Хората, които смятат себе си за много вещи по дадена тема или наука са по-уязвими - често се хващат в капана на фалшива информация и неверни факти, които с готовност защитават, разкрива ново проучване.
Този феномен е познат като overclaiming (надценяване на знанията). Откритията са публикувани в "Psychological Science", научно списание по психология на организацията "Association for Psychological Science".
"Нашите открития показват, че на пръв поглед лесната задача да оцениш знанията на някого всъщност се оказва доста по-сложна за изпълнение." - съобщава психологът, учен и водещ автор на доклада, Став Атир (Stav Atir) от университета Корнел (Cornell University), разказва MedicalXpress.
Освен от Став Атир, изследването се ръководи от Емили Розенцвайг (Emily Rosenzweig) от университета Тюлайн (Tulane University) и небезизвестния Дейвид Дънинг (David Dunning) от университета Корнел, съавтор на ефекта на Дънинг-Крюгер.
За да сравнят реалното знание със самопреценката на един човек за познанията му в дадена област, Атир и неговите колеги изготвят няколко различни теста - по финанси или доколко сме запознати със фразеологията около семейния бюджет, биология, литература, философия и география.
100 души са участвали в първия експеримент като преди това от тях е било поискано да направят самооценка на общите си знания по лични финанси ("personal finance") и 15 термина, повечето от които били истински, с изключение на три измислени (предварително-оценени акции, дедукция с фиксирана скорост, кредит на годишна база).
Резултатите не били неочаквани. Голяма част от тези, които са се смятали за финансови експерти са били по-податливи на измислената терминология и често със самочувствие обяснявали несъществуваща информация.
Подобни резултати са били получени и след проведените тестове в останалите науки.
Например, експериментът по биология е включвал предварителното предупреждение на 49-те участника за присъствието на измислени думи в приготвения списък, но това отново не попречило прозваните експерт-биолози да обясняват термините със неопределено значение като например "метатоксини" и "биосексуален".
За да докажат хипотезата си, че личната оценка за собствените познания в дадена област води до прекалено самочувствие, екипът манипулирал чувството за знание на участниците с два различни по сложност теста по география.
На произволни участници им е бил даден изключително лесен тест по география с въпроси за големи и познати американски градове, а други - много сложен тест с малко познати градчета, а на третата група - никакъв тест.
В резултат, тези които решавали лесния тест съобщили, че се оценяват като по-запознати и разбиращи в сравнение с тези, решили по-трудния.
После участниците били изпитани чрез тест за познания отново с помощта на списък, състоящ се от американски градове, сред които - няколко измислени.
В крайна сметка, отново тези от участниците, които по-рано се били провъзгласили за по-големи експерти от останалите, се оказали по-податливи на грешки като градове Кашмир и Орегон ("Cashmere","Oregon").
Изследователският екип предупреждава за съществуващата тенденция на overclaiming особено при самооценили се експерти и опасност за потенциално разрушителни последици, заради това, че същите не се образоват именно в сферата, в която се смятат за най-вещи, а всъщност не са.
Най-голямата опасност присъства най-вече при медицината и финансите, тъй като последствията наистина биха могли да бъдат сериозни.
"Като продължаваме да изследваме кога и защо субектът преувеличава познанията си може да успеем да се преборим с тази заплаха - не толкова невежеството, колкото илюзията за знание" - завършва изследователският екип.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21.07 2015 в 10:49
Последни коментари