Дали НАСА не търси в грешните скали улики за живота на Марс?

НаукаOFFNews Последна промяна на 22 май 2019 в 11:40 6815 0

Изображение със сканиращ електронен микроскоп на фосилизиран мицел на гъбички с асоцииран микростроматолит, подобен на карфиол, образуван от окисляващи желязо бактерии. Кредит: Dr. Magnus Ivarsson

През 2020 г. НАСА и европейско-руските мисии ще търсят доказателства за предполагаемия живот някога на Марс. Но почти всичките записи от вкаменелости на Земята идват от седиментни скали, а на Марс преобладават вулканичните, магмени скали.

За да решат проблема, шведски учени започнаха да събират доказателства за фосилизирани микроби в недоизследваните на Земята среди от магмени скали, за да ориентират бъдещите мисии къде да търсят марсиански изкопаеми и какво да търсят.

"Ние предлагаме "Атлас на вулканичните микрофосили", който да помогне да се изберат целеви обекти за мисиите, търсещи доказателства за извънземен живот, като например мисията на НАСА "Mars 2020" и "ExoMars", разказва водещият автор д-р Магнус Иварсон (Magnus Ivarsson). "Атласът също може да ни помогне да разпознаем как биха могли да изглеждат микрофосилите на Марс, като идентифицираме биозаписи, свързани с различни видове фосилни микроби.

Иварсон и колегите му изучават живота, погребан отдавна в дълбоките скали - вкаменени останки от загадъчни микроби, които са живели до един километър под най-дълбоките океански дъна преди 3,5 милиарда години.

"Смята се, че по-голямата част от микроорганизмите на Земята съществуват в дълбоката биосфера на океана и континенталната кора", разказва Иварсон. "И все пак едва сега започваме да изследваме тази скрита биосфера чрез проекти за дълбоко сондиране."

Триизмерна реконструкция, направена от синхротронна рентгенова томография (srxtm) на същата структура, както на изображението по-горе. Гъбичен мицел с микростроматолитни структури и останки от прокариотни клетъчноподобни структури между гъбичните хифи. Кредит: Dr. Magnus Ivarsson

В един воден свят, който никога не вижда слънчева светлина, бактерии, гъбички и други микроби са се приспособили да се хранят в магмените скали, които ги заобикалят. Те се разпространяват в микропукнатини и кухини, образувайки сложни и простиращи се в големи обеми общности.

"След смъртта микробните общности се фосилизират по стените на своя скалист дом. Тези микрофосили могат да покажат историята на микробния живот във вулканичната скала."

Атлас на вулканичните микрофосили

Най-важното е, че океанската кора на Земята е геохимично много подобна на вулканичните скали, които доминират на Марс.

"Нашата цел е да използваме микрофосилния запис на океанската кора като моделна система за насочване на изследванията на Марс", обяснява Иварсон. "Нашият преглед на съществуващите знания е важна първа стъпка, но е необходимо по-цялостно разбиране за дълбоко скрития живот, за да се покаже къде и какво да се търси."

За да се постигне това, казва Иварсон, ние трябва да съберем повече данни за външния вид и местоположението на микрофосилите, но също и за техния химичен състав.

Триизмерна реконструкция, направена чрез синхротронна рентгенова томография (srxtm), на фосилизиран мицел на гъбички и прокариотни клетъчноподобни структури между гъбичните хифи, образуващи „cob-web“. Част от мицела прониква химически в кристал калцит (в долната част). Кредит: Dr. Magnus Ivarsson

"Тези вкаменелости често са със запазени морфологични детайли. Например можем да разграничим класовете гъбички по техните спори, плодни тела, мицели и други растежни състояния - или бактериите по наличието на подобните на карфиол образувания, поколения от биофилми, запазени като тънки пластове и други характерни за общността структури".

Но анализът на липидите и въглеродните изотопи в микрофосилите ще направи възможно да се разграничат по-прецизно групи въз основа на техния метаболизъм.

"Цялата тази информация ще помогне да се определи кои видове микроорганизми най-вероятно биха били запазени на Марс и кои геохимични условия най-много благоприятстват фосилизирането".

Вкаменелостите на Марс

Атласът на микрофосилите би помогнал също така да се определи кои проби трябва да бъдат насочени за връщане на Земята, като се има предвид ограниченият полезен товар на мисиите на Марс.

Мисията на НАСА Mars 2020 и европейската мисия ExoMars са способни да откриват само по-големи фосилни структури във вулканичните скали като минерализирани гъбени мицели с милиметров размер или по-големи микростроматолити в отворени мехурчета.

"Камерите с 8 микрометра на пиксел на ExoMars имат по-голям шанс да идентифицират малки особености и отделни хифи на място на Марс. Достатъчно подбрани проби с голяма вероятност да съдържат биосигнатури. Тези допълващи стратегии увеличават общия шанс за откриване на доказателства за предполагаемия живот на Марс, ако той съществува - заключава Иварсон. Но мисията на НАСА има възможност да събира проби за по-нататъшни изследвания на Земята и затова за нейните камери с резолюция от 15 микрометра на пиксел може достатъчно добре да подбере проби с голяма вероятност за биозаписи. Тези допълнителни стратегии увеличават общата вероятност за намиране на доказателства за миналия живот на Марс, ако съществува", заключава Иварсон.

Справка:

Magnus Ivarsson, Therese Sallstedt, Diana-Thean Carlsson. Morphological Biosignatures in Volcanic Rocks – Applications for Life Detection on Mars. Frontiers in Earth Science, 2019; 7 DOI: 10.3389/feart.2019.00091

Източник: 

Sedimentary, dear Johnson: Is NASA looking at the wrong rocks for clues to Martian life?,  Frontiers

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !