Мегалитите в Европа, древни паметници от огромни камъни без спойка, започват да се изграждат в северозападната част на съвременна Франция през втората половина на 5-то хилядолетие пр. н. е. според проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
От там, тази строителна технология се разпространява по бреговете на Атлантическия океан и Средиземно море до други части на континента. Това се доказва от сравнението на радиовъглеродния анализ на костите и въглищата, запазени под мегалитите и при погребенията.
"Най-ранните мегалити произлизат от северозападна Франция и се разпространяват по морските пътища на Средиземно море и атлантическия бряг в три последователни основни фази", заключава авторът на изследването Бетина Шулц Полсън (Bettina Schulz Paulsson) от Университета в Гьотеборг, Швеция.
Европа е осеяна с огромни каменни градежи, построени преди хиляди години, през неолита и медната епоха. Те включват отделни камъни, както и кръгове, редове и мегалитни гробници, построени от тях. Мегалитите се намират на брега на Атлантическия океан - от Швеция и Дания до Северна Испания и Португалия; в Средиземно море - в Южна Испания и Франция, в Сицилия, Корсика и Сардиния; в Швейцария и Северна Италия. (Територията на България не прави изключение, макар и необхваната от това проучване - планините Сакар, Странджа и Родопи са най-богатият район на Балканския полуостров на мегалитни и скално-изсечени паметници).
Беглик Таш, край устирто на р. Ропотамо. Мегалитен комплекс, необхванат от това проучване.
Систематичните изследвания на мегалитите започват едва през 19-ти век. По онова време предпочитаната теория била, че мегалитното строителство е започнало не в Европа, а в Близкия изток. По-голямата част от 35-те хиляди известни мегалита се намират в близост до бреговете, така че идеята е, че практиката се разпространява по средиземноморските и след това по атлантическите морски пътища. Но с появата на метода за радиовъглероден анализ вече има възможност за датиране на останките от хора и животни, както и въглените, съхранявани в културните пластове под мегалитите и в погребенията. Резултатите от първото датиране не подкрепят теорията за единния произход на технологията. След това идва предположението за няколко центъра за появата на мегалитни строителни технологии - посочват се Португалия, Андалусия, Бретан и югозападната част на Англия като вероятни места.
Колмен в Каталония. Bettina Schulz Paulsson
За да разреши въпроса коя хипотеза има повече основания, Шулц Полсън анализира данните за радиовъглеродното датиране за 2410 праисторически места в Европа - не само за мегалитите, но и за предмегалитни погребения, които са ги предшествали, места с обширни гробници, но без огромни камъни отгоре.
Първите мегалити, според Полсън, са били „затворени малки камери или долмени, построени над земята с каменни плочи и покрити с кръгла или дълга могила от пръст или камъни“.
Първите мегалити, преди почти 7000 години, изглежда са били построени над гробове. Те се срещат в северозападната и югозападната част на Франция, в Испания, на Нормандските острови, Сардиния и Корсика.
Най-старият от тях е некрополът Паси в Парижкия басейн. Това е единственият комплекс в Европа, където са запазени предмегалитни структури и преходни структури към мегалитните паметници. Най-възрастният погребан тук е починал през 5061–4858 г. пр.н.е. Малко по-късно на територията на съвременната Бретан, на средиземноморското и атлантическото крайбрежие на Испания се появяват мегалитни погребения. През първата половина на IV хил. пр.н.е. се появяват мегалитите в Западна Европа - на Британските острови, други части на съвременна Франция и Испания. По-късно, през втората половина на IV хилядолетие, мегалитните технологии достигат Скандинавия и монументалните структури се появяват на териториите на съвременна Швеция и Дания.
Карта на разпространението на мегалитните строителни технологии според автора. B. Schulz Paulsson / Proceedings of the National Academy of Sciences, 2019
Шулц Полсън смята, че нейните резултати потвърждават хипотезата за единствен център на появата на мегалитни технологии. Най-старите мегалитни структури се появяват в северозападната част на съвременна Франция и тези строителни технологии се разпространяват по морските пътища по Атлантическия и Средиземноморския бряг в три основни стъпки.
Освен датирането на човешките останки, погребани на тези места, датирането е допълнително ограничено чрез проучване на архитектурата, използваните инструменти и доказателствата за погребалните обичаи, намерени на всеки от обектите.
Нещо повече, датите, установени от новото проучване, показват, че хората се придвижват по-бързо и на по-добре оборудвани кораби, отколкото се смяташе преди.
"Разпространението на мегалитните технологии става с голяма бързина в различните фази, а морските умения, знания и технологии на тези общества трябва да са били много по-развити, отколкото се предполагаше досега", коментира Шулц Полсън .
Усъвършенстваното мореплаване в Европа, включващо лодки, способни да вземат групи от хора на значителни разстояния, може да е започнало с около 2000 години по-рано, отколкото си мислехме, заключава изследователят.
Доста по-малко впечатляващ мегалит от Бретан. B. Schulz Paulsson / Proceedings of the National Academy of Sciences, 2019
Малко вероятно е на толкова много места, достъпни по море, където са най-старите мегалитни обекти, да се появи с една и съща идея независимо и почти едновременно.
Дали има някаква връзка между европейските мегалити и донякъде подобните, но дори по-стари мегалити в Западна Сахара, остава неизвестно.
Още по темата
Животът
Нова мистерия от Стоунхендж: Кои са тези 10 "чужди хора" погребани тук?
Човекът
"Германският Стоунхендж" е бил място за ритуали, жертвоприношения и погребения
Математика
Строителите на Стоунхендж прилагат теоремата на Питагор 2000 г. преди него
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари