Септември 2023 г. е най-топлият в метеорологичната история на Европа и света

Климатека Последна промяна на 13 октомври 2023 в 00:00 5797 0

Кредит Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Ямата в гравитационното поле на Земята е създадена от смъртта на древен океан

Изменението на климата убива във Валенсия

22/11/2024

Валенсия ни разкри как екстремно метеорологично явление се превръща в бедствие

След четвъртия пореден рекордно топъл месец, има голяма вероятност 2023 г. да бъде най-горещата година

Редица европейски страни записват най-топлия си септември, като на места месецът е бил по-топъл от юни. Има нови европейски рекорди за 24-часови и месечни суми на валежа. В Западна Австралия също е регистриран най-топлият септември. В Южна Америка безпрецедентният топъл период продължава. Температурата на морската вода на Световния океан също продължава да е рекордно висока. Антарктическият лед остава с най-ниска площ в редицата с данни. В България месецът е бил най-топлият за последните 28 години, а средното затопляне на септември за последните 30 години е с половин градус.

Средната температура на въздуха през септември 2023 г. в глобален план е била с 0,93 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 1,13 °C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тези стойности поставят септември 2023 г. на първо място в класацията за най-топъл девети месец от годината. Нещо повече – разликата с втория в тази класация септември 2020 г. е рекордно голяма – повече от половин градус (Фиг. 1).

^{Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за септември спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF}

При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., се потвърждават данните от Коперник, че септември 2023 г. е най-топлият септември в цялата 153 годишна история на глобалните месечни средни температури, както и че има толкова голяма стойност на аномалията, с която се превъзхождат следващите в класацията за най-топли месеци. Тенденцията на повишение на средната глобална септемврийска температура е 0,35 °C на десетилетие.

^{Фигура 2. 40-те най-горещи дни в съвременната история на Земята. Източник: C3S/ECMWF.}

След като тази година и юни, и юли, и август бяха най-топлите в своите класации за най-топъл месец, към тях се присъединява и септември. Той се нарежда и на 18-то място в класацията на най-топлите месеци изобщо (Фиг. 3).

^{Фигура 3. Аномалии на средната температура на въздуха за септември 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: NOAA}

В териториален аспект площите с положителни аномалии превъзхождат многократно тези с отрицателни (Фиг. 4). С месечни температури под нормата са райони, разположени в южните части на Южна Америка и Африка, Аляска, Тихоокеанското крайбрежие на САЩ, Централна Азия и Южна Гренландия.

С най-голяма положителна аномалия – по-голяма от 10 °C, е Западна Антарктида. Топлите условия в много страни от Южна Америка продължават вече повече от половин година. Сред най-засегнатите страни от горещите вълни са Аржентина, Боливия, Бразилия, Парагвай и Перу. Австралия преживя третия си най-топъл септември, за западните райони на континента това е най-топлият септември.

Температурата на морската вода на Световния океан също продължава да е рекордно висока (Фиг. 4). От началото на април, с кратко прекъсване в началото на май, вече повече от 6 месеца се измерват рекордно високи ежедневни стойности на температурата на морската вода. Това неминуемо оказва влияние и на температурата на въздуха на цялата Земя и е една от причините за рекордните стойности на средните температури през изминалите месеци.

^{Фигура 4. Средна дневна температура на морската повърхност от 1979 г. насам. С пунктирана сива линия е средната за периода 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.}

И над океаните средната температура на въздуха през септември 2023 г. е била значително над нормите. Ел Ниньо продължава да се развива и да поддържа все по-високи температури в екваториалната и тропичната източна част на Тихия океан. Респективно, с известен балансиращ ефект са средните температури в Тихия океан, западно от Чили.

В Европа септември 2023 г. е най-топлият септември в метеорологичната история

И тук, както на глобално ниво, разликата със следващия в класацията септември 2020 г. е много голяма и възлиза на повече от 1 °C. Статистически тазгодишният септември е бил с 2,51 °C по-топъл от нормата за периода 1991 – 2020 г. Септември е един от месеците в годината, през който за последните 44 години на Стария континент затоплянето е сравнително малко. От 2000 г. до днес има цели 10 години с отрицателна аномалия, като последните две са 2021 и 2022 г. Въпреки това тенденцията на повишение на средната септемврийска температура възлиза на 0,38 °C на десетилетие. Една от причините за това е, че аномалията на по-топлите месеци е много по-голяма, като абсолютна стойност, спрямо аномалията на по-студените месеци. Например за последните 25 години няма месец септември с отрицателна аномалия по-голяма от 1 °C, докато тези с положителна аномалия над 1 °C са 8.

В регионален план септември тази година е бил с положителна аномалия, като в централните и голяма част от североизточните райони на континента тя е по-голяма от 3 °C. Почти всички страни в Европа – от Франция до Финландия, преживяха най-топлия септември спрямо записите на метеорологичните си данни. Във Франция септември 2023 г. е бил не само най-топлият септември, но превъзхожда с много следващия в тази класация – септември 1949 г. (Фиг. 5).

^{Фигура 5. Средна месечна температура във Франция за септември за периода 1900 – 2023 г. Източник: Meteo France}

Във Великобритания и в Белгия в началото на месеца преживяха безпрецедентна гореща вълна, според техните климатични записи, като се акцентира не толкова на самите екстремни стойности (малко над 30 °C), а на продължителността на периода с екстремно високи температури.

^{Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха за септември 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF.}

С температурни условия под нормата се отличават някои части в периферията на континента, като северните острови Свалбард и Исландия, както и райони в Португалия и Испания (Фиг. 6). Близки до нормата са били температурите и в Централна Гърция, като причината за това са циклоните Даниел и Елиас, които доведоха до огромни материални щети и човешки жертви, включително в България и Либия.

Циклонът Даниел ще остане в климатичната история на Европа, освен с многото разрушения и човешки жертви, но и с рекордните количествата валежи. Според информация на гръцката метео служба между 4 и 8 септември в някои станции в централната част на страната са паднали огромни количества валеж – общо над 1000 мм. Такива суми не само, че са необичайни за тази част на света, но ако не се бяха случили, са дори „невъзможни“ за тези географски ширини. Въпреки това циклонът Даниел, показа, че в съвремието можем да очакваме неща, които не сме си представяли, че могат да се случат. По всяка вероятност валежите, които паднаха в планината Пелион за 24 часа, са рекордни за цяла Европа. Сумата на валежа за едно денонощие (5 септември, Фиг. 7) в няколко гръцки станции в региона са между 451 и 762 мм (само за сравнение, годишната сума на валежа в повечето равнини на България е около 500 – 600 мм).

_{Фигура 7. Петте най-големи денонощни суми на валежа в Гърция за последните 15 години. Източник: meteo.gr.}

Две седмици по-късно циклонът Елиас донесе нови големи количества дъжд в Централна и Южна Гърция, като отново имаше много щети и човешки жертви. Части от валежната зона засегнаха същите райони, които пострадаха и при Даниел. В резултат, в някои станции в Централна Гърция месечното количество на валежа за септември набъбна на над 1000 мм (Фиг. 8). В станция Макриница в планината Пелион месечното количество е 1235 мм, което е с 10 мм повече от досегашния рекордьор на Европа за най-голямо месечно количество на остров Крит, измерено през февруари 2019 г. Особеното е, че досега рекордните месечни количества бяха в резултат на няколко валежни обстановки, докато сега това се случва от само две. Този факт е в пълен синхрон с очакванията на IPCC за нарастване на случаите с интензивни валежи и увеличаване на щетите от тях. Една от причините за тези събития несъмнено е антропогенната дейност и свързаните с тях климатични изменения.

_{Фигура 7. Петте най-големи месечни суми на валежа в Гърция за последните 15 години. Източник: meteo.gr.}

Средното затопляне на месец септември в България за последните 30 години е с половин градус

В България месец септември 2023 г. е бил значително по-топъл, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, с най-големи стойности на аномалията над 3 °C са много райони на централните източни части на Северна България, както и в централните части на Западна. С най-малко отклонение от нормата са високите части на планините, крайните северозападни райони Южното Черноморие.

Според месечната аномалия, септември 2023 г. е най-топлият за последните 28 години у нас (Фиг. 8), но въпреки това, дори не е в топ 3 на най-топлите месец септември. Водач в тази класация е септември 1994 г., следван от този през 1918, 1987 и 1946 г. Трите най-студени месеци септември от 1900 г. насам са били през 1942, 1913 и 1996 г. За последните 30 години месец септември се е затоплил средно за страната с около 0,5 °C, като най-голямо повишение се наблюдава по черноморското ни крайбрежие, както и на места в Южна България. Най-малка промяна в средните температури е настъпила в северозападните райони, като там има места, където температурата не само не се е повишила, но дори съвсем слабо се е понижила. Въпреки това средно за страната се наблюдава тенденция на повишение на средната температура, сходна с тенденцията в света и Европа, като за последните 44 години темпът на растеж възлиза на около 0,34 °C на десетилетие.

^{Фигура 9. Отклонение на средната температура на въздуха в България през септември, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com}

Тази година месец септември у нас няма да бъде запомнен с дългите си горещи и сухи периоди, а с поредната валежна обстановка, довела до човешки жертви и огромни материални щети. Циклонът Даниел създаде условия за падането на огромни, за нашите стандарти, 24 часови суми на валежа в Странджа планина и по Черноморското ни крайбрежие на юг от Бургас. Според НИМХ, в с. Кости падналото количество на валежа надвишава 330 мм. Данните от автоматичната станция в Царево също регистрират, че са паднали над 300 мм. Трябва да се отбележи, че периодът за който падат тези суми на валежа, са само за около 18 часа. Това са едни от най-големите 24-часови суми на валежа измервани в нашата страна. Кои са най-големите денонощни суми на валеж в България, може да прочетете в тази статия. А за конкретните причини за тези големи суми на валежа у нас, в Гърция и в Либия, може да прочетете в тази статия, в която се прави пряка връзка между атмосферните процеси и климатичните изменения, част от които са предизвикани и от човешката дейност.

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за септември 2023 г. е бил с 18% по-малко от средното за периода 1991 – 2020 г.. Това отрежда 5-то място на тазгодишния месец в класацията за най-малко лед през септември. Това е ключов месец в годишния режим на арктически морски лед, защото се отбелязва годишен месечен минимум. Тази година той възлиза на 4,8 млн/км², което е далеч над стойността на годината, с най-малко лед 2012 г. С по-малко лед са били още 2020, 2019 и 2007 г.

За разлика от Арктика, в Антарктика продължават драматичните събития, свързани с морския лед, които са в пряка връзка с рекордно високите температури на въздуха там, а и не само там. През септември 2023 г. площта на морския лед около Ледения континент е била с 9% по-малко спрямо нормите за периода 1991 – 2020 г. Това е седмият месец за тази година, през който се отбелязва рекордно малка площ на антарктически лед (изключение бяха март и април). Както и при глобалната температурата на въздуха, разликата със следващия в тази класация (септември 1986 г.) е много голяма (Фиг. 9).

_{Фигура 10. Аномалия на площта с антарктически морски лед от 1979 г. до днес, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.}

В заключение, месец септември 2023 г. се записа като най-топлия септември в базата данни. Според Службата за изменение на климата Коперник, предварителните оценки за 2023 г. показват, че има голяма вероятност това да бъде най-топлата календарна година, преживяна от човечеството за последните поне 170 години. От януари до септември 2023 г. средната глобална температура е била по-топла, в сравнение със същия период на най-топлите години до момента – 2016 и 2020 г. Първоначалните оценки показваха, че това трябва да се случи през 2024 или 2025 г., но бързото повишение на глобалните температури през тази година достига нови по-високи нива. Учените твърдят, че изменението на климата, предизвикано от човешката дейност, повишава глобалните температури, като светът е с около 1,2 °C по-топъл спрямо прединдустриалните времена. Промяната в климатичната система на планетата прави екстремните климатични явления като горещи вълни, суша, горски пожари и бури по-чести и по-интензивни. Повече за прякото влияние на климатичните промени в нашата страна, може да прочетете по-подробно в тази статия.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Виж още:

Лятото счупи световните температурни рекорди
Юли 2023 г. – най-топлият месец на Земята поне от 1850 г.
Юни 2023 г. се оказа най-топлият от 143 години насам

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Септември 2023 г. е най-топлият в метеорологичната история на Европа и света, Климатека

Авторът Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.