Научна фантастика или фантастична наука

Кои холивудски научни фантастики са най-научно издържани и кои ни будалкат

Антон Оруш Последна промяна на 14 май 2018 в 07:48 6895 0

Тази презентация на физика гл. ас. д-р Гергана Георгиева от катедра ,,Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет към СУ "Св. Климент Охридски" имаше за цел да изследва кои от научнофантастични филми на холивудската кинематография са построени върху реално допустими научни ситуации и в кои описаните събития са научно недостоверни. Сюжетите на използваните филми, като ,,Инстерстелар“ напр., са достатъчно добре известни, така че няма да ги преразказваме тук.

Най-добрият начин едно научнофантастично произведение да отговаря на научната действителност е сред сценаристите му да присъства учен, защото, както отбеляза водещият Ивайло Славов от Британски съвет, "зад всяка холивудска фантастика стои един пренебрегнат учен".
Презентацията на Гергана Георгиева се движеше "от общото към частното", или – да се изразим по-точно – от далечния Космос към центъра на Земята. Ще я приведем тук накратко за нашите любознателни читатели.

И така, според лектора въпросите, които "Интерстелар" повдига, са: Може ли просто така да се качим на космически кораб и на отидем в съседна галактика? Ако го направим, колко бързо можем да стигнем?

Най-високата скорост, с която можем да се движив в пространството, е тази на светлината във вакуум – това ще рече познаните ок. 300 000 км/сек. Най-близката до Зимята галактика е Андромеда, която е отдалечена на 2,5 млн. светлинни години. Това ще рече, че дори и да пътуваме със светлинна скорост, ще са ни необходими 2,5 млн. години, за да стигнем до нея... или поне така изглежда.

Тук обаче се намесват законите на релативистичната механика. Под тяхното влияние се получава така, че измереното време от часовници на кораба би било около 50 години. Освен това, при едно такова пътуване се изменя не само времето, а също така и масата, която зависи от скоростта. Така например, даде пример д-р Георгиева, ако вземем един дядо с тегло 75 кж и го накараме да тича със 150 000 км/ч – тоест половината от скоростта на светлината – той би тежал около 87 кг. Ако ли пък го ускорим до 200 000 км/сек, то масата му вече ще достигне около 101 кг. Тоест, изводът е, че колкото повече се доближаваме до светлинната скорост, толкова по-тежки ставаме. А помислете сега за един многократно, многократно по-тежък космически кораб!



Само че в "Интерстелар" е показан един начин, по който законите на релативистичната механика могат да бъдат заобиколени, а именно – чрез тунелите в пространството. О, да – те наистина съществуват и, както сме ви разказвали и друг път на страниците на нашия сайт, носят названието червейни дупки или червоядини. Това е единственият засега познат начин да прреодолеем огромните разстояния пре пространството.

Но Вселената е много по-сложна и при определени условия тая комбинация може да се превърне в машина на времето. Тоест, теоретически е възможно да пътуваме във времето. Тази работа обаче не е съвсем безболезнена, защото, връщайки се в един минал момент, бихме могли да променим условията, които обуславят нашето съществуване, действия и съдба в бъдещето, а това поражда интересни размишления. Те са интерпретирани от различни фантасти и в литературата, като напр. Майкъл Крайтън във "Фатален срок".

Следващият филм, който Гергана Георгиева разгледа, бе "Армaгедон". В нашата Слънчева система съществуват астероиди като този, за който става дума в това заглавие, но не са много чести и биха били забелязани много преди потенциалния си сблъсък със Земята. Българските учени са водещи в техните изследвания. Досега от различните наши обсерватории са открити и наименувани над 100 такива астероида – най-често на различни български градове, а съществува и астероид с името Цветана.

Дали може да се кацне на астероид? Да, възможно е; това беше доказано неотдавна – през 2014 – от мисията Розета. При нея малкият космически апарат Филе успя да кацне на кометата Чурюмов-Герасименко и да изпрати снимки и информация от нея. Той изследва промените, през които преминава тази комета, докато се доближава до Слънцето.

Кометите са редки, мистериозни и красиви и от ранни времена са били символ на обреченост. Както се казваше в една литературна творба - "Бедняците умират без комети".

При кацането на малко небесно тяло обаче съществува един чисто физичен проблем – малкият му размер означава малка гравитация, дори 1000 пъти по-малка от земната. И така, едва-що кацнали, се излагаме на опасността дори само с един скок да се озовем в открития Космос, а това е нещо, което едва ли някой желае.



В друг филм - "След утрешния ден" – акцентът беше върху промените в климата и глобалното затопляне. Но възможно ли е само за два – три дни да се предизвика такава рязка и и остра климатична промяна? Може ли при глобалното уж затопляне температурите да паднат толкова много, та чак до ледников период?

Не, отговори д-р Гергана Георгиева, толкова бързи климатични промени не могат да настъпят. За това са нужни най-малко огромно количество години, а показаното във филма е прожектирано доста по-бързо и така за няколко дни сме видели онова, което всъщност става за столетия.

Поначало човечеството живее в условията на редуващи се периоди на изцяло свободна от лед и частично заледена земя – тоест топъл и студен климат съответно. Тъй като сега на Земята съществуват места, които целогодишно са покрити с лед, се намираме в в края на междуледников период.

А може ли температурите да паднат толкова много, колкото е показано в ,,След утрешния ден“? Да, защото той е снет по реален климатичен модел, разработен в германските институти "Макс Планк" – ЕСНАМ. Тоест, този модел "предвижда" сценария, но не за описаните няколко дни, разбира се.

Климатът се определя от океанските течения. Така например, топлото течение Гълфстрийм пренася топли води от Екватора на север и е причина за топлата и безснежна зима и хладното лято в Западна Европа например.

Съществуват и важни студени течения по западните брегове на континентите – Калифорнийско, Перуанско, Карибско... Заради такива като тях къпането във водите около иначе топлата Калифорния не е приятно. Но, както отбеляза лекторът, "природата си знае работата и е надарила тамошните хора с едни от най-богатите на риба води в света".

Океанските течения също така са причина за ураганите. Понятията ураган, тайфун и тропически циклон са всъщност едно и също. Разликата идва от мястото на възникване – в кой океан се е зародило явлението.


Последното сюжетно поле, от което бяпха разгледани филми, бяха земетресенията. Три неща обединяват тези филми. Първ, показаните в тях земетресения обикновено са все 10 по Рихтер. Освен това, обикновено разрушават градовете Сан Франциско или Ню Йорк. И трето, винаги накрая има цунами.

Поначало най-силните земетресения, които са се случвали и ще продължат да се случват, следват границите на плочите, на които е разделена земната кора. Такова е, напр., най-силното земетресение, което статистиката помни – 9,5-те по Рихтер в Чили през 1960. В самите плочи силни земетресения няма как да станат.

Двата американски града, за които става дума, са най-често "разрушавани", защото единият е център на филмовата индустрия, а двата общо лежат на един от най-големите разломи в света – Сан Андреас (чието име носи и един от известните "земетръсни" филми) – който е с дължина над 1200 км и минава през гъстонаселени райони.

Цунами след земетресение може да се предизввика само ако епицентърът е на дъното на океан, а има и други условия. Тоест, не всяко земетресение може да е съпътствано от цунами. И ето тук филмът "Сан Андреас" се показва недостоверен, защото това е разлом на сушата, а не на океанското дъно – тоест, цунамито във филма е геологически нелогично.

Последният филм, на който презентаторът се спря, беше нашумелият "Ядрото". Колко надолу в земните недра може да се спусне човек и може ли да стигнем до нейната сърцевина?

Досега човечеството е успяло да се достигне най-много едва на 15 км под повърхността на планетата, което ще рече – дори не и на половината под средата на най-външната обвивка, която се приема, че е дебела около 40 км. А цялото разстояние до "ядрото" е около 6351!



Поначало Земята може да бъде оприличена на един огромен магнит. Нейното магнитно поле действително се генерира от ядрото й и е много важно за живота на човечеството, защото пази планетата от космическите лъчения. Заради него успяваме да наблюдаваме и такъв феномен като полярните сияния.

Може ли магнитното поле на Земята да изчезне, както се предполага във филма? Не, то може да намалее (както е намалявало в предходни геологически епохи – това се знае от изследвания на океански скали), но не и да изчезне. Докато земното ядро се върти, ще има и земно магнитно поле. Според филма ядрото спира заради човешката дейност. Това е нереалистично – ядрото не може да спре въртенето си заради такава причина.

Тоест, "Сан Андреас" е доста нереалистичен от научна гледна точка филм.

Освен това, гл. ас. д-р Георгиева добави, че през геоложката история на Земята полюсите са се сменяли северен-южен и обратно. "Магнитните полюси се разхождат, те не стоят като географските на едно място."

Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !