01 февруари 2023
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Къде са корените на протоиндоевропейския език

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 25 ноември 2022 в 00:01 85570
Ловци събирачи - съвременна възстановка. Такива ли си били някога говорилите протоиндоевропейския език? Кредит: Flickr/Hans Splinter (CC BY-ND 2.0)

Отдавна знаем, че е съществувал древен език, от който са се появили от английският до бенгалският и десетки други езици, включително и българският - сега сме на прага да разберем къде се е говорел протоиндоевропейският език.

Човешките общества не могат да съществуват без езика, а никое езиково семейство не е оформило света ни толкова силно, колкото индоевропейското. То се гордее с над 3 милиарда носители на езика, или приблизително 46% от всички хора на Земята.

От момента на признаването на това езиково семейство учените търсят отговор на един важен въпрос. Кой е говорел индоевропейския майчин език, наречен протоиндоевропейски (ПИЕ), който се е разпаднал на стотиците дъщерни езици, които чуваме днес?

Това търсене вълнува и разочарова експертите от векове, като доказателствата понякога сочат в противоположни посоки. И все пак темата далеч не е в задънена улица. С помощта на ДНК анализи генетиците правят нови твърдения за ПИЕ - език, който може би е съществувал преди цивилизацията. Междувременно лингвистичните изследвания показват, че корените на индоевропейските езици могат да се проследят дори по-назад от ПИЕ, до света, който е съществувал малко след като земеделието се е наложило в Югозападна Азия.

Но, естествено, всичко това не е ясно или безспорно.

Виж кой говори ...

Историята на ПИЕ започва през XVIII в., когато Уилям Джоунс прави изненадващо откритие. Съдия, работещ за британската администрация в Калкута (сега Колката), Джоунс винаги е бил страстен лингвист. След като се премества в Индия, той е запленен от санскрита - древния индийски език, който все още се използва в съвременния индуизъм. Джоунс забелязва прилики между санскрит и други езици - такива, които се говорят много далеч от Калкута. Както казва в лекция през февруари 1786 г., никой лингвист не може да изследва гръцкия, латинския и санскрит заедно, "без да повярва, че те са произлезли" от някакъв общ прародител.

Джоунс не е първият, който прави подобна връзка, но лекцията му предизвиква революция. Скоро учените са убедени, че тези езици наистина са свързани и принадлежат към това, което през 1813 г. е наречено "индоевропейско" езиково семейство. Към края на XIX в. лингвистите дори започват да реконструират ПИЕ. Те направили това, анализирайки думи, които имат сходно произношение и определение в много индоевропейски езици - т.нар. сродни думи или когнати (например  майка (бълг.) / mother (анг.) / moeder (нидерл.) / matka (чешки) / ma (бенгалски) ) - и изследвайки звуковите промени, за които е известно, че настъпват с развитието на езиците. Без текстове, които да им помогнат - най-ранните индоевропейци не са имали писменост - всичко това е свързано с предположения. 

Лингвистите изказват и редица хипотези за това откъде са дошли носителите на ПИЕ. Сред по-популярните е идеята, че първите индоевропейци са се появили в най-западния район на евразийската степ, северно от Черно море, преди около 6000 години. Ако в крайна сметка говорещите сега езика в крайна сметка живеят навсякъде от атлантическото крайбрежие на Европа до Хималаите, логично е да са започнали някъде по средата. Смята се, че оттам потомците на говорещите ПИЕ са се насочили по различни пътища на юг към Анатолийския полуостров, на север и запад към Европа и на изток към Южна Азия.

През XX в. обаче историята се усложнява. Картите, които някога са популяризирани от лингвистите, показват индоевропейските популации, движещи се по изящни дъгообразни линии, но археологията говори за сложни взаимоотношения между групите, съдейки например по географското разпределение на керамиката, свързана с определени древни култури.

"Всеки път, когато се появи нов документ, той поражда толкова нови проблеми, колкото и решения", разказва археологът Джеймс Малъри (James Mallory) от Кралския университет в Белфаст, Великобритания.

Генетични улики

Напоследък изследванията на езиците на ПИЕ се променят в още по-голяма степен благодарение на генетиката. Йосиф Лазаридис (Iosif Lazaridis), генетик от Харвардския университет, си спомня времето от 2014 г., когато колегите му са разполагали с фрагменти от древна ДНК от едва 10 души в цяла Европа. Сега има стотици проби за изследване, взети от древни гробове, разположени на толкова голямо разстояние, колкото Хърватия и Иран.

Този прогрес вече дава възможност да се разбере как се е разпространил индоевропейският език. През 2015 г. например Лазаридис и други изследователи проучват генетичните данни на десетки древни европейци, живели преди 3000-8000 години. Работата им подсказва, че разпространението на индоевропейските езици поне отчасти се дължи на масова миграция от евразийската степ.

Ямната култура

Ямната култура е археологическа култура от периода 3600 – 2300 г. пр.н.е., в района между реките Днестър и Буг, и планината Урал. Кургани от ямната култура могат да се видят и на територията на България в Добруджа около границата с Румъния.

Ямната култура е била предимно номадска, а земеделие се е практикувало само в някои речни райони. Открити са няколко могилни укрепления. Установено е отглеждането на домашни животни – коне, едър и дребен рогат добитък. Познати са били ралото и каруцата.

Името на културата (ямна – от яма) идва от специфичните ямовидни гробници (кургани), с които тя се характеризира. В тях мъртвите са били погребвани по гръб, с превити колене.

Според някои учени ямната култура е свързана с древните индоевропейци.

Някои генетици изказват предположение, че тази миграция е приличала по-скоро на нашествие, а през последните години въпросните мигранти - известни в историята като ямнайци (скотовъдци от Ямната култура) - придобиват страховита репутация. Представяни са като опитни скотовъдци, вероятно въоръжени, евентуално пътуващи с колесни каруци, и се предполага, че са оставили следи от разрушения из целия континент.

Със сигурност е вярно, че тези мигранти са променили изцяло езиковия пейзаж: баският днес е единственият европейски език, който е съществувал преди идването на ямнайците. Но тъй като Лазаридис и колегите му продължават генетичните си изследвания, те създават по-различна представа за това, как наистина е изглеждала тази масова миграция.

По-рано тази година Лазаридис публикува три нови важни изследвания на древните хора от района, който той и колегите му наричат Южна дъга - територия, простираща се от Балканите до Близкия изток. Изследванията показват, че отношенията между местните земеделци и пришълците скотовъдци може би не са били толкова жестоки, поне не навсякъде.

Изследвайки ДНК от погребение на високопоставено лице в Гърция, датирано около 1450 г. пр.н.е. и заедно със забележителен меч със златна дръжка, генетиците откриват, че индивидът, наречен воинът на грифоните, не е имал степни предци. Това изглежда не отговаря на идеята, което Лазаридис нарича "социална кастова йерархия" - новодошлите да са на върха, а местните - на дъното, особено след като по-скромни гръцки гробове показват признаци на степни предци.

Според Гус Крьонен (Guus Kroonen), лингвист от Лайденския университет в Нидерландия, е възможно местните земеделци в Европа да са възприели ямнайското скотовъдство доброволно, желаейки да подражават на един нов и вълнуващ начин на живот.

Гуус Крьонен (Guus Kroonen), лингвист от Лайденския университет, смята, че хората от Кавказ са били запознати със земеделието и вероятно са имали богат фермерски речник, докато за разлика от тях ранните корени на индоевропейските езици имат много малко думи, свързани със земеделието. „Лингвистичните доказателства и генетичните доказателства изглежда не съвпадат.“ Делва за вино от пещерата Арени-1, Армения. Кредит: AbsoluteArmenia

И все пак, както научава Лазаридис, не всички негови идеи са били приети толкова лесно - особено тези, които се отнасят до най-ранната история на индоевропейския език. Последните му генетични изследвания откриват недостатъци в предположението, че говорещите ПИЕ са живели в степите на север от Черно море. Вместо това Лазаридис твърди, че те са дошли от източната и южната част на този регион.

Той отново залага на ДНК. Ако степната хипотеза е вярна и индоевропейците са се появили на север, преди някои от тях да се разпространят на юг на Анатолийския полуостров, древните погребения от северната и южната страна на Черно море би трябвало да показват признаци на обща история. Но екипът му не открива степни предци в анадолските погребения, което предполага, че хората от двете места са се преселили от някъде другаде. Както обяснява Лазаридис, това "някъде" вероятно е Кавказ, на изток от Черно море.

"Анатолия няма това степно родословие", посочва той, но родословие от Кавказ се наблюдава в древни погребения както в степта, така и на Анатолийския полуостров.

Кредит: Lazaridis et al. Превод: Наука OFFNews

Ако Лазаридис е прав, историята на говорещите ПИЕ ще трябва да се пренапише съществено. Казано по-просто, това означава, че ПИЕ, както мнозина си го представят - език, възникнал в степта преди около 6000 години - е само вторият етап от езиково приключение, което може да е започнало векове по-рано в Кавказ, вероятно в днешна Армения. Това означава, че номенклатурата, ако не друго, трябва да се промени. Един прост начин да се мисли за това би могъл да бъде да си представим традиционния ПИЕ само като "ПИЕ 2", а "ПИЕ 1" да служи като горд родител както на ПИЕ 2, така и на изчезналите вече индоевропейски езици, които са били говорени на Анатолийския полуостров преди хилядолетия.

Но ако поговорим с лингвистите, те далеч не са убедени в идеята на Лазаридис. Някои смятат, че генетиците са измислили този нов сценарий, като са пренебрегнали приноса на лингвистите към историята на ПИЕ. Алвин Клоекхорст (Alwin Kloekhorst), лингвист от Лайденския университет, отбелязва, че в едно от изследванията на Южната дъга, в което Лазаридис и колегите му излагат новия си сценарий, липсва нещо.

"В цялата работа не са участвали лингвисти", подчертава Клоекхорст. "Мисля, че това е малко притеснително, честно казано."

По-специално лингвистите са реконструирали ПИЕ думи, свързани с пастирство и скотовъдство - дейности, които може да се очакват от степните номади. Но този начин на живот не е бил разпространен в Кавказ. Там хората са се занимавали със земеделие от около 6 хилядолетие пр.н.е., няколко хиляди години преди появата на говорещите ПИЕ.

Ако в Кавказ наистина е съществувал ПИЕ 1, може да се очаква, че той е включвал терминология, свързана със земеделските култури, и че поне някои от тези термини са били пренесени на север и включени в ПИЕ 2.

Крьонен твърди, че това не се е случило. Въпреки че е имало един термин за зърнени култури, той подчертава, че в най-старата форма на индоевропейския език липсват думи за грах, леща и други бобови растения. Всъщност, дори когато много по-късно ямнайците мигрират на запад в Европа и започват да се занимават сериозно със земеделие, някои лингвисти смятат, че те са заимствали местни думи, за да опишат новите си култури. Както казва Крьонен, fagiolo (италиански) и fasóli (гръцки), и двете означаващи боб ("фасул"), в крайна сметка може да са произлезли от някой древен и вече изчезнал европейски език, несвързан с индоевропейските езици. "Изглежда, че пакетът [езици] е много непълен", отбелязва Крьонен.

Дълбоките корени на езика

С помощта на лингвистична детективска работа можем да реконструираме част от лексиката на протоиндоевропейския език (ПИЕ) - език, говорен преди около 6000 години. Сега някои лингвисти са насочили вниманието си към по-стар хипотетичен език, наречен протоиндоуралски, говорен може би преди 9000 години. Можем ли да превъртим езиковия часовник още повече?

Отговорът е както "да", така и "не". Ако целта е да се реконструира древната лексика, ПИЕ вероятно е пределът назад, колкото можем да достигнем, отбелязва Гус Крьонен от Лайденския университет, Нидерландия. Дори ПИЕ щеше да е трудно да се реконструира, ако не бе фактът, че езиковедите са извлекли важни сведения от древни текстове - някои на повече от 3000 години - написани на индоевропейски езици, включително гръцки и санскрит, подчертава лингвистът.

Но ако целта е просто да се идентифицират древните езици, а не да се реконструират, можем да се върнем още по-назад, обяснява Алвин Клоекхорст (Alwin Kloekhorst), също от Лайденския университет. Например някои учени смятат, че индоевропейското и уралското езиково семейство може да са далечно свързани с монголския и тюркския език, което, ако е вярно, "би означавало, че протоиндоурало-монголо-тюркски език може да се е говорел преди 12 000 г. пр.н.е.", посочва Клоекхорст.

Други лингвисти са идентифицирали още по-стари езици, като например протоафроазиатския. Той може да е бил говорен преди 18 000 години и да е дал началото на стотици езици, които сега се говорят в някои части на Африка и Западна Азия.

Фермери или ловци-събирачи?

Лазаридис приема тези критики елегантно. Той описва критиката на Крьонен като "много интересна" и подчертава, че генетиката не може да се надява сама да разреши всяка загадка. Същевременно той е готов да се противопостави на някои лингвистични атаки. Когато става дума за липсата на земеделски термини в ранния индоевропейски език например, той казва, че хората, които са се преместили от Кавказ в степта - носителите на ПИЕ 1 - може изобщо да не са били земеделци. Както обяснява Лазаридис, земеделците са споделяли региона с ловци-събирачи. Ако говорещите ПИЕ 1 са били ловци-събирачи, те не биха имали нужда от терминология за бобовите растения. Друга възможност, посочва Лазаридис, е носителите на ПИЕ 1 да са били земеделци, които са имали земеделски думи, които са изоставили, когато са се преместили в степта и са спрели да се занимават със земеделие.

При толкова много миграции напредъкът може да се окаже бавен. Но въпреки че понастоящем лингвистите и генетиците имат своите разногласия, със сигурност има място за оптимизъм. Ако Лазаридис е доволен да съгласува работата си с лингвистичните доказателства, лингвисти като Крьонен изглеждат също толкова готови да срещнат него и други генетици на половината път. Крьонен смята, че едно от "големите предимства на генетичната революция" е способността на учените да търсят популационни движения, постулирани от лингвистите.

Малъри, който е написал своя опус за индоевропейците преди около три десетилетия и може да погледне на тази област от по-голяма дистанция, също изглежда оптимистично настроен.

"При всяка област или всяка наука, която влиза в дебат, първоначално ще има доста опростени интерпретации", заявява Малъри. "Но с натрупването на повече данни те стават все по-спорни." Той добавя, че това не е непременно проблем, като се има предвид, че доказателствата за мигрирането в миналото, които сега можем да извлечем от древната ДНК, са много по-сложни от всичко, което може да се изведе само от археологически останки или езикови изследвания.

И все пак, дори и в тази област, някои лингвисти обръщат поглед към още по-далечно минало. Нито един език не се появява от нищото и дори ПИЕ трябва да е имал предшественици в дълбините на времето. За Клоекхорст това може да е това, което той и някои други учени наричат протоиндоуралски (ПИУ).

Тази идея се стреми да свърже индоевропейското езиково семейство с уралското семейство, което се говори от около 25 милиона души и включва унгарски и фински. Като дава на своето суперсемейство потенциална родина в близост до Уралските планини в Русия, Клоекхорст пояснява, че е открил някои сходства в граматиката и лексиката на индоевропейските и уралските езици. Примерите включват очевидната прилика между английското "me" и финландското minä, както и английското "water" и финландското vesi. Той признава, че това споделено наследство е "много малко", но също така подчертава, че наследството включва основни, ежедневни думи, които са най-консервативните части на всеки език и затова е най-малко вероятно да са били заимствани по-късно.

Подходът на Клоекхорст обръща езиковия часовник зашеметяващо далеч назад: ако е съществувал, ПИУ е щял да се говори преди около 9000 години. Той води до сценарий, при който ПИУ се е разцепил и е дал началото, от една страна, на общия прародител на уралските езици, а от друга - на ПИЕ 1. Оттам уралските езици биха продължили да се развиват в северната част на Евразия, докато носителите на ПИЕ 1 биха се придвижили на юг и запад към Кавказ.

Крьонен смята, че повечето лингвисти биха казали, че идеята за ПИУ все още не е потвърдена. Всички прилики между индоевропейските и уралските семейства може да са просто съвпадение, смята Крьонен. Въпреки това идеята набира популярност: през 2019 г. е публикувано голямо изследване на ПИУ. Това е сериозна хипотеза, посочва Крьонен.

Учените са прекарали повече от 200 години в търсене на майката на езиците, на които говорят милиарди хора. Може би те едва сега започват.

Източник: The hunt for the lost ancestral language of Europe and southern Asia, New Scientist


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Разни
29 декември 2022 в 09:010
6 знака, че лъжете себе си
15 септември 2022 в 00:01
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.