Историята на Нобеловите лауреати, които доказаха век по-късно идеята за гравитационните вълни на Алберт Айнщайн, е проследена от американския космолог Джана Левин в книгата „Черните дупки и други мелодии от Космоса” (ИК „Сиела”). От текста научаваме още какво точно са гравитационните вълни и защо доказването на тяхното съществуване е толкова важно за човечеството.
Емблематична книга за последните новости в изследването на Космоса излезе на български език. „Черните дупки и други мелодии от Космоса” на американския космолог Джана Левин акцентира върху най-важното откритие в тази сфера от последните години: гравитационните вълни.
В своя лекция през 1916 г. Алберт Айнщайн засяга темата за съществуването на гравитационни вълни.
Той казва: „Ако ме питате дали гравитационните вълни съществуват, съм длъжен да отговоря, че не знам. И все пак проблемът е изключително интересен.”
През 2016 г. съществуването им най-накрая бе доказано, а за този научен подвиг през 2017 г. на откривателите му бе присъдена Нобелова награда за физика.
Гравитационните вълни са изключително малки – около една десетохилядна от ширината на протон. Ако успеем да ги доловим, значи можем да чуем абсолютно всичко – в това число и колапсирането на звезди, сливането на цели галактики, та дори и сблъсъка между черни дупки. Екип от учени, обединени в проекта ЛИГО (Лазер интерферометърната гравитационно-вълнова обсерватория), продължават десетилетните експерименти в тази област и точно век след прогнозата на Айнщайн успяват да докажат съществуването на гравитационните вълни.
В „Черните дупки и други мелодии от Космоса” Джана Левин разказва историята на това откритие – на хората, които стоят зад него, и които, въпреки многобройните провали и грешки по пътя на откритието си, не са се отказали дори за миг.
В предговора към книгата си Джана Левин пише: „Тази книга е колкото за процеса, толкова и за самата наука. Не бих могла да почувствам драматизма и несигурността на експеримента, ако успехът му беше гарантиран от самото начало. По едно изключително щастливо космическо съвпадение аз работех в условията на благотворното напрежение между сигурност и несигурност. Това не е история на успех или провал. Тя е за преследването, за онзи Фицкаралдовски почин за прекарването на параход през планина.”
Джана Левин е американски космолог и професор по физика и астрономия в един от най-старите девически колежи в света –Barnard College към Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ. Завършва бакалаварска степен по астрономия и физика в Barnard College през 1988 г., където получава и престижната титла Phi Beta Kappa – най-старото академично отличие в САЩ. През 1993 г. защитава докторантура по теоретична физика в Масачузетски технологичен институт. Известна е с изследванията си на теми като черните дупки, теория на хаоса и др.
Преводът на „Черните дупки и други мелодии от Космоса” от английски език е на Милена Боринова, позната с преводите на „Бледа синя точица” и „Дракони в райската градина” на Карл Сейгън, „Вселена от нищото” на Лорънс Краус, „Скритата реалност” от Брайън Грийн и др.
Откъс от „Черните дупки и други мелодии от Космоса”, Джана Левин
В средата на декември 2015 г. получавам имейл от Дейвид Райце, директора на ЛИГО. Имейлът е озаглавен „ПОВЕРИТЕЛНИ сведения относно ЛИГО“ и гласи: „На 14 септември двата ЛИГО интерферометъра регистрираха сигнал, съвместим със спираловидното при-движване и сливане на две черни дупки с ~30 пъти масата на Слънцето“. Дейв продължава: „През последните три месеца НОЛ и „Вирго“ изследваха внимателно сигнала и заключиха категорично, че сме осъществили първото пряко измерване на гравитационна вълна и сме наблюдавали първата бинарна система от черни дупки“. Писмото е подписано от Дейв, Рей и Кип. „Подчертаваме, че никаква информация за регистрирания сигнал не бива да бъде оповестявана публично преди излизането на научната публикация вероятно през февруари.“ Нямам желание да казвам на никого. Разтърсена съм. Следващите няколко часа прекарвам безмълвно, опитвайки се да си представя събитието, да визуализирам двете черни дупки, които се сблъскват, разтърсват времепространството и запращат сигнала към нас. Искам да повярвам с цялото си същество.
Този сблъсък е запратил към нас най-могъщото единично събитие, което някога сме регистрирали след Големия взрив и чиято мощ под формата на гравитационни вълни надхвърля сто милиарда трилиона пъти яркостта на Слънцето. Детекторите ни са уловили последните четири обиколки на двойка черни дупки, едната от които 29 пъти, а другата 36 пъти по-масивна от Слънцето. Разделени само от няколкостотин километра, дупките са се обикаляли със скорост, изключително близка до светлинната. Докато падали една към друга, разкривените им от тази близост хоризонти на събитията се сблъскали и слели, а породените несъвършенства проехтели в една спокойна черна дупка с над 60 пъти масата на Слънцето. Записаният сигнал от тези няколко финални обиколки, сблъсъка и звънтенето продължава 200 милисекунди. Ифотата регистрирали промени в 4-километровото си протежение от порядъка на една десетохилядна от ширината на протон – точно колкото били прогнозирали Кип и други учени десетилетия по-рано. Събитието все още се счита за шумно, като на места има пикове над нивото на фоновия шум. Сигналът може да бъде преобразуван в звуков, но записът трябва да бъде забавен достатъчно, за да може да бъде доловена неговата структура, извисяването на тона с приближаването на черните дупки и неговото спадане във финалната слята черна дупка. В данните има и други неравности, но никоя не е толкова крещящо ясна и отчетлива. Трудно е да се определи степента на рядкост на толкова шумно явление.
С регистрирането на това събитие ЛИГО отбеляза стогодишнината на Общата теория на относителността. Айнщайн представил за първи път геометричното описание на гравитацията на 25 ноември 1915 г. Строго погледнато, обединението постигна целта на Рей, която беше публикуването на последвалия труд на Айнщайн над гравитационните вълни.
Рей казва: „Най-важното е, че най-сетне мога да си отдъхна“. И се шегува: „Жена ми изведнъж започна да проявява голям интерес към тази област“. Дългогодишният приятел на Рей от НФН Рич Айзъксън го посетил през онази седмица в средата на септември. При новината първата реакция на Рич била на характерното за тези среди съмнение: „Ти вярваш ли в това?“. Рей дори споделя за някои подозрения, че сигналът би могъл да е инжектиран злонамерено от хакери, но нивото и детайлността на познанията, които би изисквало подобно хакване, било от компетентността единствено на най-даровитите и дълбоко ангажирани с обединението шепа учени, които били разпитани като предпазна мярка. Неверието отстъпило неохотно пред колебливо вълнение.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари