
Роденият на 24 март 1494 г. немски минералог и учен, известен като „бащата на минералогията“, Георгиус Агрикола, е сред първите, изградили природна наука от наблюденията си и независимо от теориите на древните философи.
Всъщност на този ден в саксонския град Глаухау е роден Георг Бауер. Фамилията си, което на немски означава „земеделец“, впоследствие превежда на латински и става известен като Георгиус Агрикола.
Подобно на всички средновековни учени, той се отличава с широта на образованието и интересите си - учи филология в Лайпциг и медицина в Болоня и Падуа, започва да се интересува от минералогия като изучава болестите на миньорите.
Неговият принос в минната геология и металургия, минералогия, структурна геология и палеонтология формира основа за по-нататъшно систематично изучаване на Земята и нейните скали, минерали и вкаменелости.
Най-важната му работа De Re Metallica, върху която работи повече от двадесет години и е публикувана година след смъртта му, обобщава всички практически знания, придобити от саксонските миньори. Първоначално публикувана през 1556 г. , това е първата книга за минното дело, основана на теренни изследвания и наблюдения - това, което днес се нарича „научен подход“.
Това е първата книга, която предлага подробни технически чертежи, за да илюстрира различните специализирани техники на много клонове на минното дело, и първата, която предоставя реалистична история на минното дело от древността до средата на XVI век. В продължение на почти 200 години книгата на Агрикола остава единствената авторитетна творба в тази област и днес се е превърнала в една от най-уважаваните научни класики за всички времена.
Между другото Агрикола е измислил думата "петрол" („скално масло“).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората
alabal
Най-старото живо същество на Земята: вид на 700 млн. години, който променя разбирането за еволюцията