Ново проучване, ръководено от Института за глобално здраве в Барселона (ISGlobal), предоставя солидни доказателства, че COVID-19 е сезонна инфекция, свързана с ниски температури и влажност, подобно на сезонния грип.
Резултатите, публикувани в Nature Computational Science, също подкрепят значителния принос на предаването на SARS-CoV-2 по въздуха и необходимостта от преминаване към мерки, насочени към „хигиена на въздуха“.
Ключов въпрос относно SARS-CoV-2 е дали той се държи или ще се държи като сезонен вирус като грип и дали ще се предава еднакво по всяко време на годината.
Резултатите от математически модел от 2020 г., разглеждащ потенциала за сезонност на COVID-19, предполагат, че климатът не е движеща сила при предаването на COVID-19 заради големия брой податливи индивиди без имунитет към вируса. Въпреки това някои наблюдения предполагат, че SARS-CoV-2 може да е сезонно заболяване, защото по-конкретно първоначалното разпространение на COVID-19 в Китай се е случило на северна географска ширина между 30 и 50 градуса, с ниски нива на влажност и ниски температури (между 5°C и 11°C).
„Въпросът дали COVID-19 е истинско сезонно заболяване става все по-централен, с последици за определянето на ефективни мерки за интервенция“, обяснява Хавиер Родо (Xavier Rodó), директор на "Програмата за климат и здраве" (Climate and Health program) в ISGlobal и координатор на проучването. За да отговорят на този въпрос, Родо и неговият екип първо анализираt връзката между температурата и влажността в началната фаза на разпространението на SARS-CoV-2 в 162 страни на пет континента, преди да бъдат въведени промени в човешкото поведение и политиките за обществено здраве. Резултатите показват отрицателна връзка между скоростта на предаване (R0) и температурата и влажността в глобален мащаб: по-високите скорости на предаване са свързани с по-ниски температури и влажност.
След това екипът анализира как тази връзка между климата и болестта се е развила с течение на времето и дали е последователна в различни географски мащаби. За това те използват статистически метод, който е специално разработен за идентифициране на подобни модели на вариации (т.е. инструмент за разпознаване на модели) в различни периоди от време. И отново откриват силна отрицателна връзка за кратки времеви интервали между болестта (брой случаи) и климата (температура и влажност), с последователни модели по време на първата, втората и третата вълна на пандемията в различни пространствени мащаби: в световен мащаб, държави, до отделни региони в силно засегнатите страни (Ломбардия, Тюринген и Каталуния) и дори до градско ниво (Барселона).
Първата епидемична вълна намаля с покачването на температурата и влажността, а втората вълна се повиши с понижаването на температурите и влажността. Този модел обаче бе нарушен през лятото на всички континенти.
„Това може да се обясни с няколко фактора, включително масовите събирания на млади хора, туризъм и климатизация, наред с други“, обяснява Алехандро Фонтал (Alejandro Fontal), изследовател в ISGlobal и първи автор на изследването.
При адаптиране на модела за анализ на временнни корелации във всички мащаби в страните от Южното полукълбо, където вирусът пристигна по-късно, се наблюдава същата отрицателна корелация. Климатичните ефекти са най-очевидни при температури между 12 градуса и 18 градуса C и нива на влажност между 4 и 12 г/м3 , въпреки че авторите предупреждават, че тези диапазони все още са ориентировъчни, като се имат предвид кратките налични записи.
И накрая, използвайки епидемиологичен модел, изследователският екип показа, че включването на температурата в скоростта на предаване работи по-добре за прогнозиране на покачването и падането на различните вълни, особено първата и третата в Европа.
„Като цяло нашите открития подкрепят възгледа за COVID-19 като истинска сезонна низкотемпературна инфекция, подобна на грипа и на по-безобидните циркулиращи коронавируси“, отбелязва Родо.
Тази сезонност може да допринесе значително за предаването на SARS-CoV-2, тъй като е доказано, че условията на ниска влажност намаляват размера на аерозолите и по този начин увеличават предаването по въздуха на сезонни вируси като грип.
„Тази връзка изисква акцент върху „хигиената на въздуха“ чрез подобрена вентилация на закрито, тъй като аерозолите са в състояние да продължат да се задържат за по-дълго време“, коментира Родо и подчертава необходимостта от включване на метеорологичните параметри в оценката и планирането на мерките за контрол.
Справка: Xavier Rodó, Climatic signatures in the different COVID-19 pandemic waves across both hemispheres, Nature Computational Science (2021). DOI: 10.1038/s43588-021-00136-6. www.nature.com/articles/s43588-021-00136-6
Източник: New study provides robust evidence that COVID-19 is a seasonal infection
Barcelona Institute for Global Health
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари