Проф. Валденбергер: Кариеризмът в медицината застрашава живота на пациентите

Георги Гърков Последна промяна на 11 май 2018 в 01:19 5522 0

Кредит Георги Гърков

Софийският фестивал на науката тръгна тази година с философско начало — с лекцията, изнесена от австрийския кардиохирург проф. Фердинанд Валденбергер, участник в първата в света успешна трансплантация на сърце на новородено.

Пред препълнената зала той представи своето разбиране за пътя към успеха — не толкова подчинен на природните дадености и таланти, колкото на способността за преодоляване на пречки и провали.

А що се отнася до медицината, те са чести.

Можеш да оперираш човек десетки часове, споделя Валденбергер, за да се окаже в последния момент, че си напът да го изгубиш и ти се налага да продължиш операцията въпреки натрупалата се умора — без възможността да прехвърлиш отговорността на свой колега.

Макар и в съвремието да си проправя път схващането за медицината основно като професионално направление, източник на добри доходи и положение в обществото, според Валденбергер, подобно схващане е не просто противопоказно за работата на лекаря и учения, но и застрашава живота на пациентите.

Гледането на медицината като на кариера може лесно да доведе до професионално прегаряне, нарастващо изтощение и безразличие към проблемите и симптомите на пациентите.

Друг признак и продължение на съвременната ценностна криза, свързана с кариеризма и погрешните разбирания за индивидуализма, съответно Валденбергер вижда в прокрадващата се нагласа към работната среда като към място за конкуренция с ясно отредени роли за “победители” и “губещи”.

Същевременно възможността за допускане на лекарска грешка не е за подценяване — с оглед на присъщата индивидуалност на всеки пациент и на това, че например някои проучвания за смъртните случаи в САЩ отреждат на лекарските грешки трето място в списъка.

В самото начало на пътя си в медицината, Валденбергер е все още “солов” играч, но бързо осъзнава ползите от екипната работа и взаимопомощта. При опасност от грешка, имаш насреща си колега, който да те поправи.

Най-ценно за него е осъзнаването, че медицината — в своите теоретични и практически аспекти, е преди всичко въпрос на философски и духовни основи. Дори да излезеш от обучението си с първоначално завишена увереност, борбата със смъртта развива у теб чувството на смирение. Развива и също така способността да се дистанцираш от личните си чувства и усещания в моменти на необходимост, но по начин, който не води до отчуждение към пациента.

Финалът на лекцията беше поставен с футуристична констатация — “времената на самотните каубои в медицината са вече в миналото”.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !