За първи път от 40 години данни за лунната почва от китайския "Нефритен заек"

Наука ОFFNews Последна промяна на 23 декември 2015 в 14:14 5589 0

Кредит CNAS/CLEP

Луноходът Юйту.

За първи път от 40 години е представена информацията, събрана през януари 2014 г. от китайския луноход Юйту ("Нефритеният заек"). 

Данните от два спектрометра, инсталирани на лунохода, показват значително разнообразие на лунните скали и че вулканите на Луната са съществували много по-дълго, отколкото се смяташе досега.

Резултатите от мисията са публикувани в Nature Communications.

"Нефритеният заяк" кацна на сравнително "млада" лунна повърхност, все още непокрита от дебел слой реголит (прахообразен материал, образуван на разбити астероиди и други тела, геоложки несвързан с Луната).

Това местоположение дава възможност директно да се проучи химическия и минерален състав на лунните базалти (скали, образувани от бързо изстинала лава) и мантията на нашия спътник. Лунната мантия, за разлика от земната, е по-разнородни по химичен състав, което позволило на китайските учени да изчислят точно нейната възраст.

Юйту е оборудван с два спектрометра: VNIS и APXS (който може да детектира и алфа-частици). Те позволяват да се анализира състава на скалите на място. По данни на китайския лунен всъдеход, базалтите в кратера Ци Вей (Zi Wei), в северната част на Морето на дъждовете (където е кацнал лунохода) имат високо съдържание на желязо и средно на титан. Тези концентрации се различават от установените при други лунни мисии: американската Аполо (1969-1972) и руската "Луна" (1970-1976).

Колебанията в съдържанието на титана показват, че веществото на лунната мантия е изключително неравномерно.

Средните стойности на количеството на титан в магмените скали в района, според китайските изследователи, показва, че изригванията на вулканите на Луната са продължили много по-дълго, отколкото се смяташе досега. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че съдържащите титан скали са изстинали и спуснали последни надолу в полутечната мантия, когато само 5% от първоначалния материал е останал течен.

Титанът обикновено присъства в минерала илменит (FeTiO3), който кристализира на по-късен етап. След края на кристализацията си илменитът, който също е много плътен, потъва в стопилката на мантията последен, образувайки богати на титан области. Илменитът, спускайки се надолу през късните стадии, се смесва с богатия на желязо оливин в източника на магма.

Нееднородността на мантията и младата възраст на магмата, показват, че вътрешността на Луната не се е смесвала толкова активно както тази на Земята.

Някои учени като Брадли Джолиф (Bradley L. Jolliff) смятат, че разнообразието от скали на Луната е заради непрекъснатото бомбардиране на големи астероиди в първите милиард години от живота на спътника ни, докато лавата още не е била изстинала по повърхността му. Така тези удари са нарушили формирането на лунната мантия. 

След 40 години отсъствие на човешка активност на Луната, Китай е третата страна в света след САЩ и СССР, чиито космически апарат каца на планетата. Това се случва в началото на декември 2013г., когато на лунната повърхност се спуска сондата "Чанъе-3" (Чанъе е богиня на Луната в китайската митология). Тя има задачата да достави лунохода "Юйту" ("Нефритен заек") и да върне на Земята образци лунна почва.

"Нефритеният заек" (такова митично същество, според китайските предания, живее на Луната и приготвя вълшебен прашец за безсмъртие) е шестколесен всъдеход, пълен с електронна апаратура. За съжаление, китайският луноход излиза от строя на 25 януари 2014 и не успя да довърши мисията си.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !