Как и защо Германия купи най-мощните български усилватели?

През 1980-те години в българската електроника се появяват редица разработки, много от които са напълно актуални за времето си. В тях се използват принципи и решения, които им позволяват да живеят и след разпадането на научната институция, която ги е конструирала. Едно от тях е Единната модулна система (ЕМС).

Човекът

Н. с. инж. Васил Владимиров Бояджиев е роден на 26.ІІІ.1952 г. в София. Завършва Автоматизация на производството във ВМЕИ Варна през 1977 г. Започва работа в Института по радиоелектроника (ИРЕ) в София. Занимава се с разработка на измервателни системи тип РИА, предназначени за технологичното оборудване на заводи в България (напр. Завод за електронна и нестандартна апаратура - Добрич) и чужбина. Инж. В. Бояджиев конструира периферно входно-изходно устройство тип РИА 37-05 за извеждане на информация от българската електронноизчислителна машина ИЗОТ 0310, а също и отделни уреди за измерване на параметри на интегрални схеми, успешно внедрени в работата на завод Оргтехника Силистра (където са произвеждани и българските електронни калкулатори).

През 1979 г. н. с. инж. Бояджиев става председател на Клуба за ТНТМ към ИРЕ. Така той получава възможност да осигури финансиране за по-нататъшни успешни разработки като телевизионни камери и т.н. Разработените 150 броя стереогониометри от ТНТМ клуба продължават да работят в студиата на БНР до ден-днешен. На изложението на ТНТМ в Пловдив, усилватели клас В + С са донесли златни медали на разработчиците. По-късно тези усилватели са произвеждани в легендарния завод Електроакустика Монтана (тогава Михайловград).

През 1982 г. на Пловдивския панаир колектив на ИРЕ с участието на н. с. инж. Бояджиев получава златен медал за цифрово устройство за проверка на печатни платки тип РИА 22-15 на базата на сигнатурен анализ. Инженерът предлага буферите на устройството да бъдат изпълнени изцяло с наличните интегрални схеми. На основата на това устройство е произвеждана апаратура за проверка на печатни платки на различни електронни устройства. През 1986 г. колектив с участието на инж. Бояджиев получава още един златен медал на Пловдивския панаир – този път за РИА-3503 - апаратура за проверка на касети, използвани в телефонна централа тип Квант, произвеждана в Благоевград. И в двата случая инж. Васил Бояджиев е човекът, който стои на стенда и представя качествата на разработената апаратура.

Система за динамичен контрол на печатни платки с TTL ИС тип РИА 22-15

Българският патент

През 1983 г. конструкторски колектив от ИРЕТ и ВМЕИ София, в който влизат доц. Васил Василев, инж. Васил Софиянски, инж. Борис Василев, инж Ангел Ангелов и инж. Йордан Странджалиев (ръководител на секция Нискочестотни усилватели в ИРЕТ) патентоват в Западна Германия, Япония и САЩ своя разработка - гама усилватели тип В + С. "Всъщност схемотехниката им би трябвало да се причисли към усилвателите клас Н, защото имат автоматично увеличаване на захранващите напрежения спрямо входния сигнал" – казва инж. Бояджиев. Той притежава копие на патента с надпис "с благодарност", подарен му от конструкторския колектив, който е показан на снимката по-долу. Разбира се, мястото, където ще се произвеждат такива усилватели, е завод Електроакустика Монтана.

Българските модулни усилвателни уредби

В началото на 1980-те г. в ИРЕТ започват да се проектират големи усилвателни системи, предназначени за износ за СССР. В един момент обаче тези уредби се оказват недотам гъвкави като брой модули за запис, възпроизвеждане и коригиране на звуковия сигнал. Налага се да се разработи нова стерео система, построена на модулен принцип – това е ЕМС 1000 (Единна модулна система). Смисълът е чрез наслагване на различни модули може да се достигне мощност от порядъка на много киловати, да се добавят много на брой входове – линейни, микрофон, коригиращи еквилайзери, радио и т.н. Тази система е универсална и може да се монтира на различни места – зали, гари, летища, стадиони, училища и т.н. – а и чрез модулността се постига по-ниска цена. За разработката на всеки модул отговарят отделни специалисти.

Както е видно от снимките, всички модули се подреждат във вид на 19-инчови "чекмеджета" (rack design), чиито релси са монтирани на масивна монтажна рамка. Рамката с входно-изходните модули заема последния "етаж" от монтажните стойки, а най-отдолу се разполагат мощните усилвателни стъпала, което позволява по-добро охлаждане, Все пак най-студеният въздух е в долната част на устройството. Над всяка монтажна рамка, усилвателен блок или блок еквилайзер се монтират охлаждащи панели, като във вариантите на уредби с повече от 3 усилвателни стъпала се разполагат отделни вентилационни блокове.

ЕМС 1000 започва да се произвежда в завод Електроакустика, където по това време ръководител на секция Нискочестотни усилватели е инж. Йордан Йорданов. ИРЕТ непрекъснато я модернизира и добавя нови модули, което е причината да се срещат снимки на "различни" ЕМС 1000. По-късно се пристъпва към разработката и на ЕМС 2000, която също се изнася и е монтирана в Театр имени Гоголя в Москва. При ЕМС 1000 блоковете са 5 на брой по 200 W. При ЕМС 2000 един усилвателен блок е с мощност 2 х 100 W и дава възможност за разделяне на каналите на ляв и десен, като така се осигурява стереоефект. Цялата уредба съдържа до 10 усилвателни блока, разпределени в два станока. Уредбата може да излъчва и стереосигнал.

Продажба

През 1991 г. завод Електроакустика Монтана спира производството на усилвателни уредби за износ за бившия Съветски съюз. Започва масова разпродажба на разработки, блокове, апаратура и т.н., за да може заводът да оцелее. Инж. Й. Йорданов се споразумява с германския производител на усилвателни уредби Dynacord да продаде патента, а той започва работа в българското подразделение на компанията. Представителите на западната фирма са изумени от произведеното и продадено количество усилвателни уредби в СССР през годините, а патентът, по който те са разработвани, е успешно използван в продукцията на Dynacord години наред. И до днес комуникационна и съобщителна техника се произвежда на модулен принцип, като това позволява бързото заменяне на дефектирал модул или цял блок, без да се нарушава работоспособността на техниката.

Антон Оруш, Sandacite.bg

Източници:
Сп. РТЕ бр. 1-1987

Снимки: Личен архив на инж. Васил Бояджиев

Още по темата

04/06/2016

Животът

Проф. Илия Пашев и българският ензимен препарат Е-30

28/05/2016

Физика

Българската физична лаборатория и нейните уреди

26/05/2016

Медицина

Българинът, създал изкуствен панкреас, за откритието си и работата си в САЩ