До 2050 г. близо 200 вида птици - от пингвини до буревестници - ще ядат пластмаса. Но това, с което ги привличат тези често смъртоносни боклуци не е само приликата им с вкусно парченце от медуза или водорасли. Миризмата на гниеща пластмаса, също е привлекателна за някои морски птици, показва ново проучване, публикувано в Science Advances.
До около средата на 20-ти век учените са смятали, че птиците не чувстват мирис. Обаче според водещия автор на статията Матю Савока (Matthew Savoca), по-голямата част от птиците усещат мирис, а някои групи, например, албатросите и кивито, имат изключително обоняние. Те са развили тази способност по очевидни причини - морските птици се хранят от обширна територия открити води, а техните хранителни източници са разнородни. Следователно, за да намерят подходящата за тях храна, на птиците е нужно и обоняние.
Това, което за нас е боклук, за животните е източник на храна. За тях, щом нирише като храна и плува в морето, трябва да е храна. Но те не могат да усвояват пластмасата.
За да разберaт какво се случва, изследователите поставят малко количество от пласмасови перли, затворени в врежести торби в океанските води край бреговете на Калифорния за три седмици, разказва онлайн изданието Science.
Матю Савока пуска торбите с пластмасови перли в Калифорнийския залив.
Когато изтекъл срока, те изваждат торбите и ги изследват с химически анализатор, (който често се използва за оценка на ароматите на виното). Учените откриват, че плаващите перли изпускат химикал, наречен диметил сулфид (DMS). Това е много важно, защото DMS е един от основните химични вещества, отделяни от водораслите, които се консумиртат от малки морски рачета, които пък са деликатес за птиците. За тях миризмата на диметил сулфид е знак, че някъде наблизо има изобилие от крил.
Тъй като пластмасовите перли за експеримента са взети направо от производителя, те не могат да изпускат DMS, най-вероятно, миризмата идва от водораслите пораснали по повърхността на перлите и от диметил сулфида, който те адсорбират от морската вода.
Екипът смята, че DMS вероятно играе ключова роля за поглъщането на пластмасата - само 8% от птици, които не реагират на DMS, ядат пластмаса, в сравнение с 48% от птиците, за които е сигнал за храна.
Екипът се надява, че тяхното откритие може да намали смъртните случаи на морски птици от отравяне с отпадъци, вероятно под формата на нови пластмаси, които не се замърсяват от DMS произвеждащи организми.
