По книжарниците излезе „Кратка история на Русия“ (ИК „Сиела”) – въведение в руската история и култура от професора по славянски и източноевропейски изследвания Марк Галеоти. Галеоти, чиято професионална специализация е проблеми със сигурността в постсъветска Русия, е автор на 24 книги и гост автор в редица руски списания и вестници. „Кратка история на Русия“ е последното му издание и първото, което се фокусира не върху политиката, подземния криминален свят и войните, а върху историята и културата на руското общество.
Русия е страна, която заема една осма от обитаемата територия на Земята, простира се върху 11 часови зони, а най-североизточната ѝ точка е само на 82 километра от Аляска. Тя няма едно-единствено племе или народ или действителна централна идентичност. Руснаците са многообразен народ, съставен от различни парчета, а влиянията на външния свят са видими във всеки аспект от живота.
Разположението на Русия на кръстопът между Европа и Азия я превръща перманентно в „другата“ – европейците я възприемат за азиатска държава, а азиатците – за европейска. През вековете сложните отношения на Русия със Запада стават все по-важни. Понякога това означава приемственост на идеи и ценности. Друг път е решимост за отхвърляне на западното влияние, дори това да означава пренаписване на миналото.
Днес търсенето на наратив, който обединява избрани аспекти от Запада с традиционни схващания и идеологии, продължава. Въпросът къде е мястото на руското общество в света започва да се преобразява в как светът се отнася към Русия.
В „Кратка история на Русия“ Марк Галеоти се впуска в изследване на историята на Русия през призмата на два преплетени въпроса. Единият е начинът, по който външните влияния са оформили Русия. Вторият е как в замяна това е повлияло върху отношенията на Русия със света.
Галеоти не пише за специалисти, а за всички, които се интересуват от дългата и богата история на страна, често описвана едновременно като „реликва на стара империя“ и „екзистенциална заплаха за Запада“.
Събрала хиляди години, културни феномени, кървави епизоди, митология, възходи и падения, „Кратка история на Русия“ изследва една необикновена нация още от зараждането ѝ чак до днешни дни и настоящото ѝ управление.
Из „Кратка история на Русия“
Марк Галеоти
Обратно в бъдещето
Монголите завладяват Русия през XIII в. и когато силите им намаляват, техните най-ефикасни колаборационисти и съюзници, князете на Москва, се превръщат в най-отявлени защитници на страната си. Отново и отново владетелите на Русия внасят корекции в миналото с надеждата да изградят бъдещето, което искат. Обикновено го правят, като изтупват от прахта културните или политическите митове и символи, от които се нуждаят. Руските царе взимат символите на славната Византия, но в този случай двуглавият орел на империята гледа на запад, а също така и на юг. През вековете сложните отношения на Русия със Запада стават все по-важни. Понякога това означава приемане на идеи и приемане на ценности, които да паснат, от цар Петър Велики, който нарежда на руснаците да бръснат брадите си по европейски стил (или да платят в противен случай специален „данък брада“), до Съветския съюз, изградил цяло общество според своите разбирания за идеология, която Карл Маркс е предвидил да бъде приложена в Германия и Великобритания. Понякога това означава решимост да бъде отхвърлено западното влияние дори чрез предефиниране на миналото, например чрез незачитане на всички археологически доказателства, че произходът на тази земя идва с викингите нашественици. Но никога не е значело игнориране на Запада.
Днес, надявайки се, че ще може да намери наратив, поз-воляващ му да избере аспекти от Запада, които харесва – айфони и мезонети в Лондон, но без прогресивен данък върху доходите и върховенство на закона – нов елит отново е започнал да опитва да определи себе си и страната си, както му е изгодно. Невинаги успешно и не както е удобно на когото и да било друг обаче: с времето тези хора започват да си задават въпроса не толкова къде е тяхното място в света, а по-скоро как светът се отнася към тях.
Това е в основата на този процес, довел до възхода на Владимир Путин и еволюцията му от широко скроен прагматик до националистки военачалник, който анексира Крим през 2014 г. и подклажда необявен конфликт в Югоизточна Украйна. Това се превърна в страна, в която пренаписването на историята е не само национално хоби, но и индустрия. На изложби са очертани хронологии и родословни дървета от модерната политика до Средновековието и те изглеждат така, сякаш са преминали през една-единствена и непрекъс-ната еволюция. Рафтовете в книжарниците са отрупани с ревизионистки истории и учебници, преработени съгласно новите ортодоксалности. Статуи на Ленин са рамо до рамо с тези на царе и светци, сякаш няма противоречия във визиите за Русия, които те са въплъщавали.
Основната тема в тази книга е изследването на историята на тази впечатляваща, странна, величествена, безнадеждна, отчайваща, кървава и героична страна особено през призмата на два преплетени въпроса. Единият е начинът, по който влиянията отвъд границите са оформили Русия, многообразната страна и начините, по които руснаците са възприели това чрез серия от угодни на тях културни конструкции, по които са написали и пренаписали миналото си, за да разберат своето настояще и да опитат да повлияят на бъдещето си. И как в замяна това е повлияло не само върху техния постоянен проект за утвърждаване като нация, но и върху отношенията им със света. Тя е написана не за специалиста, а за всеки, който се интересува от предисторията на страна, която може да бъде отхвърлена като хаотична реликва на стара империя и същевременно да бъде описана като екзистенциална заплаха за Запада.
Събирайки хиляда години изпълнена със събития и често пъти кървава история в тази книга, неминуемо съм рисувал с голяма четка. В края на всяка глава предоставям наръчник за по-задълбочено четене с доста по-научни книги, които могат да помогнат за възстановяване на равновесието. Въпреки това целта на тази книга е не да претендира, че е задълбочено разглеждане на всеки детайл. Тя цели да изследва периодичните възходи и падения на тази необикновена нация и как самите руснаци са разбирали, обяснявали, митологизирали и пренаписвали тази история.
[…]
Пристигането на Рюриковичите
Действително съществува човек на име Рюрик, вероятно Рюрик Ютландски, амбициозно датско парвеню, чиито нападения така разгневяват краля на франките Луи Благочестиви, че Рюрик е прогонен в изгнание през 860 г. Това удобно съвпада с времето на пристигането му – някъде между 860 и 862 г. – и с неговото изчезване от западните хроники. На скандинавските нашественици и търговци отдавна са известни земите на славяните, не на последно място заради опитите им да намерят нови търговски пътища до Миклагард, „великия град“, столицата на Византия, днешен Истанбул – далеч на юг. Елитната гвардия от варяги в края на краищата е събрана от скандинавски наемници.
Така че когато Рюрик Ютландски е прогонен от дома, защо да не се сдобие с ново владение в тези територии? Първо прави укрепление на Ладога, където с мъжете си стига до сушата, а скоро след това завзема търговски пункт и установява база. Нарича я Холмгард, въпреки че впоследствие става известна като Новгород (Нов град), един от големите центрове на Стара Русия. Но доказателства, че той е бил поканен, уви, липсват.
Авантюрата на Рюрик е просто един от многото походи на скандинавци на юг и на изток – понякога на търговци, но в повечето случаи на нашественици във вражески земи, които са в яростна надпревара едни с други, не само с местните. Арабският хроникьор от X в. Ибн Руста казва, че по онова време скандинавците до такава степен си нямат доверие един на друг и на народите около себе си, че човек не може да излезе навън да се облекчи, без да е придружен от трима въоръжени, за да го охраняват. Това твърдение е по-скоро вярно, отколкото измислица. Въпреки опасностите обаче привлекателността на тези земи е неустоима.
Хълмистите степи на юг и на изток са земи на различни тюркски племена, номади и някогашни номади като българите и хазарите. Те изискват данъци от съседните славянски племена като поляните („хора от равнините“), които населяват района около южния град Киев, но не ги завладяват и не се установяват в техните земи. Още пò на югозапад е Константинопол, известен на славяните като Цариград, „града на императора“. Неговите фактории се простират чак до Черно море, но му липсва воля и интерес или не разполага с достатъчно голяма армия да дръзне да се разпростре на север. На запад са маджарите и западните славянски народи като бохемите, които са в процес на усядане и на създаване на свои собствени нации, все по-доминирани от германците.
Накратко това е земя на много племена и малки населени места – скандинавците я наричат Гардарики, „земя на кули“ – но не и на крале. Широки, бързи реки като Двина и Днепър, Волга и Дон са буквално водни магистрали, важни пътища за търговия и извършване на нашествия от страна на варягите, чиито плоскодънни кораби могат да плават в тях и да бъдат носени или дърпани през относително малките разстояния по суша. Човек може да плава например от Финландския залив по р. Нева до Ладожкото езеро, както прави Рюрик, после да стигне до извора на Волга, най-дългата река в Европа. Пътуващите трябва да носят плавателния съд по суша само в продължение на 5 – 10 км, след което могат да плават на юг чак до Каспийско море. По тези земи има дървен строителен материал, кехлибар, кожи, мед и най-доходоносната стока от всички: роби.
Още по-важно е, че има търговски пътища до Константинопол и до Серкланд – земята на коприната – както са известни мюсюлманските територии на изток. Скандинавците събират налози под формата на стоки и сребро от северозападните племена до бунтовете през 860 г., които ги прогонват от дървените им укрепления обратно у дома.
Впрочем около времето, когато Рюрик се заселва в Новгород, още двама викинги авантюристи, Асколд и Дир, поемат с мъжете си на поход и превземат югозападния славянски град Киев, използвайки го за база за амбициозната си, макар и неуспешна кампания към Константинопол. И други опитват, авантюристи от Скандинавския полуостров плячкосват Южното Черноморие може би половин век по-рано. Славяните наричат тези варяжски завоеватели „рус“ (вероятно от финската дума Ruotsi, използвана за назоваване на шведите) и така се раждат земите на рус.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари