Ямата в гравитационното поле на Земята е създадена от смъртта на древен океан
"Гравитационната дупка" в Индийския океан е регион, където масата на Земята е по-малка, което води до слабо гравитационно привличане, по-ниски от средните морски нива и загадка, която учените едва сега са започнали да решават.
Ваня Милева Последна промяна на
25 ноември 2024 в 00:00
1466 0
Кредит : European Space Agency
Карта, моделираща повърхността на геоида. Картата показва как биха се променили височината и разпределението на водата, като се премахне влиянието на приливите и отливите и теченията.
"Гравитационната дупка" в Индийския океан, е мястото на най-дълбоката вдлъбнатина в гравитационното поле на Земята.
Това е кръгъл океански регион с гравитационно привличане, което е толкова слабо, че морските нива са 106 метра по-ниски там, отколкото другаде на Земята. Тази аномалия се нарича научно "Геоидна низина в Индийския океан" ('Indian Ocean Geoid Low' - IOGL).
Открита през 1948 г., произходът на тази гигантска гравитационна дупка остава загадка доскоро. Сега е ясно, че огромната гравитационна дупка се е образувала на мястото на праисторически океан.
Дупката обхваща 3,1 милиона квадратни километра и се намира на 1200 км югозападно от Индия, в Лакадивско море. Различни теории се опитваха да обяснят съществуването му, откакто геофизиците за първи път откриват следите му, но отговорът идва едва през 2023 г. с проучване, публикувано в списанието Geophysical Research Letters.
Изследователите са използвали 19 компютърни модела, за да симулират движението на мантията на Земята и тектоничните плочи през последните 140 милиона години, и след това са проверили различните сценарии, които биха могли да доведат до подобна на реалната вдлъбнатина на геоида,.
Проучването показва, че гравитационната дупка в Индийския океан се е образувала след смъртта на древен океан, наречен Тетис, който е съществувал между суперконтинентите Лавразия и Гондвана. Тетис се е намирал върху парче земна кора, което се плъзна под Евразийската плоча по време на разпадането на Гондвана преди 180 милиона години. Когато се случва това, натрошени фрагменти от кората се гмуркат дълбоко в мантията.
Преди около 20 милиона години, когато тези фрагменти потъват в най-долните области на мантията, те изместват материал с висока плътност, произхождащ от "Африканския суперплюм" или т.нар. африканската голяма област с ниска скорост на срязване (Large low-shear-velocity provinces, LLSVP), казано просто компактен обем от кристализирала магма, 100 пъти по-висок от връх Еверест, който е хванат под Африка. Струи от магма с ниска плътност се издигат, за да заменят плътния материал, намалявайки общата маса на региона и отслабвайки гравитацията му.
Учените тепърва ще потвърждават тези моделни прогнози с данни от земетресения, които биха могли да помогнат да се провери съществуването на струи с ниска плътност под дупката. Междувременно изследователите установяват все по-често, че магмата на Земята е пълна със странни обеми маса, включително някои, за които се е смятало, че липсват и са се появили на неочаквани места.
Справка: How the Indian Ocean Geoid Low Was Formed; Debanjan Pal, Attreyee Ghosh; Geophysical Research Letters, First published: 05 May 2023 https://doi.org/10.1029/2022GL102694
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари