Ямата в гравитационното поле на Земята е създадена от смъртта на древен океан

"Гравитационната дупка" в Индийския океан е регион, където масата на Земята е по-малка, което води до слабо гравитационно привличане, по-ниски от средните морски нива и загадка, която учените едва сега са започнали да решават.

Ваня Милева Последна промяна на 25 ноември 2024 в 00:00 1466 0

Карта на света с данни за гравитацията, показваща гравитационната дупка в Индийския океан в тъмно синьо.

Кредит : European Space Agency

Карта, моделираща повърхността на геоида. Картата показва как биха се променили височината и разпределението на водата, като се премахне влиянието на приливите и отливите и теченията.

"Гравитационната дупка" в Индийския океан, е мястото на най-дълбоката вдлъбнатина в гравитационното поле на Земята.

Това е кръгъл океански регион с гравитационно привличане, което е толкова слабо, че морските нива са 106 метра по-ниски там, отколкото другаде на Земята. Тази аномалия се нарича научно "Геоидна низина в Индийския океан" ('Indian Ocean Geoid Low' - IOGL).

Открита през 1948 г., произходът на тази гигантска гравитационна дупка остава загадка доскоро. Сега е ясно, че огромната гравитационна дупка се е образувала на мястото на праисторически океан.

Дупката обхваща 3,1 милиона квадратни километра и се намира на 1200 км югозападно от Индия, в Лакадивско море. Различни теории се опитваха да обяснят съществуването му, откакто геофизиците за първи път откриват следите му, но отговорът идва едва през 2023 г. с проучване, публикувано в списанието Geophysical Research Letters.

Изследователите са използвали 19 компютърни модела, за да симулират движението на мантията на Земята и тектоничните плочи през последните 140 милиона години, и след това са проверили различните сценарии, които биха могли да доведат до подобна на реалната вдлъбнатина на геоида,.

Проучването показва, че гравитационната дупка в Индийския океан се е образувала след смъртта на древен океан, наречен Тетис, който е съществувал между суперконтинентите Лавразия и Гондвана. Тетис се е намирал върху парче земна кора, което се плъзна под Евразийската плоча по време на разпадането на Гондвана преди 180 милиона години. Когато се случва това, натрошени фрагменти от кората се гмуркат дълбоко в мантията.

Преди около 20 милиона години, когато тези фрагменти потъват в най-долните области на мантията, те изместват материал с висока плътност, произхождащ от "Африканския суперплюм" или т.нар. африканската голяма област с ниска скорост на срязване (Large low-shear-velocity provinces, LLSVP), казано просто компактен обем от кристализирала магма, 100 пъти по-висок от връх Еверест, който е хванат под Африка. Струи от магма с ниска плътност се издигат, за да заменят плътния материал, намалявайки общата маса на региона и отслабвайки гравитацията му.

Учените тепърва ще потвърждават тези моделни прогнози с данни от земетресения, които биха могли да помогнат да се провери съществуването на струи с ниска плътност под дупката. Междувременно изследователите установяват все по-често, че магмата на Земята е пълна със странни обеми маса, включително някои, за които се е смятало, че липсват и са се появили на неочаквани места.

И това не е само Земята - изследванията на Марс също разкриха области с всякакви форми и размери, които се крият под повърхността на планетата.

Геоидната низина в Индийския океан

Съществуването на тази "геоидна низина" е предизвикало многобройни научни дебати и са предложени няколко  теории, които да обяснят причината й. Една от водещите теории предполага значителен недостиг на маса в земната мантия, по-специално под Индийския океан. Смята се, че този дефицит на маса е предизвикан от колосален поток от горещи, разтопени скали, които се издигат от дълбоките части на земната мантия - явление, известно като "мантиен плюм".

Тектоничните активности също играят роля при образуването на IOGL. Индийската плоча, една от многото тектонични плочи, които образуват земната кора, се придвижва на север към Евразийската плоча с изключителна скорост. Това бързо движение може да е довело до сеизмични размествания и деформации на земната кора, като по този начин е допринесло за появата на IOGL.

Няколко изследвания в миналото се опитаха да обяснят това, като повечето от тях го приписваха на остатък от по-ранна плоча, която се е потопила в земната мантия под друга плоча преди милиони години. Въпреки това не е имало убедително обяснение на източника - досега.

Ниското ниво на геоида в Индийския океан (IOGL) в зоната, избрана за изчисляване на регионалната корелация на геоида. (b) и (c) Температурни профили, взети по протежение на AA’ и BB’. (d) и (e) 3D изгледи на температурни профили в и около IOGL. Кредит: Debanjan Pal, Attreyee Ghosh, Geophysical Research Letters, First published: 05 May 2023 https://doi.org/10.1029/2022GL102694  

Според изследователите тази гравитационна „дупка“ може да се дължи на "аномалии с ниска плътност" или наличието на по-леки материали в горната до средната част на мантията под IOGL. Но какво причинява тези аномалии с ниска плътност?

Обикновено се смята, че причината за тези аномалии са мантийни плюмове, издигащи се необичайно горещи скали в земната мантия. Но в този случай в тази част на света не съществува известен мантиен плюм.

За да обяснят това, изследователите проучат съседните региони на геоидното дъно в Индийския океан и реконструират тектоничните плочи в глобалните модели на мантийната конвекция, започвайки отпреди 140 млн. г.

Те показват, че потъващите плочи, някога дъно на морето Тетис, са разстроили Африканския суперплюм или т.нар. африканската голяма област с ниска скорост на срязване (Large low-shear-velocity provinces, LLSVP).

Анимация, показваща LLSVP, изведена с помощта на сеизмична томография. Кредит: Cottaar & Lekic (2016)

Съществува хипотеза, според която големи обеми материал в мантията на Земята, тези LLSVP, са останките от Тея, хипотетичната протопланета, с която Земята се е сблъскала в ранната Слънчева система, което е довело до създаването на Луната.

Интересното е, че горещия материал, произхождащ от африканската LLSVP, който се отклонява на изток и завършва в основата на региона с ниска плътност под ниското ниво на Индийския океан, води до формирането на тази отрицателна аномалия на геоида.

Отклонението вероятно се дължи на бързото движение на Индийската плоча и потъването на плочата на Тетис.

Вижте бързото (в геоложки мащаби) движение на индийската плоча, довело до издигането на Хималаите и непряко - за гравитационната низина в Индийски океан.

Влияние на Индийската гравитационна дупка

IOGL има дълбоки последици за нашето разбиране на геоложките явления на Земята. Той дава на изследователите уникална перспектива към процесите на конвекция в мантията, като ни помага да разберем как топлината и материята се преразпределят в нашата планета. Освен това геоидът представлява базовата отправна точка за всички гравитационни измервания и всички отклонения, подобни на IOGL, оказват значително влияние върху измерванията на средното световно морско равнище, което е решаващ фактор за разбирането на изменението на климата и неговите последици. 

И накрая, IOGL може да повлияе на траекторията на спътниците в орбита около Земята, тъй като тези изкуствени тела се влияят от колебанията в гравитационното поле на Земята.

Продължаващото научно изследване на тази аномалия несъмнено ще предостави още разкрития за геологията и геофизиката на Земята, подобрявайки разбирането ни за сложните процеси, формиращи нашата планета.

Справка: How the Indian Ocean Geoid Low Was Formed; Debanjan Pal, Attreyee Ghosh; Geophysical Research Letters, First published: 05 May 2023 https://doi.org/10.1029/2022GL102694 

Източник: Indian Ocean gravity hole: The dent in Earth's gravitational field created by the death of an ancient ocean,  Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !