Учените са открили група от неврони, които позволяват на една маймуна да предскаже какво смята да направи другa маймуна. Това е първото определяне на невроните, които предвиждат поведението на друго животно. Резултатите са публикувани в списание Cell.
Откритието може да бъде от съществено значение за разбирането на социалното поведение и може да доведе до по-добро лечение на заболявания като разстройства от типа на аутизма.
Невролозите са изследвали двойка маймуни, които играят игра, базирана на класическата теория на игрите, известна като "дилемата на затворника".
Дилемата на затворника
В играта, маймуните седят рамо до рамо с лице към компютърни екрани. Те могат да изберат или да си сътрудничат (като натиснат кръг на техния екран) или да бъдат егоисти (с натискане на един триъгълник).
Въпреки че са наясно с присъствието на другата маймуна, нито едната може да видите изражението на лицето на другата, нито може да види избора ѝ, обяснява съавторът на проучването неврологът д-р Керен Хараш (Keren Haroush) от Harvard Medical School и Massachusetts General Hospital, Бостън.
Тяхното възнаграждение зависи от комбинацията от изборите им. Ако едната маймуна иска да бъде егоист, а другата да си сътрудничат, егоистичната маймуна печели състезанието, цели шест капки сок като награда, а другата (кооперираща се) маймуна получава само една капка.
Но ако и двете изберат да са егоисти, то всяка ще получи само по две капки. Ако и двете решат да си сътрудничат, обаче, всяка ще спечели по четири капки сок.
"Разбират резултата чак в края на изпитанието: след като са правили избора си, могат да видят какво е избрала другата." казва Хараш.
Не само може да видят избора, който е направила другата маймуна, но също и да чуят капките сок, които тя е получила като награда.
Подслушване
Докато маймуните са напрягали ума си, изследователите са "подслушвали" невроните в област на мозъка, известна като сингулатен кортекс (cingulate cortex).
"Ние сложихме малки микрочипове вътре мозъците им и успяхме да записваме състоянието на множество неврони по време на опита. Ние можехме по принцип да "подслушваме" дейността им когато маймуните изпълняваха тази задача", казва съавторът доцент Зив Уилямс (Ziv Williams), също от Harvard Medical School и Massachusetts General Hospital, Бостън.
"Ние открихме някои от тези неврони, които се задействат по различен начин в зависимост от това, какво е предсказаното все още неизвестно решение на другата маймуна. Това беше доста забележително и изненадващо ... ние всъщност можехме да кажем какво първата маймуна мисли за другата, преди тя да покаже решението си", казва той.
Изследователите са записали 363 неврони по време на играта. От тях 32.4% се оказали намесени в прогнозирането на това, какво ще направи другата маймуна, като опит да се "прочетат мислите ѝ" - а същото време 24.3% различни неврони са кодирали самостоятелното решение на маймуната.
"По принцип това, което се случва е, че тези неврони изграждат прогностичен модел на това, какво би направила другата маймуна, предвид предишни взаимодействия", казва Уилямс.
Освен това, невроните, които отговарят за "четенето на мисли", изглежда се активират повече в социални ситуации. Когато маймуните играят тази игра в отделни помещения и не знаят една за друга или играят срещу компютъра, значително по-малко неврони от този тип се активират.
"Нашето предположение е, че същите типове неврони могат да бъдат намерени и у други социални животни, включително човека. Но без да се тества тази хипотеза директно, в момента не знаем със сигурност", отбелязва Уилямс.
За социалните и поведенчески разстройства
Хараш и Уилямс също са се опитали да нарушат дейността на сингулатния кортекс като изпращат електрически импулси към тази част от мозъка, докато маймуните работят по задачата.
Те открили, маймуните са били много по-малко склонни да си сътрудничат помежду си, дори и ако и двете са сътрудничили непосредствено в предходния опит.
Импулсите "селективно неутрализират способността им да си сътрудничат и да предприемат реципрочно в минало сътрудничество", казва Уилямс. Учените смятат, че това демонстрира ключовата роля на сингулатния кортекс за социалното поведение.
"В крайна сметка, ние искаме да видим дали можем да използваме някои от тези резултати, за да се разработи лечение на социалните и поведенчески разстройства като аутизъм и антисоциални разстройства на личността," заключава Уилямс.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари