Въпреки че през последните години Google вложи много в своите концептуални очила за „разширена реалност“ (augmented reality) Google Glass, проектът не беше приет с такъв ентусиазъм от всички. Редица потребители и организации го разкритикуваха, посочвайки че навлиза прекалено много в личното пространство на хората.

В крайна сметка дори самата компания днес се опитва да преоткрие начина, по който може да бъде използвана иначе доста интересната й концепция. Една такава възможност може да се окаже проект на университета Станфорт в помощ на децата – аутисти.

Идеята на изследователите е да използват Google Glass, за да помагат на подрастващите с аутизъм да разпознават и да извършват своеобразна класификация на емоциите си. Проектът се нарича Autism Glass и е на подразделението Wall Lab към Училището по медицина към Станфорд, а ръководители са Кейтлин Вос и Ник Хейбър.

Техният екип използва специален софтуер за разпознаване на движенията на лицето. Втората фаза на проекта, която започна преди дни, включва изследването на 100 деца с цел определи дали системата може да бъде използвана в домашни условия.

Софтуерът класифицира емоциите по лицето, върху което са поставени „умните“ очила и веднага дава информация за значението на съответното изражение. Това обаче е едва първото предизвикателство. За екипа се оказва значително по-трудно да се увери, че на база на действието на очилата, ще има измерим резултат в обучението на децата, който да им помогне да разпознават своите емоции и в бъдеще, когато са без Google Glass.

Представителите на Autism Glass Project са категорични, че не желаят „умните“ очила да се превръщат в своеобразна протеза за подрастващите, а да спомогнат за създаването на навици, които да помогнат на малките аутисти дългосрочно.