Оказа се, че коралите оцеляват и се развиват във вода с киселинност, далеч надхвърляща всичко, което може да се очаква през следващите десетилетия на глобално затопляне.
Това показва за пореден път колко малко знаем за това, как ще се отразят климатичните промени върху природата.
За това изследване разказва New Scientist, а доклад за него е публикуван в PNAS.
Досега се смяташе, че кораловите рифове няма да могат да понесат по-високата киселинност на океаните. Особено безпокойство предизвикваха повишените нива въглероден диоксид в атмосферата, който разтворен във водата се превръща в въглена киселина и понижава рН на морската вода. Считаше се, че коралите са изключително чувствителни към тези процеси и със задълбочаването на глобалното затопляне са в смъртна опасност.
Но продължилото пет години изследване на кораловите рифове на Бермудските острови накарало океанографа Андреас Андерсън (Andreas Andersson) и колегите му да направят доста парадоксално заключение - самият растеж на коралите повишава киселинността на водата, а при тва коралите се чувствали напълно нормално. "В началото бяхме силно озадачени - споделя Андерсън. - Това беше напълно противоположното на това, което очаквахме, в контекства на широкообсъждания сценарий за подкиселяване на световния океан".
Учените изследвали характеристиките на водата край рифа между 2007 и 2012 г. За този период е имало два резки пика в киселинността - един през 2010-та и още веднъж през 2011-та г. Океанографите установили, че тези пикове са свързани не с вредната човешка дейност, а със самата жизнена активност на коралите.
За растежа си коралите изискват големи количества калций, който те непрекъснато абсорбират от разтворения калциев карбонат, а остатъчната карбонатна група увеличава киселинността на водата. Освен това, повишаването на метаболизма води до по-високи емисии на въглероден диоксид и това допълнително е повишило киселинността.
Кораловият риф край Бермудските острови. Снимка: www.tropicalsnorkeling.com
Затова учените се опитали да разберат какво причинява тези промени в растежа на коралите и киселинността на водата. За техен късмет, на 80 километра от рифа имало изследователска станция, която измервала различни характеристики на океана в района. Те открили, че двата пика в растежа на коралите и киселинността съвпадали с пиковете на интензивно развитие (цъфтежи) на фитопланктона - едноклетъчни растения, с които се хранят коралите.
Така Андерсън и колегите му свързали трите събития - разцвет на фитопланктона -> растеж на коралите -> повишена киселинност на водата.
Парадоксът на коралите
Коралови рифове са безценни съкровищници на биоразнообразието. Големият бариерен риф. Снимка: wall.alphacoders.com
Резултатите усложняват и объркват още повече въпроса за бъдещето на кораловите рифове предвид изменението на климата, свързвано неизменно с повишаването на киселинността на океаните.
"Дали коралите ще имат проблем с океанското рН, ако имат достатъчно храна и светлина? Към този момент, ние не знаем отговора на този въпрос ", коментира Андерсън.
Установените локални скокове в киселинността далеч надхвърлят всичко, което може да се очаква през следващите десетилетия на глобално затопляне и въпреки това, коралите се чувстват превъзходно.
Това може да означава, че коралите са добре подготвени да се справят с по-ниските нива на рН, причинени от по-голямата киселинност.
Малкълм Маккалак (Malcolm McCulloch) от Университета на Западна Австралия в Пърт отбелязва, че този извод е подкрепен от неотдавнашно проучване, при което той и колегите му поставят контейнери, които изпускат въглероден диоксид, повишавайки киселинността около коралите от Големия бариерен риф. Коралите изобщо не изглеждали засегнати от тази симулация на очакваната през 2100 г. киселинност.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари