Януари 2024 г.: Светът записа поредния рекорд

Климатека Последна промяна на 15 февруари 2024 в 09:38 4760 0

Кредит Unsplash

Ямата в гравитационното поле на Земята е създадена от смъртта на древен океан

Изменението на климата убива във Валенсия

22/11/2024

Валенсия ни разкри как екстремно метеорологично явление се превръща в бедствие

Това е най-топлият януари до момента, като средната глобална температура е била с 1,66 °C по-висока от прединдустриалните нива

Рекордите продължават и през 2024 г., като месец януари е осмият пореден месец с рекордно висока средна глобална температура, като е бил и с 1,66 °C по-топъл от прединдустриалния период, което означава, че през последните 12 месеца светът премина границата от заложените 1,5 °C в Парижкото споразумение. Въпреки че феноменът Ел Ниньо започва да отслабва, той все още продължава да поддържа рекордно високи температури на Световния океан. През януари 2024 г. имаше големи температурни контрасти, както по време, така и по място. В Европа месечните температури бяха близо до нормата, като бяха отчетени -43 °C в Швеция и над 30 °C в Испания, а Шотландия измери най-високата си януарска температура. В България за седми пореден път имаше топъл януари, като средната месечна аномалия за страната е била около 1,7 °C. Най-голяма стойност на месечната аномалия е отбелязана в Западен и Централен Предбалкан, където тя е била над 3 °C.

Средната температура на въздуха през януари 2024 г. в глобален план е с 0,70 °C по-висока спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. и с 0,89 °C по-топла от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.), според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S).

Тазгодишният януари е новият най-топъл януари в света,

като температурата през изминалия месец е била с 0,12 °C по-висока от предишния най-топъл януари през 2020 г. (Фиг. 1). По този начин януари 2024 г. се оказва 8-ми пореден месец с рекордно висока средна глобална температура. При съпоставка с прединдустриалният период (1850 – 1900 г.), януари 2024 г. е по-топъл с цели 1,66 °C, далеч над заложените 1,5 °C в Парижкото споразумение. Това е 12-та поредна година с наднормен месец януари, като за последните 10 години глобалната януарска температура се е повишила с 0,19 °C.

^{Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за януари спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF}

В регионален план са отчетени множество температурни „топли рекорди“. Горещи вълни – с рекордни или близки до рекордните температури, обхванаха голяма част от Южна Америка, и бяха отчетени в почти всички страни – от Колумбия на север, до Чили и Аржентина на юг. В останалата част на света най-голяма месечна аномалия – със стойности между 3 и 6 °C, се наблюдава в Източна Канада, Северозападна Африка, Близкия изток и Централна Азия (Фиг. 2).

В Австралия се получиха интересни разпределения на месечните аномалии. В крайните северни и южни части от континента беше по-студено от нормите, докато посредата топлата аномалия на места надхвърли 3 °C. В крайна сметка, най-малкият континент на Земята регистрира третия си най-топъл януари.

Големи температурни аномалии се наблюдаваха и в централните части на САЩ и Канада. След рекордно топлия декември 2023 г., последва много студено начало на януари с температури на места под -50 °C. Последва обаче и бързо затопляне до рекордно високи температури в някои дни, като имаше подобрение на дневните рекорди в Калгари, Едмънтън, Йелоунайф и др. В края на месеца и столицата Вашингтон се записа сред рекордьорите с измерена максимална температура от 28,6 °C. Въпреки тези високи температури, централните райони на САЩ и Канада все пак регистрираха по-студен от нормите януари. С отрицателни аномалии са още и Източен Сибир, Северна Индия и голяма част от Антарктида.

^{Фигура 2. Аномалии на средната температура на въздуха за януари 2024 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF}

През януари се наблюдаваше отслабване на Ел Ниньо, но въпреки това водите на повечето морета и океани бяха с температури значително над нормите. Нещо повече – средната температура на Световния океан продължава да държи рекордно високи стойности (Фиг. 3), като тези рекордни нива продължават повече от 9 месеца, те започнаха от края на март 2023 г. Това е и една от причините за рекордно топлата 2023 г. Все пак трябва да се отбележи, че въздухът над океаните и моретата не навсякъде е бил с положителна аномалия – големи такива площи се наблюдават в Южното полукълбо.

^{Фигура 3. Средна дневна температура на Световния океан между 60° северна и 60° южна ширина от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF}

В Европа

В Европа средна температура на януари е била само с 0,18 °C по-висока от нормата за периода 1991 – 2020 г. Тази стойност е значително по-ниска от най-топлия януари на континента през 2020 г. В базата данни на Коперник (C3S), в която има данни от 1979 г., най-студеният януари е отчетен през 1987 г. – с месечна аномалия почти -6 °C (това е вторият най-студен януари в Европа от 1900 г. насам, като първият е мразовитият военен януари през 1942 г.). До този момент най-голямо положително отклонение от нормата е имало през 2020 г. и то е малко над 2 °C.

Обикновено се наблюдава обратното разпределение на аномалиите, свързано с климатичните изменения, като месец януари е един от месеците, които са изключение. За сравнение, през последните 45 години е било 22 пъти по-топло и 23 пъти по-студено от нормата. Въпреки това, през последните 24 години (през ХХI в.) скоростта на повишение на месечната температура е над 0,51 °C на десетилетие.

В регионален план и през този месец се наблюдаваха големи различия, като се запази моделът за поднормени температури в северната част на континента, и наднормени в южната (Фиг. 4). Месецът започна със сурово време на Скандинавието. Във Финландия и Швеция температурите се понижиха до под -43 °C, като такива стойности не са отчитани в региона от поне 25 години. Последва относително затопляне и така месецът в тези две скандинавски страни завърши с отрицателна аномалия, но с по-малка стойност от тази през 2016 и 2021 г.

Продължителен студен период имаше във Франция, Великобритания и Северна Германия. На места във Франция бяха счупени дори „студени“ рекорди, като местните климатолози отчитат този факт като „забележителен“, защото през последните години това е рядкост. В края на месеца обаче, топла вълна повиши температурите и някои станции отчетоха топли рекорди. Така месецът в този регион беше наднормен или близко до нормите.

Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за януари 2024 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF

Всъщност затоплянето в края на месеца над Великобритания доведе до исторически рекорд в Шотландия. В северното планинско градче Кинлочеу бяха измерени забележителните 19,6 °C (Фиг. 5). По този начин беше подобрен старият рекорд за най-висока температура през януари в Шотландия, който е регистриран в Абойн на 26 януари 2003 г. и е 18,3 °C. Причината за такава висока температура, толкова на север е западен вятър, който е преодолял планинските била и хребети в района, спуснал се е към градчето и е имал фьонов характер.

^{Фигура 5. Нова най-висока температура за януари в Шотландия. Източник}

В България

В нашата страна януари 2024 г. е по-топъл, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Месечната аномалия средно за страната е около 1,7 °C, според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции. Най-голяма стойност на месечната аномалия има в Западен и Централен Предбалкан, където тя е над 3 °C. Относително по-студено, с аномалия малко над 1 °C, е било в Югозападна България, Софийско и Бургаско. Близко до нормите са средните месечни температури в средно- и високопланинския пояс на страната. И през този месец по-голяма положителна месечна аномалия се наблюдава в Северна България.

Според тези данни тазгодишният януари не е в топ 5 на най-топлите месеци януари. Освен това по месечна аномалия е далеч от водачите в тази класация 2007 и 2023 г. (Фиг. 6). Подобно на справката в Европа, за последните 24 години е имало 12 случая с поднормени или близки до нормата месеци, като най-студеният месец януари е бил през 2017 г. Въпреки това скоростта на повишението на месечната температура от 2000 г. насам е с голяма стойност и е близо 1 °C на десетилетие.

^{Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха в България през януари 2024 г., спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник}

Януари тази година се представи с много динамично време – с редуване на топли и студени периоди. Годината традиционно започна с високи за началото на месеца стойности, но в края на първото десетдневие температурите се понижиха и времето придоби типичните зимни черти – със снеговалежи и отрицателни температури. Последва затопляне с максимални температури на места и до над 20 °C, след което последвалото застудяване понижи температурите в София до -15,3 °C, а в Самоков дори до -20 °C. Месецът завърши с температури, близки до нормата и така, както и в по-голямата част на континента динамичното време доведе до по-високи средни температури. Това се отрази и на някои типично зимни явления, като дните и дебелината на снежна покривка и броя на ледените дни. Макар и повече от изминалата 2023 г., през този януари отново тяхната бройка беше значително под норма. Освен по-топлото време причината за липсата на съществена снежна покривка са и поднормените валежи за 75% от територията на страната.

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за януари 2024 г. е близо до средната за периода 1991 – 2020 г, като толкова много лед не е имало от 2009 г. (Фиг. 7). 2003 г. остава последната с наднормена площ на арктически лед или вече 21 години се регистрират поднормени условия.

^{Фигура 7. Аномалия на площта с арктически морски лед за януари от 1979 г. до днес, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г.}

Концентрациите на морски лед са над средните в Гренландско море, както и около Шпицберген, Земята на Франц Йосиф, в северната част на Берингово море и в Охотско море. Концентрациите на морски лед обаче са били под средните в Лабрадорско море, северната част на Баренцово море и в южната част на Берингово море.

В Антарктика позитивната тенденция на увеличение на ледената покривка до нива над рекордно ниските продължи и през януари 2024 г. Спрямо нормата площта с лед тази година е с 18% по-малко, но е извън топ 5 на годините с най-малко лед, и е далеч от годината с рекордните 34% по-малко от средното лед през 2022 г. (Фиг. 8).

_{Фигура 8. Аномалия на площта с антарктически морски лед през януари от 1979 г. до днес, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF}

В регионален план се наблюдава голяма фрагментация на ледената покривка, защото в момента над Антарктика е южното лято и се приближава към момента за отчитане на годишния минимум в ледената и снежната покривка. Концентрациите на леда под средното са били най-видими в моретата Рос и Амундсен, в северната част на море Уедъл и по крайбрежието на Източна Антарктида. Обратно – в Западна Антарктида се наблюдават наднормени ледени условия.

Януари 2024 г. в световен мащаб показа усилена динамика на атмосферните процеси и редица райони бяха подложени на екстремни прояви на времето с различен знак – от една страна, в кратък период от време, а от друга – в близки по местоположение региони. Въпреки някои истински зимни сурови прояви на времето, отново преобладаваха по-топлите условия и счупените „топли“ рекорди са повече от „студените“. Като екстремностите, наблюдавани през последните месеци и години, са ясно доказателство и потвърждение на заключенията на климатолозите, че изменението на климата ще води до по-опасно време, свързано с по-интензивни процеси и по-голяма непредсказуемост. А за това, че глобалното затопляне е необичаен за нашите представи процес говорят и думите на шотландския хотелиер Доналд Макленън, станал свидетел на новата най-висока температури през зимата в Шотландия в градчето Кинлочеу: „Наистина е горещо. Но не мога да видя някой да му се наслаждава, тъй като е глупаво“.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Виж още:

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Януари 2024 г.: Светът записа поредния рекорд, Климатека

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Още по темата

19/12/2023
Земята

Вече няма съмнение - 2023 г. ще бъде най-топлата година

16/11/2023
Земята

Октомври 2023 г.: Топлите рекорди нямат край

13/10/2023
Земята

Септември 2023 г. е най-топлият в метеорологичната история на Европа и света

18/08/2023
Земята

Юли 2023 г. – най-топлият месец на Земята поне от 1850 г.