До края на века три четвърти от населението на Земята ще бъде изложено на потенциално смъртоносни жеги за значителен период всяка година, ако въглеродните емисии не бъдат намалени драстично. Но дори и това да стане, смъртността от жегите ще продължи да нараства, показва ново проучване, публикувано в списание Nature Climate Change.
В момента 30% от населението е изложено на потенциално смъртоносна жега за 20 и повече дни всяка година.
Границата за смъртоносна жега е измерен според температурата на въздуха и влажността. Колкото е по-влажно, толкова по-смъртоносна е жегата, така че топъл, но много влажен ден може да бъде еднакво опасен, както горещ, но много сух ден.
Проучването е извършено на база данни за смъртността от жегите между 1980 и 2014 г. Учените анализират общо 783 случая в 164 града и 36 държави. Авторите поставят на първо място жегите в Париж от 2003 г. като най-смъртоносни през проучените 34 години, следвани от горещата вълна от 2010 г. в Москва.
"Има множество начини да почине човек при жега. Единият се нарича heat cytotoxicity, когато горещите температури увреждат ключови органи в тялото. Мислете за това състояние като за слънчево изгаряне вътре във вас", обяснява авторът на проучването Камило Мора (Camilo Mora) от Хавайския университет в Маноа.
"Разбира се, сърцето работи усилено като изпраща кръв към кожата, за да я охлади, но въпреки това при много хора със сърдечни проблеми или при възрастните сърца просто ги предават. Дехидратацията е придружаващ фактор, който прави кръвта по-разредена, от там е и по-трудно за сърцето да работи усилено, освен всичко друго", добавя Мора.
Снимка: Wikimedia Commons
Климатичните промени ще увеличават случаите на смъртоносни жеги предимно в тропиците и големите градове, което ще доведе до по-голямо увеличение на свързаните с жегата смъртни случаи, добавя Мора.
"Проблемът за тропиците е, че те вече са горещи и на много места е влажно. Проблемът с влажността е, че прави по-ниските температури смъртоносни", допълва Мора. В градовете промяната на климата допринася за засилване на жегите с няколко градуса отгоре.
Проучването не е точно относно броя на починалите от прекомерна жега, защото в много държави, особено развиващите се екваториални в Южна Америка и Африка, няма данни за смъртността, породена от жегите всяка година, изтъква климатологът Том Матюс (Tom Matthews) от Ливърпулския университет Джон Мурс, който не е част от поучването.
"Ние все още не знаем какво се случва по тези места. Това не е недостатък на проучването - то е отразило по най-добър начин какво се случва. Но все още има липса на данни относно това как жегите влияят върху човешкото здраве при по-ниски географски ширини", допълва Матюс.
Картината се усложнява от факта, че хората в тези държави вероятно могат да се адаптират по-добре към повишаването на температурите поради физиологична аклиматизация и поведенческа адаптация. Но поради липсата на данни цялостната картина на проблема не е известна.
"Дори ако успешно намалим климатичните промени и следваме стриктна политика за намаляване на емисиите, все още трябва да очакваме значително увеличаване на жегите по света", допълва Матюс.
