Вземайки предвид нашите „големи“ мозъци и високото ниво, до което науката и технологиите достигнаха през последните десетилетия, е изкушаващо да вярваме, че човечеството е достигнало върхът на своето развитие. Естествените еволюционни сили обаче не спират дотук – те продължават да оформят и съвременните хора, дори на този етап промяната да не е толкова осезаема.
Макар според предишни изследвания хората да са престанали да се развиват преди около 40 000 години, изследователите намират генетични доказателства, според които естественият подбор продължава да управлява човешката еволюция. Един такъв пример е устойчивостта срещу инфекции като малария и адаптацията към висока надморска височина, които са се моделирали сравнително наскоро.
Най-новите изследвания в Харвард анализират връзките между репродуктивният успех (rLRS), който измерва броя на потомството, което индивида има през живота си, и различните генетичните варианти. Проучването се фокусира върху хора от САЩ, родени между 1931 и 1953 година. Те са включени в изпитването на здравния статус на близо 20 000 американци на възраст над 50 години.
Резултатите, публикувани в PNAS и цитирани от Daily mail, показват, че има негативна връзка между rLRS и нивото на образование. Оказва се, че околната среда има съществена връзка с естествения подбор на образователно равнище. Учените заключават, че колкото по-малко деца има един човек, толкова по-квалифициран е той.
Било установено и че бездетните хора се отличават с по-високо ниво на образование в сравнение с онези, които имат поне едно дете. Като цяло именно образоваността в крайна сметка се оказала признакът, тясно свързан с репродуктивния успех.
В същото време най-успешни репродуктивно са жените с висока телесна маса или нисък ръст, а също и най-ниско образованите представители и на двата пола.
В свой доклад ръководителят на изследването д-р Джонатан Бошам (Jonathan Beauchamp) пише, че това са допълнителни доказателства за неспиращото развитие на човека както на репродуктивно, така и на образователно ниво. По неговите думи, в момента еволюцията е задвижвана основно от промените за последните няколко поколения, настъпили поради различни културни и екологични фактори.
Неодавна до извода, че продължаваме да еволюираме, стигнаха и финландски учени. Екип генетици и еволюционни биолози направили анализ на няколко века от генеалогичната история на Финландия. Те сравнявали промените във външния вид, ръста, дълголетието и други характеристики на хората с мутациите в тяхната ДНК.
Авторите се възползвали от факта, че много семейства в Финландия поддържат обширен генеалогичен архив. Някои от първите записи често са направени през 18 век и дори в предишни исторически периоди.
Вирпи Луммаа (Virpi Lumaa) от Университета в Шефилд (Великобритания) и колежката й Елизабет Болунд (Elisabeth Bolund) от Университета в Упсала (Швеция) успели да открият повече от 10 хиляди такива хора, да съберат проби от тяхната ДНК и да проучат подробности от живота на своите предци.
Сравнявайки техните геноми, учените открили неочаквано, че около 4 до 18% от всички вариации в чертите на финландците през 18 и 19 век са били обусловени не от социално-икономически фактори или особеностите на тяхната околна среда, а от генетични мутации. Но дори и този относително малък принос на гените в развитието на човешките черти позволява на учените да твърдят, че естественият подбор не е мъртъв и продължава да работи.
Според учените, в последното столетие приносът на гените в чертите на хората не е намалял, а напротив - нараснал е значително. Те обясняват нарастващото влияние на естествения подбор на нашата еволюция с това, че сега изборът на партньор за създаване на потомство вече почти не се влияе от различни социални норми и ограничения, както е било в предходната епоха.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари