Днес, 5 юли в 08:06 българско време Земята ще премине през точката си на афелий - най-отдалечената си позиция от Слънцето на своята орбита.
Точните разстояния на перихелия и афелия на Земята се променят малко от година на година поради гравитационното влияние на другите планети, както и това на Луната.
При афелия на 2024 г. центърът на Земята ще бъде на 152 093 251 километра от центъра на Слънцето.
Факт е, че орбитата на Земята е почти, но не съвсем, кръгла. Така че нашето разстояние от Слънцето не се променя много в проценти (малко над 3%). Днес сме на около 5 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото ще бъдем след шест месеца. И тази разлика наистина не е голяма в сравнение със средното ни разстояние от Слънцето от около 150 милиона километра.
Разликите в разстоянието Земя-Слънце между януарския перихелий (най-близката точка) и юлския афелий (най-далечната точка). Земята е най-отдалечена от Слънцето, когато е лято в Северното полукълбо. Кредит: Timeanddate.com.
Това означава, че на този ден Слънцето ще има най-малък видим размер. В афелий Земята е с 5 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото в перихелий, когато слънчевият диаметър е малко по-голям, отколкото в афелий като разликата е незабележима за човешкото око.
Тази година Земята преминава през перихелий около 3 януари, а през афелий - на 5 юли. Но датите варират с 2-3 дена през годините.
| година | Перихелий | Разстояние | Афелий | Разстояние |
|---|---|---|---|---|
| 2023 | 4 януари 2023 г. 18:17 ч | 147 098 925 км | 6 юли 2023 г. 23:06 ч | 152 093 251 км |
| 2024 | 3 януари 2024 г. 02:38 ч | 147 100 632 км | 5 юли 2024 г. 08:06 ч | 152 099 968 км |
| 2025 | 4 януари 2025 г. 15:28 ч | 147 103 686 км | 3 юли 2025 г. 22:54 ч | 152 087 738 км |
| 2026 | 3 януари 2026 г. 19:15 ч | 147 099 894 км | 6 юли 2026 г. 20:30 ч | 152 087 774 км |
| 2027 | 3 януари 2027 г. 04:32 ч | 147 104 592 км | 5 юли 2027 г. 08:05 ч | 152 100 481 км |
| * Всички часове на афелии/перихелии са в местно софийско време. | ||||
Пътят на Луната около Земята също е елиптичен. Точката от орбитата на Луната, която е най-близо до Земята, се нарича перигей, а точката, която е най-отдалечена от Земята, е известна като апогей. Термините също понякога се използват взаимозаменяемо с перихелия и афелия на Земята.
Думите перихелий и афелий идват от старогръцки, където peri означава близо, apo означава далеч, а helios означава слънцето. Те се използват в астрономията за обозначаване на най-близките и най-отдалечените точки от орбитите на всеки обект, който се върти около Слънцето. Заедно те се наричат апсиди - точките на най-малко или най-голямо разстояние от небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло.
Какво причинява сезоните?
Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е юли и е лято и фактът, че Земята преминава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.
Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.
В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.
Тъй като нашата планета сега е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи по-бавно, отколкото след половин година. Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афвлий - 29,27 км/сек.
Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.
Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.
Кредит: Public Domain Certification
Има ли връзка между най-близките и най-отдалечените точки и слънцестоенията?
Краткият отговор е не.
Вярно е, че Земята е най-отдалечена от Слънцето всяка година в началото на юли, около две седмици след юнското слънцестоене. И е вярно, че Земята е най-близо до Слънцето всяка година в началото на януари, около две седмици след декемврийското слънцестоене.
Случайно ли е? Да, така е.
В течение на дългия период от време датите на най-близките и най-отдалечените точки на Земята до Слънцето се изместват по отношение на слънцестоенето.
Поради вариациите в ексцентричността на земната орбита, датите, когато Земята достига своя перихелий или афелий, не са фиксирани. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било в същия ден, когато Земята достигна своя перихелий. Оттогава датите на перихелия и афелия се променят с един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план датите могат да варират до два дни от една година на друга.
Математиците и астрономите изчисляват, че през 6430 г., след повече от 4000 години, перихелият ще съвпадне с мартенското равноденствие.
Честит Афелий!
Източници:
Earth farthest from the sun – or aphelion – on July 6, ЕarthSky
Perihelion and Aphelion, Aparna Kher, timeanddate.com
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари