Патрик Фистер (Patrick Feaster) успява да обработи запис по-стар от 1000 години. По този повод през май 2011 г. говори на конференция на асоциацията ARSC (Association for Recorded Sound Collections) за откритието си - "палеоспектрофония".
Патрик използва спектрограма, за да превърне визуални обекти в звук. Но човечеството не е винаги е вървяло по този път, а е опитвало обратното - да запечата звук в образ.
Много преди създаването на фонографа от Томас Едисон хората са търсили начин да възпроизведат музика от образи така лесно, както звучи в главите на професионалните музиканти, когато гледат партитури. За съжаление, според д-р Фистер тази задача е недостижима по принцип, защото нашите мозъци в повечето случаи не е достатъчно добри в превръщането на визуална информация в звукова.
В лабораторията Лорънс са разработени технологии за извличане на звуци от висококачествени снимки, на които са заснети снимки на крехки восъчни носители или счупени дискове. Използвайки тези технологии, учените са получили запис на песен от фоноавтограмата (запис на предшественика на грамофона на Едисон, изобретен от французина Едуард Мартенвил) "Лунна светлина" (Au Clair de la Lune), направен през 1860. Смята се, че това е първият запис на който е различим човешки глас.
За Фистер обаче решаването на този проблем не е достатъчно. По-късно той не само възпроизвежда звука от повече от 50 фоноавтограми, но също така и проучва по-ранни опити за записване на звук. Може да е странно, но в тази задача му помага услугата Google Books. Използвайки го, Фистер записва символи от книги, които досега са били пренебрегвани, защото са считани за безсмислени.
Най-старата вълнообразна линия, Фистер намира в една книга от 1806 година. Чрез различни техники успява да дешифрира мелодия от 1677 година, който е записан с помощта на набор от точки. Друга мелодия е открита в записи от 10-ти век, където с линии е показано в каква тоналност трябва да бъде изпята. Примери за такива записи могат да бъдат намерени на страницата му Phonozoic.
Друг подход
Изследователи от MIT, Microsoft и Adobe реконструират звук от движещ се, по-точно от вибриращ обект. Те са разработили алгоритъм за получаване на аудио сигнал от вибрации, записани на видео.
В един от тези експерименти, те успели да извлекат разбираема реч от запис на празен пакет чипс. При редица други експерименти, същото са направили с повърхността на алуминиевото фолио, чаша вода и дори от листата на растения. През 2014 г. екипът представи своите постижения по време на годишната конференция SIGGRAPH.
Когато звукът влиза в контакт с някакъв обект, той го кара да вибрира. Движенията, създадени от тези вибрации са толкова малки и незабележими, че хората не могат да ги видят. Но те могат да се видят на камера. За извличане на аудиосигнал от видео, изследователите използват видео заснемане с по-висока честота на кадрите, отколкото честотата на аудиосигнала.
Първоначално в експериментите се използва камера с честотата на снимане 2000 и 6000 кадъра в секунда, но учените опитали да използват и други по-икономични камера. Разбира се от записано видео с 60 кадъра в секунда не може да се извлече разбираема реч, но все пак е възможно да се разбере колко хора са били в стаята, техния пол и дори особеностите на тяхното произношение.
Някои биха решили, че тази технология би имала приложение в разузнаването, но самите изследователите смятат, че техният проект просто открива неизследвани досега свойства на изображенията на предметите. И ако стотици години хората са се опитвали да намерят начин за запис на звук, сега този запис се превръща в страничен ефект, който от своя страна помага да се разкрият нови свойства на познатите предмети.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12621
1
21.04 2016 в 13:55
Последни коментари