Хората са играли активна роля в прехода на Сахара от тучна, зелена растителност преди 10 000 години към безводните условия в наши дни.
Това твърди археологът д-р Дейвид Райт (David Wright) от Националния университет в Сеул в статия за Frontiers in Earth Science.
Превръщането на Сахара в пустиня от дълго време е обект на изучаване в опит да се разберат климатичните и екологични преломни моменти. Изследването на Дейвид Райт предизвиква повечето заключения до момента, които хвърлят вината върху промяна на орбитата на Земята или природни изменения в растителността.
"В Източна Азия отдавна има теории по какъв начин хората от неолита са променили пейзажа толкова дълбоко, че мусоните спират да навлизат навътре в сушата", обяснява Райт, цитиран от Рhys.org, че доказателства за предизвикани от човека промени в природата и климата вече са документирани в Европа, Северна Америка и Нова Зеландия. Райт вярва, че подобен сценарий може да се е развил и в Сахара.
За да анализира хипотезата си, Райт преглежда археологични доказателства, документиращи първите появи на пастирство в района на Сахара, и ги сравнява с данни, показващи разпространението на храстите - индикатор за екологична промяна към условия на пустиня. Откритията потвърждават мнението му - приблизително преди 8 000 години в районите около река Нил скотовъдните общества започват да навлизат на запад, едновременно с увеличаването на храстите.
Нарастващата селскостопанска дейност на хората има сериозни последици за екологията в региона. Колкото повече растителността се измества от навлизането на добитъка, толкова повече се увеличава албедото (отношението между отразената и падащата върху земната повърхност слънчева светлина), което пък от своя страна влияе върху атмосферните условия към намаляване на мусонните дъждове. Малкото мусони води до допълнително намаляване на растителността.
Трябва да бъдат извършени допълнителни проучвания, но Райт вярва, че под повърхността на Сахара се крие богата информация за това какво се е случило. "Имало е езера навсякъде из Сахара по онова време и в тях ще има данни за променящата се растителност. Необходимо е да стигнем до леглата на някогашните езера, за да съберем данни за растителността, да погледнем към археологията и да видим какво са вършили хората тогава. Много е трудно да се изгради модел на ефектите от растителността в климатичните системи. Наша работа като археолози и еколози е да излезем и да съберем данни, за да се направят по-сложни модели", допълва Райт.
Въпреки че се е случило преди хиляди години, ролята на хората в промените на природата и климата могат лесно да се видят. С приблизително 15% от световното население, населяващо пустинни райони, Райт подчертава важността от своите твърдения: "заключенията за това как промемяне екосистемата имат значение за това дали хората ще могат да оцелеят безкрайно в сухи условия".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари