През следващите 50 и повече години Слънцето вероятно ще навлезе в извънредно тиха фаза, каквато не сме виждали от началото на 18-ти век.

Косвен резултат от това може да се окаже свиването на магнитосферата и хелиосферата, което ще направи Земята по-чувствителна на силните геомагнитни бури и космическата радиация.

Като страничен ефект в средата на този век може да стане трудно наблюдаването на Северното сияние от ниски ширини, като например Великобритания, отбелязва сайтът Рhys.org.

Проучване, публикувано в Scientific Reports, изчислява промяната на слънчевите ветрове и активност въз основа на наблюденията на слънчевите петна в продължение на последните 400 години. Интензивността на слънчевите ветрове зависи от активността на Слънцето и слънчевите петна са добър показател за това. Колкото по-активно е Слънцето, толкова повече слънчеви петна можем да наблюдаваме.

Учените са се концентрирали върху проучването на активността по време на Maunder Minimum, период между 1645 и 1715 г., когато Слънцето е било на практика неактивно.

„Магнитната активност на Слънцето намалява и се увеличава на предсказуеми цикли, но също така има доказателство, че му предстои да намалее, вероятно в най-голяма степен за последните 300 години”, заявява водещият учен д-р Матю Оуенс (Mathew Owens) от Метеорологичния факултет на Университета в Рединг. „С намаляването на активността на Слънцето, слънчевите петна и коронарните изригвания ще стават все по-редки. Въпреки това, ако мащабно изригване достигне до Земята, то ще бъде много по-разрушително за електронните устройства, от които обществото в момента е толкова зависимо”, предупреждава д-р Оуенс.

Магнитосферата е балон/мехур от заредени частици, който обикаля Земята и е създаден от слънчевите ветрове и магнитното поле на нашата планета. При преминаването на Слънцето през неговите цикли магнитосферата също се променя. Намаляването на слънчевите ветрове ще свие магнитосферата и тя може вече да не бъде в състояние да ни предпази от някоя силна геомагнитна буря.

Намалелите слънчеви ветрове се очаква да свият с една трета и хелиосферата – голямото пространство от плазма, който се простира от Слънцето до отвъд Плутон. Този "балон", който помага на Земята да се предпази от вредната радиация от открития космос, още от 50-те години на миналия век е отслабен. Учените прогнозират скоростно намаляване на размера на хелиосферата в средата на 21 век. Собственото магнитно поле на Земята отразява част от космическата радиация, но зоните в близост до полюсите са по-уязвими, тъй като там магнитното поле е по-слабо.

Друга промяна ще настъпи в Северното сияние. „Феноменът ще се превърне в природно шоу, ограничено само до полярните региони поради липса на силата на слънчевите ветрове, които често правят сиянието видимо на ниски ширини”, обяснява д-р Оуенс.

^{Северно сияние. Soerfm / Wikimedia Commons , CC BY-SA}

„Ако спадът на слънчевите петна продължи с това темпо, а данните от миналото предполагат, че именно това ще стане, ние ще наблюдаваме тези промени през следващите няколко десетилетия”, уточнява съавторът на изследването проф. Майк Локууд (Mike Lockwood), също от Университета в Рединг.

„Периодът Maunder Minimum в слънчевата активност често погрешно е посочван като причина за т.нар. Малка ледена епоха, когато градусите през зимата в Европа, а също така и по целия свят, са били по-ниски от средното”, продължава проф. Локууд. „Но Малката ледена епоха всъщност е започнала преди Maunder Minimum и е приключила след него. И нашите досегашни проучвания с Метеорологичната служба показват, че ефектите от наближаващия слънчев минимум няма да могат да надминат много по-значителните последствия на глобално затопляне от вредните емисии на Земята”, уточнява ученият.

Още по темата

04/02/2017

Земята

Какво ще се случи, ако магнитните полюси на Земята разменят местата си (видео)

11/12/2016

Космос

Учените наблюдават възможен сценарий за унищожаването на Земята от Слънцето

19/07/2016

Космос

Апарат на НАСА ще премине през короната на Слънцето

25/08/2015

Космос

Слънчевата корона се нагорещява заради резонанс, според ново изследване