Бившият астронавт на НАСА Алън Бийн (Alan Bean) коментира, че ако една напреднала извънземна цивилизация е посещавала Земята, то тя би осъществила контакт. Следователно, заключава Бийн, такова посещение не се е случвало.
85-годишният вече Бийн беше четвъртият човек, стъпил на Луната с мисията Аполо 12. В интервю за news.com.au бившият астронавт споделя, че в него има малко съмнение, че ние не сме сами във Вселената. С милиарди звезди и планети, статистически погледнато, животът трябва да е еволюирал на някои от тях.
Бийн обаче смята, че извънземните никога не са били на Земята.
Ето какви са причините според него. "Не вярвам, че някой от открития космос някога е посещавал Земята. Една от причините е, че тези цивилизации, които са много напреднали, са и алтруистични и приятелски настроени - също като Земята, която е много по-добре отколкото беше. Така че те биха кацнали и казали: "Идваме с мир и знаем от нашите проучвания, че имате рак, който погубва хората, ние разрешихме този проблем преди 50 години, ето устройството, което слагаме в гърдите и което го лекува, ще ви покажем как да го направите".
"Също като някой ден, да кажем след 1000 години, когато ще можем да отидем на друга звезда и да видим планета, това е, което бихме сторили, защото ще знаем как да лекуваме рака, да лекуваме дефекти по рождение, така че ние ще ги научим", добавя още Бийн.
Екипажът на Skylab 3: командир и астронавт Алън Бийн; учен, пилот и астронавт Оуен Гариът; и астронавт и пилот Джак Лусма;
Този екип прекарва 59 дни и 11 часа в орбита; Снимка: Supplied
Като обсъжда какво могат да представляват други обитаеми екзопланети, и извънземните на тях, Бийн казва, че това ще зависи от откога се е зародил живота там. "Може някои от тях, като нашия вид, да са на 100 000 години, има вероятно и някои на 10 000 години от където сме ние в момента", смята Бийн.
Възможността да се открие извънземна форма на живот направи стъпка напред наскоро с откритието на звездната система Trappist 1 на 40 светлинни години от Земята. Тази звезда има седем орбитиращи планети около нея, на три от които вероятно има "обитаеми зони", тоест където не е твърде горещо, нито твърде студено за наличие на течна вода.
През следващите години учените ще могат по-добре да разпознават планети с потенциал за живот на тях при изстрелването на телескопа James Webb, предвидено за догодина. С него ще могат да се изследват атмосферите на екзопланети.
Освен мисии до Марс и Алфа Кентавър (най-близката съседна звезда), космическите агенции по света планират и завръщане на Луната. ESA, например, се надява да изгради лунна база през следващото десетилетие.
горе: Алън Бийн на Луната, обкръжен от сияние, предизвикано от изпарения от гърба му; Снимка: News Corp Australia
долу: Алън Бийн на втората мисия до Луната през ноември 1969 г.; Снимка: News Corp Australia
Като обяснява какво е да се стъпи на Луната, Бийн казва: "Беше трудно за вярване, че сме на 235 189 мили от дома. Никога не съм чувал някой астронавт да каже, че иска да отиде до Луната, за да може да се обърне и да види Земята. Всички ние искахме да видим как изглежда Луната отблизо. И все пак за повечето от нас най-паметната гледка беше не Луната, а нашият красив, бяло-син дом, движещ се величествено около слънцето, напълно сам в безкрайния черен космос".
Относно бъдещето на космическите пътувания той коментира: "Хората могат да вършат невероятни неща. Президентът Кенеди казваше, че ще отидем на Луната до края на десетилетието (60-те години). Това беше една немислима мечта, но хората застанаха зад идеята, планираха я и работиха, за да я постигнат".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари