Представяме ви един удивителен и вдъхновяващ млад учен - Гергана Даскалова - изследовател на Nаtional Geographic и част от National Geographic Society, участник в експедиция в Арктика. Тя ще ви разкаже за промените в арктическия кръг, за растенията, които оцеляват там по 120 начина, за вдъхновението да си учен-еколог.

Как станахте изследовател на Nаtional Geographic и какво е чувството да бъдете част от това глобално общество?

През 2019-та търсих различни начини да направя научната ми експедиция до Арктика възможна, а от колеги разбрах, че мога да кандидатствам за подкрепа от National Geographic Society. Всичко се случи много набързо – оставаха само няколко дни до крайния срок за кандидатстване, но реших да се пробвам. До последно работих по кандидатурата си, изпратих я минути преди крайния срок, а след това на една гара в Германия, след научна среща, получих имейла, че са ме одобрили. Струваше ми се доста нереално, но след месец вече бях на път на север към остров Кикиктарук в Канада, където целта ми беше да изучавам как разнообразието от растения се променя заради затоплянето на климата. От 2019-та насам съм участвала в няколко инициативи на National Geographic Society и се радвам, че успях да се запозная с учени и изследователи от цял свят, хора, които ме вдъхновяват и ми напомнят защо съм се захванала с наука, в моментите, когато ми е трудно. През целия ми път в науката досега, а предполагам и за в бъдеще, винаги съм била много по-щастлива, когато се чувствам като част от някаква по-голяма инициатива или общност. Искам да допринасям за нещо повече от конкретните мои екологични проучвания и се радвам, че благодарение на National Geographic Society не просто събрах данни за растенията на север, а и успях да споделя една част от това какво е да си еколог с хора по света и в България.

С какво Ви привлече Арктика като изследователска цел?

Преди да стъпя за първи път толкова на север изобщо не се бях и замисляла да ходя до Арктика, не е било част от детските ми мечти или нещо, към което съм се целяла с години. Когато бях малка, дядо ми работеше за Кока Кола и имах плюшена бяла мечка и горе-долу с това се изчерпваха връзките ми с живота на север. Докато бях студент останах много вдъхновена от един от преподавателите ми, доктор Айла Майърс-Смит (Isla Myers-Smith), чиито проучвания специализират в растителността на Арктика и промените в климата. Нейният екип си търсеше асистент за лятото – кандидатствах, защото ми хареса идеята да отида на място, което е много различно от навсякъде, където съм била преди, и то заедно с учени, които създават приятна атмосфера за работа. Не ме одобриха първият път, когато кандидатствах, за което ми беше много мъчно, но ме поканиха все пак да посещавам срещите на научната група. Аз на свой ред пък реших да преглътна накърненото си достойнство и на следващата година успях да стана асистент и да отида с Айла и нейния екип на работа на терен на север. Така че първо, просто много ми се искаше да съм част от научната група на Айла, и второ, растенията винаги са ми били интересни и бях любопитна да разбера как растенията се променят на място, където промените в климата са четири пъти по-големи отколкото по другите места по света.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Промените в Арктика крият ли по-голяма опасност за глобалния климат от други области на Земята? Защо са важни за нас?

Арктика е мястото, което се затопля най-много и най-бързо от целия свят. Международните споразумения за борба с промените в климата се стремят средното покачване на температурите по света да бъде под 2 градуса. В Арктика тези 2 градуса покачване вече са се случили. В отговор на затоплянето се случват редица промени както за растенията и животните, така и за хората, които живеят в северните райони. Например, северните елени се хранят с мъхове и лишеи, но със затоплянето на климата, в тундрата растат все повече храсти, които засенчват мъховете и лишеите и така има по-малко храна за северните елени. Почви, които са били замръзнали за стотици години сега се размразяват, което създава огромни кални свлачища, помитащи всичко по пътя си. За повечето от нас тези промени се случват много далече от животите ни, но всъщност промените в климата на север се отразяват на климата по целия свят. Затоплянето на температурите на север означава повече зелена растителност вместо сняг и лед и така вместо бялата повърхност да бъде огледало за идващата топлина, земята я поема и може да увеличи затоплянето още повече.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Може ли да се направи сравнение на екологичните промени в Арктика с тези в Антарктика?

Околната среда и биоразнообразието се променят и на двата полюса, но разликата е, че затоплянето на север се случва по-бързо. И на двете места има големи екологични промени, но те засягат различни растения и животни. Случващото се в Арктика може би е и като огледало на бъдещето за това, което вероятно предстои и за Антарктика.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Коя е най-интересната Ви находка в експедицията Ви в Арктика?

За мен най-интересното откритие беше голямото разнообразие от растения – представях си Арктика като безкраен лед и сняг, но всъщност през лятото тундрата се събужда и земята се покрива с килим от пъстроцветни шарки. На двете места, които аз изучавах, намерихме над 120 различни видове растения, всяко със своя си начин да се справи със суровата арктическа среда. Това са 120 различни начина растения да оцелеят, което са мен беше вдъхновяващо. Прекарах три лета на север и през последното от тях, все си мислех, че вече съм видяла всичко, но пак имаше нови видове и други интересни находки, което показва, че тундрата е много повече от просто лед и сняг.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Не смятате ли, че има пренебрегнати елементи от екосистемите от научната общност и обществеността, които не са толкова атрактивни като пандите например? Кои са те според Вас?

Симпатията и чарът са голяма работа – и сред хората, и сред наука и опазването на околната среда. Животните, особено пухкавите, са по-симпатични от растенията, да не говорим пък за частите от екосистемите под земята или не толкова чаровните видове като насекоми или влечуги. Нормално е да изпитваме по-топли чувства към нещо, което ни харесва, но все повече мисля, че всички хора, включително и учените, се стараят да запълнят дупките, в нашите познания, без значение дали е панда, или паяк. Пандите може да се харесват на много хора, но винаги ще има и такива, които се интересуват от по-необичайното, от това, за което знаем по-малко. В моята работа, а и в личния ми живот, винаги съм се вълнувала много от живота на село. В научната общност често се изучават последствията от разрастването на градовете, но за мен още по-интересно е случващото се по селата – някои изчезват, други се събуждат по нов начин – това е фокусът на сегашните ми проучвания.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Коя е най-голямата заблуда на неспециалистите относно изменението на климата и загубата на биоразнообразие?

То от заблуди да си избираш – винаги когато има информация, ще има и заблуди. Това, което на мен ми е направило впечатление е, че често има очакване да има един правилен отговор на конкретен въпрос и този отговор не може да се променя. А всъщност в науката този отговор е много вероятно да се промени, след като се съберат повече данни – това не прави науката „грешна“ или учените некадърни – просто живеем в свят, в който всичко се променя бързо, включително и научните заключения. Един сняг през април не означава, че средните температури не се повишават. Според мен е важно да мислим критично, да задаваме въпроси, но да сме готови да приемем, че техните отговори могат да се променят.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Може ли да се развива цивилизацията, без да се засегне природата? Не е ли това утопия?

Зависи какво се разбира под „развитие“. Хората са живели заедно с природата хилядолетия наред, според мен това не е нещо невъзможно. Крайностите рядко са полезни, но стига да имат възможност, все повече хора се замислят за последствията от начина им на живот и взимат решения, които са добри и за тях самите, и за околната среда.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Как мислите, може ли да оцелее човечеството, ако загуби, да речем, половината от животинските и растителни видове на планетата?

Растенията и животните имат много разнообразни функции в екосистемите, така че последствията от загубите на биоразнообразие зависят от това кои точно видове сме загубили. Но според мен е важно да се замислим дали ние, като хора, искаме от живота единствено да „оцелеем“. За оцеляване се намират начини, но ако се замислим за това какво за нас е пълноценно съществуване, често това по някакъв начин се свързва със здрави, работещи екосистеми.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Никой не избира професията еколог с финансови подбуди, а какъв беше Вашият мотив?

За мен екологията и науката са професията, която събира възможно най-много от нещата, които са ми интересни и ме вдъхновяват. Беше ми любопитно и приятно да виждам различни видове птици, с дядо ми обикаляхме язовирите докато бях в гимназията и екологията за мен беше естественият избор, когато дойде време да кандидатствам за университет. Така че както повечето еколози, избрах екологията, защото намирам радост в природата, но реших да продължа да се занимавам с екология и наука, защото събират в себе си постоянни открития, писане, анализи и статистика, работа на терен, преподаване, дори неща като комуникация и графичен дизайн.

_{Кредит: Личен архив на Гергана Даскалова}

Често под "еколог" хората разбират човек, които ходи на протести за защита на природата, и остава непознато, че екологията е наука. Дразни ли Ви, че у нас се слага знак за равенство между еколог и природозащитник? Пречи ли смесването на зелената политика с науката екология? 

Мъчно ми става понякога, че думите „еколог“, а също и „учен“ се казват с някаква насмешка, но не е сякаш да отделям време да се вайкам по този повод. По-скоро с примера си и със споделяне се старая да покажа какъв е един начин да бъдеш учен и еколог, не е сякаш да има само един „тип“ еколог. Като наука, екологията цели да разнищи връзките между растенията, животните, околната среда и промените в нея. Като всяка наука, проучванията започват с конкретен въпрос, например в моя случай как се променя биоразнообразието след обезлюдяването на селата, събират се данни, анализират се, има много работа пред компютър, включва неща, които хората не свързват веднага с екология – например голяма част от моята работа е програмиране и анализи. Че садя дървета – садя, но това е част от личния ми живот и поддръжката на градината на село, не е това нещото, което ме прави „еколог“. Любопитството, уменията да събера правилната информация за даден научен въпрос, желанието да споделя резултатите с научната общност и отвъд нея, да видя, че тези проучвания по някакъв начин ни помагат по-добре да разберем света около нас – това ме прави еколог.

Още по темата

15/12/2021

Земята

Нов температурен рекорд в Арктика от 38⁰C, обяви СМО (видео)

04/06/2021

Земята

Новоидентифицирана атмосферна циркулация засилва горещините и горските пожари около Арктика

16/04/2021

Земята

„Звярът от изток“ - снежен хаос в Европа, причинен от топенето на морския лед в Арктика

19/03/2021

Земята

Някога Арктика е била зелена. Скоро тя може отново да стане такава