Борис Ковачев е професор в Университета на Вирджиния (САЩ), основател и директор на Центъра по технологии за диабета към университета. Той е създател на изкуствен панкреас, който автоматично установява и регулира нивата на глюкозата в кръвта. Откритието на проф. Ковачев става популярно в България съвсем случайно. Директорът на русенската математическа гимназия "Баба Тонка" изпраща писма до завършилите училището, за да се отличат успелите бивши ученици на училището. Писмо е изпратено и до проф. Ковачев, който отговаря, че работи в САЩ и разработва изкуствен панкреас. Това обаче далеч не е единственото откритие на проф. Борис Ковачев. Той има 38 патента, както и много подадени заявления за патенти.
Проф. Ковачев, разкажете за откритието си - изкуствен панкреас - и защо е важно то.
Тъй нареченият "изкуствен панкреас" е по-скоро система oт изобретения, които позволяват автоматичен контрол на кръвната захар на пациенти с диабет. При диабета, особено при тип 1, тази регулация е нарушена поради липса или недостиг на инсулин. За да се поддържа пациентът, в много случаи (при всички хора диабет с тип 1 и при някои с диабет тип 2) е необходимо инсулин да се инжектира по няколко пъти на ден. За да не се получи опасна за живота хипогликемия (ниска кръвна захар) кръвната захар трябва да се мери често, обикновено като се вземе капка кръв и се сложи в подходящо устройство. Изкуственият панкреас има сензор, който мери кръвна захар автоматично и непрекъснато, и инсулинова помпа, която инжектира инсулин, когато е необходимо. Понеже системата е сложна (метаболитната система на човека), е доста трудно правилното количество инсулин да бъде определено във всеки един момент. Изискват се сложни алгоритми и това е всъщност нашият основен принос към решението на задачата. А задачата е оптимален контрол на диабета, който е много важен за избягване на усложнения като ретинопатия, бябречна недостатътчност, ампутации, инфаркт, и пр.
Откъде Ви дойде идеята за създаване на това устройство?
Баща ми имаше диабет и съм наблюдавал колко трудно беше (в ония времена практически невъзможно) да се установи добър контрол на болестта. Той беше инженер и въпреки това пресмятането на правилно количество инсулин беше проблем - по-скоро изкуство, отколкото наука, при това крайно неточно. Аз съм завършил математика и се занимавам с алгоритми отдавна, което ме наведе на мисълта за автоматизиране на тези пресмятания. Като се преместих в САЩ през 1992 г., попаднах в една от най-силните групи по ендокринология в света в Университета на Вирджиния. Въпреки огромните си възможности, докторите тук имаха същия проблем и се започна един разговор, който продължава и до днес - истинско сътрудничество между лекари, инженери и математици. През 1999 се появи първият сензор, който можеше да мери кръвна захар непрекъснато, малко преди това се бяха появили инсулинови помпи, така че повечето компоненти на системата бяха на лице към 2000-та година. С изключение на контролния алгоритъм, които се оказа най-трудният елемент.
Преминаха ли вече клиничните изпитания и какви са резултатите?
До днес нашата система е била използвана в 20 клинични проучвания в САЩ, Европа и Израел. Около 420 пациенти са я пробвали за повече от 200 000 часа употреба. Така че изпитанията вече са доста напреднали и резултатите са много добри. Има много публикации по въпроса. Например в последния брой на Diabetes Care (което е списание №1 за диабет в света) има специална секция "Artificial Pancreas" и в нея има три статии, които представят резултата от изпитанията на нашата система в няколко центъра в САЩ (Stanford University, Sansum Diabetes Institute, California, University of Virginia), а също и във Франция, Италия, Холандия и Израел. Аз съм автор на въведението към тази секция и там най-новите резултати са представени накратко.
Първоначално сте се занимавали с математика и информатика, а след това сте се насочили към медицината и диабета в частност. Какво Ви накара да направите тази промяна?
Както казах, от ранна възраст имах непосредствени впечатления колко трудно се контролира диабета и после попаднах в среда, в която тия въпроси се изследваха на много високо научно ниво. Така че беше въпрос на личен опит, добро математическо образование, което получих в МГ "Баба Тонка" - Русе и после в Софийския университет, и малко късмет да попадна в правилната група в Университета на Вирджиния.
Защо избрахте да работите в САЩ? С какво е по-различна работата Ви в САЩ в сравнение с България?
Както вече казах, в Университета на Вирджиния попаднах до голяма степен случайно, защото съпругата ми дойде тук да прави докторат по математика. Това, че вече 24 години съм тук, означава, че сега е въпрос на избор, а не на случайност. А изборът е базиран на възможностите, които се предлагат. Съвременната наука е доста скъпо занимание. Инвестициите и материалните възможности са от огромно значение за успеха на работата и за качеството на продуктите. Конкуренцията също е много голяма, но когато една група е силна в някоя наука, инвестициите са адекватни. Центърът, който създадох (UVA Center for Diabetes Technology), обедини изключителни лекари и инженери и резултатите не закъсняха - през последните 4 години само NIH (The National Institutes of Health) инвестира повече от 30 милиона долара в нашия проект за изкуствен панкреас. Интересът от индустрията и други организации е също много голям и това е една разлика, която е до голяма степен специфична за САЩ - дори в Западна Европа положението не е такова.
Имате близо 40 патента. Разкажете за някои от тях.
Практически всички са математически методи и алгоритми за решаване на медицински проблеми. Повечето са свързани с диабета, но има и други. Например U.S. Patent № 8,562,587 се отнася за система от алгоритми които предотвратяват предозиране с инсулин и предпазват от хипогликемия. U.S. Patent № 8,585,593 е метод за определяне на смените в чувствителността към инсулин (insulin sensitivity) по промени в пулса на пациента - това е много полезно когато изкуственият панкреас трябва да се адаптира към физическо натоварване. Друг алгоритъм, който анализира промени в пулса, е представен в U.S. Patent № 6,804,551, само че тук това се отнася за прогноза на сепсис при преждевременно родени бебета - тази система сега работи в много болници в САЩ и върши добра работа в критичните първи дни, когато тези бебета са в най-голяма опасност.
В България се знае твърде малко за Вашето откритие и за откритията на българите по света като цяло. Защо е така според Вас и как може да се промени това?
Аз не съм сигурен, че това е точно така. Напоследък за моите разработки имаше публикация във вестник "Труд", а Българската телевизия в Чикаго BIT взе интервю, което се излъчи по света и в България. Така че материали има, а също така научните публикации се разпространяват мигновено в наше време. Глобализацията в науката спомага всеки научен труд да стане моментално достъпен навсякъде и хората, които се интересуват от тази материя, винаги могат да намерят каквото им трябва. Не смятам, че има липса на информация - всяко нещо получава толкова известност, колкото заслужава.
Още по темата
Физика
Българка ръководи важна част от проекта на най-големия реактор за ядрен синтез
Животът
Наука OFFNews започва проект "Българският принос в съвременната наука"
Физика
Проф. Андрей Тодоров - повелителят на хиперпространството на струните
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари