Жълтата подводница е готова за първото си пътешествие (видео)

Антония Петрова Последна промяна на 13 март 2017 в 15:36 3635 0

източник: NERC/NOC

Жълтата подводница Вoaty McBoatface заминава тази седмица за Антарктида на първата си научна експедиция. Британският подводен робот ще направи карта на движението на дълбочинните течения, които играят ключова роля за регулирането на климата на Земята, съобщава ВВС Science. 

"Приключенията на Boaty" започват в петък, когато ще отпътува от Пунта Аренас, Чили, на борда на британския полярен кораб RRS James Clark Ross. Корабът ще свали подводницата в дълбок 3 500 метра ров на подводен хребет на североизток от Антарктическия полуостров. Познат като пролива Оркни (Orkney Passage) покрай Южните Оркнейски острови, той е портал към Атлантичекия океан за по-голяма част от дънните океански течения, създадени при нарастване на леда по краищата на Белия континент. 

Подводницата носи име, което всъщност беше избрано с анкета във Великобритания за бъдещия полярен изследователски кораб на страната на стойност 200 милиона лири стерлинги. Правителството на Великобритания обаче реши, че Вoaty McBoatface е неподходящо име за целта и го прехвърли на малката подводница (а корабът вероятно ще носи името на сър Ричард Атънбъро).

Всъщност името се отнася не за един, а за три морски съда от новия Autosub Long Range клас подводни роботи, разработени от Националния океанографски цетър на Великобритания в Саутхемптън (National Oceanography Centre - NOC). Тези машини могат да бъдат конфигурирани различно в зависимост от научните задачи, които им се дадат. 

Плаващите ледени късове охлаждат и сгъстяват водата непосредствено под тях, което създава течение, спускащо се в пропастта и евентуално придвиждащо се на север. Като преминават през пролива Оркни, дълбоководните течения създават "големия океански конвейр" - система от дълбоководна циркулация, чрез която се разпределя цялата топлинна енергия, създавана в климатичната система.

Мисията на Вoaty McBoatface ще бъде именно наблюдение на условията в този пролив. Районът вече е изследван неколкократно, но мобилността и автономността на робота могат да дадат по-пълна, триизмерна картина на това, което се случва стотици метри под повърхността, отбелязва ВВС.

източник: NERC/BAS

Учените вече имат доказателства, че дълбоководните течения се затоплят. Защо все още не е напълно ясно, но това може да има огромни последствия, коментира проф. Майк Мередит (Mike Meredith) от British Antarctic Survey (BAS). "Едно от тях е покачване на нивото на океана, защото когато водата се затопля очевидно тя се разширява и това вдига нивото", обяснява той пред ВВС. "Но също има и отношение към дълбокоокеанските екосистеми. Животните, които обитават морското дъно, могат да се справят с ниските температури, но не всички ще оцелеят при промени на градусите. Фактът, че тези води се затоплят, може да има значителни последствия за тези животни", допълва още Мередит.

Регистрираното затопляне може да е резултат от промените в начина, по който дълбоководните течения преминават през пролива. Ако има по-големи турбуленции при преминаване на теченията през неравния терен, те може да изтласкват надолу по-топла вода.

"Има "бързеи" и "водопади" из каналите и долините, които обграждат подводни планини в този пролив", обяснява д-р Елинър Фрайка-Уилямс (Eleanor Frajka-Williams) от Университета в Саутхемптън. "Boaty ще извърши измервания в тези "потоци" и "реки", за да разберем по какъв начин тази вода се променя когато напуска районите около Антарктида и се разпространява из световния океан", допълва тя. 

източник: NERC/NOC

И докато този конкретен робот работи усилено в южния океан, неговите двама братя, намиращи се в Саутхемптън, се подготвят за собствени експедиции. Учените се надпреварват да ги използват и да разучат способностите им за автономно патрулиране из океаните със седмици, дори месеци. 

"Да имаме три морски съда Boaty означава, че можем да покрием много по-голям кръг географски локации, отколкото само с един", коментира проф. Ръсел Уин (Russell Wynn) от NOC. "Така че единият съд вероятно може да отиде до Антарктида и да проучва около и под ледовете; друг - може да отиде до най-дълбоките части на океана, до 6 км дълбочина, а трети - да върши нещо съвсем друго, например, в Северно море", допълва Уин.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !