Днес Земята е най-далече от Слънцето

Днес, 3 юли в 22:54 българско време Земята ще премине през точката си на афелий - най-отдалечената си позиция от Слънцето на своята орбита.

Точните разстояния на перихелия и афелия на Земята се променят малко от година на година поради гравитационното влияние на другите планети, както и това на Луната.

При афелия на 2025 г. центърът на Земята ще бъде на 152 093 251 километра от центъра на Слънцето.

Факт е, че орбитата на Земята е почти, но не съвсем, кръгла. Така че нашето разстояние от Слънцето не се променя много в проценти (малко над 3%). Днес сме на около 5 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото ще бъдем след шест месеца. И тази разлика наистина не е голяма в сравнение със средното ни разстояние от Слънцето от около 150 милиона километра.

Разликите в разстоянието Земя-Слънце между януарския перихелий (най-близката точка) и юлския афелий (най-далечната точка). Земята е най-отдалечена от Слънцето, когато е лято в Северното полукълбо. Кредит: Timeanddate.com.

Това означава, че на този ден Слънцето ще има най-малък видим размер. В афелий Земята е с 5 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото в перихелий, когато слънчевият диаметър е малко по-голям, отколкото в афелий като разликата е незабележима за човешкото око.

Тази година Земята преминава през перихелий около 3 януари, а през афелий - на 5 юли. Но датите варират с 2-3 дена през годините.

Пътят на Луната около Земята също е елиптичен. Точката от орбитата на Луната, която е най-близо до Земята, се нарича перигей, а точката, която е най-отдалечена от Земята, е известна като апогей. Термините също понякога се използват взаимозаменяемо с перихелия и афелия на Земята.

Думите перихелий и афелий идват от старогръцки, където peri означава близо, apo означава далеч, а helios означава слънцето. Те се използват в астрономията за обозначаване на най-близките и най-отдалечените точки от орбитите на всеки обект, който се върти около Слънцето. Заедно те се наричат ​​апсиди - точките на най-малко или най-голямо разстояние от небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло.

Какво причинява сезоните?

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е юли и е лято и фактът, че Земята преминава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.

Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.

В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.

Тъй като нашата планета сега е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи по-бавно, отколкото след половин година. Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афвлий - 29,27 км/сек.

Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.

Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.

Кредит: Public Domain Certification

Има ли връзка между най-близките и най-отдалечените точки и слънцестоенията?

Краткият отговор е не.

Вярно е, че Земята е най-отдалечена от Слънцето всяка година в началото на юли, около две седмици след юнското слънцестоене. И е вярно, че Земята е най-близо до Слънцето всяка година в началото на януари, около две седмици след декемврийското слънцестоене.

Случайно ли е? Да, така е.

В течение на дългия период от време датите на най-близките и най-отдалечените точки на Земята до Слънцето се изместват по отношение на слънцестоенето.

Поради вариациите в ексцентричността на земната орбита, датите, когато Земята достига своя перихелий или афелий, не са фиксирани. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било в същия ден, когато Земята достигна своя перихелий. Оттогава датите на перихелия и афелия се променят с един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план датите могат да варират до два дни от една година на друга.

Математиците и астрономите изчисляват, че през 6430 г., след повече от 4000 години, перихелият ще съвпадне с мартенското равноденствие.

Честит Афелий!

Източници:

Earth farthest from the sun – or aphelion, ЕarthSky

Perihelion and Aphelion, Aparna Kher, timeanddate.com

Още по темата

21/06/2023

Земята

Лято на други планети и всичко, което трябва да знаете за юнското слънцестоене 2023 г. тук