Април 2023 г. донесе големи температурни разлики – на места Великден се оказа по-студен от Коледа

Климатека Последна промяна на 18 май 2023 в 00:01 5652 0

Кредит Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Изминалият месец се отчете с продължителни горещи вълни и суши в Испания и Португалия, но и студена вълна, която предизвика хуманитарна криза в Монголия

Април 2023 г. е четвъртият най-топъл месец април в света, но с големи регионални отклонения – с високи месечни температури над нормата в много райони на Югоизточна Азия, Западна Антарктида и в Северна Канада. В Централна и Югоизточна Европа април 2023 г. месецът беше по-студен от нормалното за периода. Екстремностите на времето, вследствие на климатичните промени, предизвикаха хуманитарна катастрофа в Монголия, докато Испания отбеляза най-топлия месец април в своята метеорологична история, а месечното количество валеж в страната е било най-ниското, откакто се правят измервания. През последното десетилетие средната априлска температура в Европа се е повишила с 0,46 °C. Тазгодишният април се нарежда на 10-то място по най-малка площ на леда в полярните райони. В нашата страна изминалият месец беше по-студен от нормалното. 

В глобален план април беше четвъртият най-топъл месец април

Средната температура на въздуха през април 2023 г. в глобален план е била с 0,32 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,50 °C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тези данни нареждат тазгодишния април на 4-то място в класацията за най-топъл април, след лидерите 2016, 2020 и 2019 г. (Фиг. 1). Обратно, най-студено за последните 44 години е било през 1982, 1979, 1984 и 1985 г. с аномалии около и по-големи от 0,5 °C (според данните на Коперник). За последните 10 години глобалната температура през април се е повишила с 0,18 °C. 

Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за април спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.

При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1880 г. най-студеният април до момента е отчетен през 1909 г. Най-топлите години съвпадат с тези от данните на Коперник (C3S). Трендът на повишение на априлската глобална температура за целия ХХ в. е 0,08 °C на десетилетие, но ако погледнем данните само за последните 30 години, се вижда, че темпът на повишение е близо 3 пъти по-голям и възлиза на 0,21 °C на десетилетие (Фиг. 2). Обръщаме внимание, че на Фиг. 2. аномалиите са спрямо средната температура за целия ХХ в., която е значително по-ниска от тази през новия климатологичен период 1991 – 2020 г., и затова самите аномалии и съответно по-топли и по-студени години се различават от тези на Фиг. 1. 

Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за април спрямо нормата за 1901 – 2000 г. за цялото земно кълбо и линеен тренд за периода 1994 – 2023 г. Източник: NOAA

Южното полукълбо е с най-висока средна априлска температура в инструменталната история. 

Температурите са били над средните в големи части от Централна и Южна Америка, Африка и Антарктика (Фиг. 3), както и в Североизточна Северна Америка и Гренландия. Някои части на Азия, като низините около Каспийско море и в югоизточните райони на континента, са отбелязали рекордно високи температури в някои от дните. За такива се съобщава в Тайланд, Виетнам, Лаос и Мианмар. В Бангладеш са били регистрирани стойности, достигащи до 43 °C. 

 Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха за април 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF.

От друга страна температурите са били по-ниски от нормалното в Аляска, където в централните части бяха поставени рекорди за най-дебела снежна покривка през април. По-ниски температури от нормалното за април бяха регистрирани и в Централна Азия. За Монголия тези ниски температури се случват след студена зима и горещо и сухо лято. Тази комбинация доведе до измиране на много стада добитък, което е основен поминък на населението в този регион. Тези метеорологични събития доведоха до хуманитарна криза, която е засегнала повече от 200 000 души. В Австралия пък отчетоха най-студения април от 2015 г., като средните температури са близки или малко под установените норми. Също така там отчетоха и най-валежния април от 2006 г. насам, като за април 2023 г. е имало 37% превишение на нормите за месечна сума на валежа за цялата територия на Австралия. 

Температурата на повърхността над моретата и океаните е била преобладаващо по-висока от нормалното. Интересно е да се отбележи, че с най-голяма наднорменост е морето на Уедъл в Антарктида и изненадващо – в екваториалната източна част на Тихия океан, където съвсем скоро приключи близо тригодишният период на поднорменост, вследствие на феномена Ла Ниня. Тези наднормени вече температури в региона са ранен знак за потенциален преход към условията на Ел Ниньо

В Европа месец април 2023 г. е бил малко по-топъл от нормалното 

Повишението на температурите за месеца възлиза на едва 0,23 °C над средното за периода 1991 – 2020 г., като тази стойност е с 1,7 °C по-ниска в сравнение с най-топлия април, който е отбелязан през 2018 г. През последното десетилетие средната априлска температура в Европа се е повишила с 0,46 °C. 

Най-голяма роля за по-високите температури през април в Европа имат необичайно дългите и горещи вълни на Пиренейския полуостров, които донесоха максимални температури с юлски стойности. В португалския град Мора бяха измерени 36,9 °C, което представлява новата най-висока априлска стойност в страната. Нова абсолютна максимална температура имаше и в Испания. В град Кордоба живакът в термометрите на официалната станция достигна до 38,8 °C. Според непотвърдена все още информация, това най-вероятно е най-високата измервана температура в Европа през месец април. Освен рекордно високите максимални температури, в Испания отчетоха и най-високата средна месечна температура т.е. това е най-топлият април в метеоисторията на Испания. Месечното количество валеж в страната е най-малкото, откакто се правят измервания. Тази комбинация – от най-топлия и най-сухия месец, задълбочиха сушата в страната, като провокираха множество горски пожари, което дори, за Испания се случва необичайно рано през годината. 

Освен на Иберийския полуостров, с по-високата от средните месечни температури се открояват и Исландия, северните части на Норвегия и Швеция, както и в Прибалтика, и в Европейската територия на Русия (Фиг. 4). 

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за април 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

По-голямата част от Централна и Югоизточна Европа, Англия и южната част на Скандинавския полуостров са били с по-ниски температури от нормалното, като в повечето страни отклоненията са достигали до 2 °C под нормата. Особено показателно за студеното априлско време в Италия е фактът, че температурите на Великден в много италиански градове, са били по-ниски от тези по Коледа. Съобщаваше се и за необичайно силни снежни бури в равнините в Румъния и Турция. 

В по-голямата част от България средните температури са били по-ниски от нормалното

В по-голямата част от равнинната и низинната част на страната, месечните температури са били между 0,5 и 2 °C по-ниски от нормата за периода 1991 – 2020 г., според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции. Около и над нормата са били средните месечни температури в източните райони от страната и най-вече по Черноморието. Относително най-студено е било в някои планински райони, както и в централните части на Западна България, където има места с месечна аномалия повече от – 2 °C. 

Тазгодишният април е четвъртият най-студен месец април в България, след 2003, 2008 и 2002 г. (Фиг. 5). През ХХ в. най-студен април е отчетен преди 25 години, през 1997 г., според справка в архива на НИМХ. Ако се върнем още по-назад в историята, се вижда, че най-студен изобщо в цялата ни метеоистория е април от 1893 г. Най-топъл в цялата редица с данни е бил април от 1934 г. С голяма положителна аномалия са още и 1953, 1964, 1968, 1989 г, а през новия век най-топли са били месеците през 2016 и 2018 г, когато температурите на много места в страната достигат до 30 °C. Април е един от месеците, който през последните 30 години е претърпял сравнително малка промяна – затоплянето е минимално, и обикновено е в рамките на 0,3 0,4 °C. 

Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха в България през април, спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com

Повечето дни от април 2023 г. са били с по-студени дневни температури от нормата. Най-студено е било в началото на месеца, когато някои дни са били с 6 до 10 °C по-студени от нормалното за периода. Температурите в този период са били с типично зимни стойности и освен в планините, сняг е превалявал в Североизточна България, Предбалкана и високите западни полета, включително и в София. По-топъл период е настъпил едва след 20 април, но той не е успял да компенсира студените дни преди това, а в края на месеца новото застудяване е понижило температурите и това е причината в някои низини да бъдат отчетени късно-пролетни слани. Същевременно по-ниските априлски температури, в съчетание с наднормените валежи, са подобрили значително влагозапасите на почвените слоеве в по-голямата част от страната и засушаванията са били елиминирани. На места в Източна България падналите количества валеж са били повече от 2 пъти над месечните норми.

Ледена покривка 

В Арктика площта с морски лед за април 2023 г. е била с 3% по-малко от средната за периода 1991 – 2020 г. В абсолютни цифри средната площ на леда е 14 млн. км2. По този показател тазгодишният април се нарежда на 10-то място по най-малка площ на леда, като водач в тази класация е 2019 г. 

По-ниските концентрации на морския лед са преобладавали в повечето гранични морета на Северния ледовит океан, включително и Баренцово, Охотско и Лабрадорско море. Берингово море е имало отрицателни аномалии на юг и положителни на север. Гренландско море продължава вече няколко месеца тенденция на концентрации над средните (Фиг. 6). Концентрациите на морски лед по източното крайбрежие на Свалбард, през този април са се доближили нормите, след няколко месеца на поднормени условия.

Фигура 6. Отклонение в % на концентрацията с морски арктичен лед площ през април 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.

В Антарктика площта на морския лед е продължила да увеличава площта с оглед нормалното сезонно нарастване на леда в тази част на света и е достигнала покритие от 5,9 млн. км2. Това обаче е с 19% под средното за 1991 – 2020 г. за април. Тези стойности класират месеца на трето място по най-малко лед, като остава зад лидерите от 1980 и 2017 г. 

Фигура 7. Отклонение в % на концентрацията с морски антарктичен лед площ през април 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.

Картата на аномалията на концентрацията на морски лед за април 2023 г. показва, че с изключение на моретата Амундсен и Рос всички останали сектори са били с по-ниски концентрации с морски лед от нормалното. Най-голяма е била аномалията в море на Уедъл, което е в пряка връзка с много големите високи температури на въздуха над нормата в този регион (Фиг. 1). 

Април 2023 г. ще се запомни с няколко екстремни събития, като най-голямо внимание се обърна на продължителната гореща вълна в Испания и Португалия, където вече има нови априлски рекорди. Високите температури, в съчетание с рекордно малкото валежи, водят до задълбочаваща се суша, която засяга милиони хора. Земеделските производители от региона вече понесоха големи загуби, а затрудненията в производството на зеленчуци се усети не само в Испания, но и във всички страни, които внасят испански плодове и зеленчуци, като една от най-пострадалите страни е Великобритания, където се стигна до дефицит на пресни зеленчуци. И ако за Западна Европа това е по-скоро проблем на „разнообразието“ на пазара, то истинска хуманитарна криза настъпи в Монголия, където горещото и сухо изминало лято беше последвано от студен пролетен период. Тези екстремни метеорологични събития бяха подсилени от съвременните климатични промени и според изчисленията на някои климатолози шансът да се случат в такава степен е няколко пъти по-голям, отколкото в миналото. До какви последици може да доведат климатичните промени в глобален аспект, може да прочетете тук.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Виж още:

В публикацията са използвани материали от:

  1. https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-january-2023 
  2. https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-january-2023 
  3. https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/analysis_monitoring/enso_advisory/ensodisc.shtml
  4. https://www.theguardian.com/environment/2023/apr/27/endless-record-heat-asia-highest-april-temperatures
  5. https://alaskapublic.org/2023/04/10/anchorage-hits-record-amount-of-snow-on-the-ground-for-this-time-of-year/
  6. https://reliefweb.int/report/mongolia/mongolia-brutally-cold-winter-kills-livestock-and-leaves-80000-children-need-aid
  7. http://www.bom.gov.au/ 
  8. https://www.washingtonpost.com/weather/2023/04/27/spain-portugal-record-april-heat/ 
  9. IPCC: Светът има едва 7 години, за да намали емисиите си наполовина
  10. https://www.climateka.bg/
  11. www.stringmeteo.com
  12. http://www.meteo.bg/bg

Източник: Април 2023 г. донесе големи температурни разлики – на места Великден се оказа по-студен от Коледа, Климатека

Авторът Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !