Ново проучване, ръководено от Института за глобално здраве в Барселона (ISGlobal), предоставя солидни доказателства, че COVID-19 е сезонна инфекция, свързана с ниски температури и влажност, подобно на сезонния грип.
Резултатите, публикувани в Nature Computational Science, също подкрепят значителния принос на предаването на SARS-CoV-2 по въздуха и необходимостта от преминаване към мерки, насочени към „хигиена на въздуха“.
Ключов въпрос относно SARS-CoV-2 е дали той се държи или ще се държи като сезонен вирус като грип и дали ще се предава еднакво по всяко време на годината.
Резултатите от математически модел от 2020 г., разглеждащ потенциала за сезонност на COVID-19, предполагат, че климатът не е движеща сила при предаването на COVID-19 заради големия брой податливи индивиди без имунитет към вируса. Въпреки това някои наблюдения предполагат, че SARS-CoV-2 може да е сезонно заболяване, защото по-конкретно първоначалното разпространение на COVID-19 в Китай се е случило на северна географска ширина между 30 и 50 градуса, с ниски нива на влажност и ниски температури (между 5°C и 11°C).
„Въпросът дали COVID-19 е истинско сезонно заболяване става все по-централен, с последици за определянето на ефективни мерки за интервенция“, обяснява Хавиер Родо (Xavier Rodó), директор на "Програмата за климат и здраве" (Climate and Health program) в ISGlobal и координатор на проучването. За да отговорят на този въпрос, Родо и неговият екип първо анализираt връзката между температурата и влажността в началната фаза на разпространението на SARS-CoV-2 в 162 страни на пет континента, преди да бъдат въведени промени в човешкото поведение и политиките за обществено здраве. Резултатите показват отрицателна връзка между скоростта на предаване (R0) и температурата и влажността в глобален мащаб: по-високите скорости на предаване са свързани с по-ниски температури и влажност.
След това екипът анализира как тази връзка между климата и болестта се е развила с течение на времето и дали е последователна в различни географски мащаби. За това те използват статистически метод, който е специално разработен за идентифициране на подобни модели на вариации (т.е. инструмент за разпознаване на модели) в различни периоди от време. И отново откриват силна отрицателна връзка за кратки времеви интервали между болестта (брой случаи) и климата (температура и влажност), с последователни модели по време на първата, втората и третата вълна на пандемията в различни пространствени мащаби: в световен мащаб, държави, до отделни региони в силно засегнатите страни (Ломбардия, Тюринген и Каталуния) и дори до градско ниво (Барселона).
Първата епидемична вълна намаля с покачването на температурата и влажността, а втората вълна се повиши с понижаването на температурите и влажността. Този модел обаче бе нарушен през лятото на всички континенти.
„Това може да се обясни с няколко фактора, включително масовите събирания на млади хора, туризъм и климатизация, наред с други“, обяснява Алехандро Фонтал (Alejandro Fontal), изследовател в ISGlobal и първи автор на изследването.
При адаптиране на модела за анализ на временнни корелации във всички мащаби в страните от Южното полукълбо, където вирусът пристигна по-късно, се наблюдава същата отрицателна корелация. Климатичните ефекти са най-очевидни при температури между 12 градуса и 18 градуса C и нива на влажност между 4 и 12 г/м3 , въпреки че авторите предупреждават, че тези диапазони все още са ориентировъчни, като се имат предвид кратките налични записи.
И накрая, използвайки епидемиологичен модел, изследователският екип показа, че включването на температурата в скоростта на предаване работи по-добре за прогнозиране на покачването и падането на различните вълни, особено първата и третата в Европа.
„Като цяло нашите открития подкрепят възгледа за COVID-19 като истинска сезонна низкотемпературна инфекция, подобна на грипа и на по-безобидните циркулиращи коронавируси“, отбелязва Родо.
Тази сезонност може да допринесе значително за предаването на SARS-CoV-2, тъй като е доказано, че условията на ниска влажност намаляват размера на аерозолите и по този начин увеличават предаването по въздуха на сезонни вируси като грип.
„Тази връзка изисква акцент върху „хигиената на въздуха“ чрез подобрена вентилация на закрито, тъй като аерозолите са в състояние да продължат да се задържат за по-дълго време“, коментира Родо и подчертава необходимостта от включване на метеорологичните параметри в оценката и планирането на мерките за контрол.
Справка: Xavier Rodó, Climatic signatures in the different COVID-19 pandemic waves across both hemispheres, Nature Computational Science (2021). DOI: 10.1038/s43588-021-00136-6. www.nature.com/articles/s43588-021-00136-6
Източник: New study provides robust evidence that COVID-19 is a seasonal infection
Barcelona Institute for Global Health
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"