Изследователи са открили останките на древна речна система, погребана под пустинята Сахара. Това означава, че някога Сахара е била покрита с буйна зеленина, но "загубена в пясъците на времето", пише сайтът iflscience.
Нови доказателства от радиолокационните данни, получени от инструмента PALSAR (Phased Array type L-band Synthetic Aperture Radar), който се намира на борда на японския спътник ALOS (Advanced Land Observing Satellite) за наблюдение на Земята показват древна речна система, заложена плитко под пясъчната повърхност.
Изследването е публикувано в списание Nature Communications.
Днес Сахара е суха, негостоприемна пясъчна пустиня, но не винаги е било така. Пещерните рисунки, направени преди хиляди години, които показват, че областта е гъмжала от диви животни, от хипопотами до жирафи и че древните пастири са развъждали едър рогат добитък там.
Огромна разклонена речна система се е простирала над 500 км от центъра на Сахара до крайбрежието на Мавритания в Западна Африка. Реката е била захранвала с вода от Атласките планини на север и възвишенията Ахагар в днешен Алжир на изток. В района на днешна Мавритания се е вливала в Атлантическия океан.
Тази река, наречена Таманрасет, е била толкова голяма, че ако течеше и сега, щеше да е 12-ият по големина речен басейн на Земята,.
Контури на водосборната област в синьо и главно корито на предполагаемата река Таманрасет в сиво. Наскоро откритият каньон Cap Timiris, предполагаемото устие, е в тъмносин цвят в лявата част на картата. Илюстрация: Nature Communications
Хипотезата за съществуването на погребана древна речна система в района за първи път е подкрепена преди около десетилетие. Изследователи от Националния център по океанография в Саутхемптън откриват през 2003 г. речни наноси и дълбок подводен каньон, издълбани в континенталния шелф край бреговете на Мавритания на повече от три километра дълбочина. Създадена е първата 3D карта на каньона от германския изследователски кораб Meteor. Оказало се, че този каньон, наречен Cap Timiris, е 2.5 км широк и на места дълбок около километър, съобщава The Guardian.
Всички следи сочат, че на това място е било устието на голяма река.
Но са били необходими преки доказателства, за да се потвърди някогашното съществуване на изчезналата река. Като използвали радиолокационните данни от сателита, учените получили снимки на геологията на Сахара метри под пясъчната повърхност. Изхождайки от тези данни, изследователите успели да видят древното речно корито, което удивително съвпаднало с каньона край бреговете.
Радиолокационно изображение на намерената древна река. Водата може все още да е текла в коритото си преди 5000 години. Снимка: Philippe Paillou
Екипът, ръководен от френски учени, смята, че реката се е пълнила периодично през африканските влажни периоди (African humid periods - AHPs), които са се редували в региона през последните 245 000 години. Последният от тях приключил преди около 5000 години, когато влажната, зелена и гъмжаща от живот Сахара, се превърнала в сухото прашно място, което познаваме днес.
Смяната на тези влажни и сухи периоди се предполага, че се случват на всеки 20 хиляди години, т.е. когато Земята завърши своя 20 000-годишен цикъл на промяна на наклона на оста (прецесия).
Дали липсващата сега древна река под пустинята ще тече отново по време на следващия AHP е трудно да се каже, защото съвременните изменения на климата нарушават климатичните модели и става все по-трудно да се предскаже каквото и да било.
Това проучване показва, че климатът може да се промени невероятно бързо, толкова бързо, че в рамките само на няколко хиляди години да бъдат погребани следите на обширен воден път, а местната екосистема да бъде променена до неузнаваемост. Изследователите планират да се използва същата система сателити, за да се проследят и други древни речни системи, скрити под пясъците на Сахара.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари