Предлагаме ви една статия на Йордан Стефанов, микробиолог, автор на сайта "Наука и критично мислене". Младият учен заявява, че смятаната от мнозина за безполезна фундаментална наука, може да донесе всъщност на практика голяма възвращаемост.
Може би следите всяка година кой бива награден с ежегодната Нобелова награда по конкретно направление? А чудили ли сте се кой финансира подобни епохални открития? Резултатите най-вероятно няма да ви изненадат.
През 2010 година е публикувано проучване в The FASEB Journal (IF 5.299), което разглежда финансирането на изследванията, които са донесли престижната награда на 70 признати учени – 23 награди за медицина, 25 за физика и 22 за химия от 2000 г. до 2008 г. Разгледаните научни статии са 93.
Данните показват, че основният източник на финансиране на епохалните проучвания е публичен – държавни институции, чиито бюджет се определя от събраните средства от данъкоплатеца. Бизнесът има много слабо участие, макар фундаменталните открития да носят огромна възвращаемост. Основните източници на финансиране на споменатите проучвания са:
1) Националният здравен институт на САЩ (финансира 26 проучвания).
2) Националната научна фондация на САЩ (финансира 17 проучвания).
3) Офис за военни изследвания на САЩ (финансирани 5 изследвания).
4) Медицински институт Хауърд Хюз (финанситани 5 изследвания) – частна компания, но която се рдва и на държавни грантове.
5) NASA (финансирани 5 изследвания).
6) Офис за научни изследвания на американските въздушни сили (финансирани 5 изследвания).
7) Немска фондация за научни изследвания, чиито бюджет е публичен (финансирани 4 изследвания).
8) Департамент по енергетика на САЩ (финансирани 4 изследвания).
9) Американският институт по стандартизация (3 финансирани проучвания).
10) Комисия по ядрена енергетика на САЩ (финансирани 3 проучвания).
11) Фондация „March of Dimes“ – отново публични средства (финансирани 3 изследвания).
Обявени са и допълнителни 52 източника на финансирани, които са класифицирани, като „спонсори“. Повечето от тези спонсори са неамерикански правителствени организации – правителство на Великобритания, Съвет за медицински изследвания на Великобритания и други.
Странното е, че 9 от проучванията, които са удостоени с нобелова награда не са били финансирани нито от частен, нито от публичен субект. Според авторите на статията, която изследва финансирането на научните проучвания, това е сигурен сигнал, че научните изследвания имат нужда от по-сериозно финансиране. Tака например проучванията, които водят до Нобелова награда за медицина (2005 година) поради установяване на участието на Helicobacter pylori при развитие на различни злокачествени заболявания, не са били финансирани. Същото се отнася и за Нобеловата награда за медицина или физиология (2003 г.) за откритието на визуализацията чрез магнитен резонанс. В момента това е техника, която се използва в абсолютно всяка модерна болница, а добавената стойност от производство на подобни инструменти е висока. Този пазар за 2015 година е бил оценен на 3.2 милиарда $ Това е и пример как фундаменталната наука е основата на една печеливша индустрия.
Индустрията отсъства в тази престижна статистика. Тя просто не финансира фундаменталната наука, която очевадно носи висока добавена стойност, особено в медицинската сфера (магнитният резонанс, като типичен пример). През 2003 година в САЩ са похарчени 94.3 милиарда $ за биомедицински изследвания, като 57% от тези харчове са направени от индустрията (частния сектор). Със всяка година тези харчове нарастват пропорционално. Въпреки тези огромни суми, само 1 от всички над 90 изследвания е било частично финансирано от частния сектор. Интересува ли се бизнесът от сериозна наука?
Защо е важно да се финансира в наука?
Ако все още не ви е ясно защо трябва да се инвестира в наука и образование, то нека ви напомня, че тази инвестиция:
1) захранва трудовия пазар с квалифицирани кадри.
2) води до създаване на нови компании.
3) води до подобряване състоянието на самия бизнес.
4) води до привличане на още повече инвестиции за проучване и развитие.
5) води до подобряване на обществения ред и обществените услуги.
И да не забравяме, че всеки инвестиран милион в трансфер на знания, технологии и хора води до 4.25 милиона печалба. За ползите от инвестирането в наука може да прочетете тук – Защо трябва да се инвестира в наука и какви са ползите?
Надявам се някой ден хората да спрат да гледат на науката, като нещо екзотично и да разберат, че инвестирането в нея задвижва световния прогрес.
Използвана литература:
Athina Tatsioni, Effie Vavva, and John P. A. Ioannidis Sources of funding for Nobel Prize-winning work: public or private? FASEB J May 2010 24:1335-1339; published ahead of print January 7, 2010, doi:10.1096/fj.09-148239
Fortin J-M, Currie DJ (2013) Big Science vs. Little Science: How Scientific Impact Scales with Funding. PLoS ONE 8(6): e65263. doi:10.1371/ journal.pone.0065263
Защо трябва да се инвестира в наука и какви са ползите?
Оригиналната статия със заглавие "Кой финансира проучванията, които са наградени с Нобелова награда?", публикувана в сайта "Наука и критично мислене" е любезно предоставена от автора й на НаукаOFFNews.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари