "Колумбия". Вследствие на катастрофата с "Колумбия" правителството на Съединените щати даде мандат флотата на космическите совалки да бъде пенсионирана веднага след завършването на строителството на Международната космическа станция. Работата по транспортирането на екипажи трябваше да се прехвърли на частни космически кораби, предназначени да бъдат преди всичко по-безопасни от тези преди тях.

Crew Dragon е точно такъв. След приключването на проверката за готовност за полет на Demo-2, ръководителят на програмата на NASA Commercial Crew Кати Лидерс обяви, че SpaceX успешно е изпълнила изискванията за безопасност на екипажа. Според оценките Crew Dragon е приблизително три пъти по-безопасен от излезлите в пенсия совалки.

Но дори и при подобрените мерки за безопасност и конструкция, при космически полет за хората никога няма да се постигне нулев риск. Истина, която Дъг Хърли и Боб Бенкен знаят твърде добре.

Докато се качва на Dragon за първия опит за изстрелване на Demo-2 в сряда, 27 май, Хърли бе забелязан да откъсва пач на член на помощния екипаж на SpaceX от униформата му и да го поставя на контролния панел на Crew Dragon. На техника, работещ с Бенкен, също бе забелязано, че му липсва пача с името. В крайна сметка в сряда не се случи стартът и екипажът върна пачовете на собствениците им.

Дъг Хърли откъсва пача с имената на своя техник по време на първия опит за изстрелване на Demo-2 в сряда, 27 май. Кредит: НАСА

В събота Дъг и Боб повтарят традицията. Този път, Dragon, неговият екипаж и откраднатите пачове, се издигнаха от LC-39A, започвайки историческото си пътешествие.

След като се качиха на орбита екипажът разкри още един знак на почит към програмата на совалките: името на техния космически кораб Dragon. Дъг и Боб решиха да кръстят капсулата си на совалката, с която започва кариерата и на двамата: "Индевър".

През следващите месеци Дъг Хърли и Боб Бенкен ще живеят и работят в космоса. Когато мисията им приключи, те ще се върнат на Земята. Когато предадат тези пачове с имената на своите колеги, Дъг и Боб ще продължат традицията на совалките, си спомнят за трагедията, с която са толкова тясно свързани, и отдават почит на героите, които са дали живота си за един по-добър свят и вдъхновението на човечеството.

Източник

Tradition, Tragedy, Tribute: The Story of Doug Hurley, Bob Behnken, Columbia, and Endeavour, NASA Space Flight

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !