Ексклузивно Астронавтът Майкъл Лопес-Алегрия с лекция във Физическия факултет

Идентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики

Климатека Последна промяна на 09 ноември 2023 в 00:00 2957 0

Кредит Unsplash

Защо концепцията за идентичността би могла да играе важна роля за по-ефективното осъществяване на амбициозни планове като Зелената сделка?

Дълго време преобладаващото допускане в политическите науки е, че концепции като идентичност, емоции, чувства, ценности следва да се приемат за ефимерни и са единствено ефект (а не причина) на наблюдаеми и измерими факти от социалния и политически живот. Подобно допускане носи риска от несъответстващ на реалните проблеми невалиден анализ на определени процеси в международните отношения. Така, през последните 20 години все повече автори отчитат значението на идентичността в своите анализи, като тази тенденция се пренася и в анализа на климатичните политики. Някои автори предлагат разделението на два типа идентичност – космополити и ориентирани към общността, а целта на подобни концепции е да внесат по-добро разбиране на обществените настроения по климатични политики като Зелената сделка. В светлината на протестите на енергетици и миньори в България, статията прилага концепцията за идентичността и дава препоръки за формиране на по-ефективни политически стратегии – както на държавно, така и на международно ниво. Тук спадат: регулярно проучване на общественото мнение и мнението на конкретни групи; целенасочени и последователни информационни кампании към групи, които споделят различни разбирания за национален интерес; активна комуникация между управляващи и общество, с цел сближаване на разбиранията за споделена идентичност; предоставяне на данни на изследователите, с цел проучване нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката.

Основна цел на Зелената сделка е да направи Европа въглеродно неутрална до 2050 г. За да се осъществи подобен амбициозен план обаче, е необходима не само широка политическа, но и обществена подкрепа. За изпълнението на тази сложна задача отговорност носи както самият ЕС, така и управляващият политически елит във всяка отделна страна-членка. Последният е изправен пред предизвикателството да балансира между изисквания и сигнали, които получава от международната система и динамиката и изискванията на своето общество. 

Протестите на енергетици и миньори в България демонстрират ясно с какви предизвикателства може да бъде свързан подобен баланс. 

Въпросът, който може да бъде поставен – от изследователска и научна гледна точка – е: кои фактори следва да се вземат под внимание при анализ на подобни политически и обществени казуси? Настоящата статия приема за основен фактор концепцията за идентичността.

Според политолога Александър Венд интересите на държавата се определят от това как тя се вижда във взаимоотношенията си с останалите, като създава социални идентичности на национално и на системно ниво на анализ. За Венд идентичностите са когнитивни схеми, които позволяват на актьора да определи „кой съм аз/кои сме ние“ в ситуация на споделени разбирания и очаквания. Дори управляващият елит и обществото да не споделят напълно сходни разбирания за идентичността, елитът все пак остава ограничен в избора на роля от възможните реакции на управляваните.

От особено значение тук е концепцията за националната идентичност 

При изготвянето на своите решения, включително по отношение на това каква роля да поеме или не държавата, правителството се опира в определена степен и особено дългосрочно се нуждае от националната идентичност сред обществото, защото тя позволява мобилизирането на национална подкрепа за различни външнополитически инициативи. В този смисъл, националната идентичност е в пряка връзка с разбирането за национален интерес. Когато има споделено разбиране за национален интерес между управляващи и общество, мобилизирането на национална подкрепа по дадени политически инициативи е по-вероятно. Когато е налице противоречие в разбирането за национален интерес, може да се наблюдават различни реакции, включително и антиправителствено поведение. Политическата реторика, чрез която партийните представители се конкурират на вътрешнодържавно ниво за контрол над динамиката на националната идентичност, обикновено се комуникира, рамкира, рационализира и легитимира чрез концепцията за националния интерес.

Може да се допусне, че 

в реториката, която използват управляващи и протестиращи от сферата на енергетиката, се откроява различно разбиране за националния интерес на България. 

Основен фокус и приоритет на управляващите изглежда спазването на ангажиментите към Европейската комисия, свързани със Зелената сделка и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). От друга страна, протестиращите разглеждат прилагането на подобни политики като заплаха не само за своите работни места, но и за енергийната и национална сигурност. Всичко това е предпоставка двете страни да формират възприятия и проекции за поведението на другата като анти-национално, непатриотично и предателско. Обяснителната сила на идентичността се състои в това, че едната страна може да припознава европейските ценности и политически насоки като неразделна част от съвременната национална идентичност на България, докато другата да защитава убежденията, че националната идентичност и интерес са свързани със защитата на локалното и поддържането на традиционни политики. 

Ключовото тук е, че изпълнението на амбициозен план като Зелената сделка има нужда от обществена подкрепа. Може да се каже, че все още няма достатъчно изследвания относно ролята на социалните настроения и разделения върху реализирането на климатични политики като Зелената сделка. В допълнение, докато в миналото на климатичните политики често се е гледало като на възможност за европейските институции да подсилят своята легитимност за справяне с проблеми на околната среда и затова подобни политики са разглеждани като популярни сред избирателите, то в последните години се наблюдава промяна. Някои партии откриват политически успех в това да отричат климатичните промени – както на политическото поле на ЕС, така и на национално ниво.

Подобни тенденции и предизвикателства карат някои анализатори да въведат разграничението между 

два типа идентичност, които да спомогнат за по-доброто разбиране на основните обществени нагласи относно глобални въпроси като климатичните промени. 

Става въпрос за хората, които се идентифицират като „космополити“ и тези, които се идентифицират като „ориентирани към общността“. Първите виждат в самия процес на глобализация източник на възможности, докато вторите го разглеждат по-скоро като източник на заплаха. Основната разлика между двата типа идентичност се отнася до границите на общността – космополитите разглеждат общността като нещо универсално, където груповата принадлежност на отделните индивиди не е от съществено значение, докато за ориентираните към общността вътрешногруповата принадлежност и локалното са по-важни. Космополитите са по-склонни да подкрепят институционализирания глобален ред, да се идентифицират с универсални европейски ценности, докато ориентираните към общността могат да разглеждат европейските политики като пречка пред това да упражнят разбирането си за справедливост. Важно е да се отбележи, че идентичността на ориентираните към общността не следва да се обвързва задължително нито с национализма, нито с популизма. 

Ако се върнем на темата с протестите на енергетиците и миньорите в България, можем да отнесем тази група от хора към идентичността „ориентирани към общността“. Решенията на правителството във връзка със Зелената сделка и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се възприемат от тях като заплаха спрямо своите вътрешногрупова принадлежност и чувство за справедливост. За това допринася и фактът, че в медиите и правителствените политики темата за климатичните промени тясно се свързва с темата за енергетиката. Това отразява реалността, тъй като над половината от емисиите в ЕС са от изгарянето на горива (Евростат, 2017 г.), а около 18% от емисиите в ЕС са от електроцентрали, работещи с въглища (Climate Analytics, 2017 г.). Връзката между климатични промени и енергетика може да се разглежда като начин да се насочи вниманието към локалната отговорност за глобален проблем. В България обаче информацията за климатичните промени често е недостатъчна или е представена по подвеждащ начин. Поради това за голяма част от хората климатичните цели на ЕС изглеждат далечни, неясни и външни, принуждаващи страната ни да осъществява промени, които не ни засягат

В същото време, глобалните последици от климатичните промени засягат диспропорционални хора в развиващите се страни. Космополитите биха разглеждали това като достатъчна причина да ограничат своята роля за задълбочаване на климатичните промени. Следователно, наистина амбициозните действия в областта на климата разглеждат като равнопоставени значимостта на човек в германски въглищен регион, който ще бъде негативно повлиян от постепенното спиране на използването на въглища, и човек от Бангладеш, който ще бъде негативно засегнат от свързаните с климата наводнения. За ориентираните към общността обаче това нарушава първостепенното значение на вътрешната група.

Фигура 1: Изображение на страните, които са най-уязвими на климатичните промени. По-тъмният цвят индикира по-голяма уязвимост. Индексът на Глобалната адаптационна инициатива Нотр Дам се базира на степента на изложеност, чувствителност и възможност за адаптация на страните спрямо въздействията на климатичните промени. Източник: The Conversation.

В допълнение, действията в областта на климата са действия отвъд националното ниво. Основният национален интерес на енергийната сигурност, който исторически се отнася до достъпа до запасите от изкопаеми горива, вече често се възприема на международно ниво като пречка пред декарбонизацията – още една причина действията в областта на климата да са по-малко привлекателни за ориентираните към общността. 

Националният интерес да се предоставя енергия на гражданите също може да се разглежда като потенциален източник на проблем срещу декарбонизацията. Ако достъпна и сигурна енергия не са осигурени, гражданите може да подкрепят в по-малка степен действията в областта на климата. Енергийна бедност може да се отнася до невъзможността да се плащат сметките за подходящо отопление и охлаждане, като тя е по-разпространена в местата с по-беден сграден фонд. Хората обикновено смятат, че правителството трябва да се справи с тези проблеми, преди да се бори с изменението на климата. Може да се допусне хипотезата, че колкото по-ниска е енергийната бедност в дадена страна, толкова по-положително е отношението на нейните жители към действията в областта на климата, т.е. хората са космополити. 

От значение е и енергийната зависимост, свързана с енергийни доставки. Интересното тук е, че в изследването на Силвия Веко, научен сътрудник към Института за съвременни изследвания на устойчивостта, Потсдам, Германия по проекта “Геополитика на енергийната трансформация”, се установява, че ниската енергийна зависимост корелира с негативните нагласи към изменението на климата. Постсоциалистическите страни са склонни да имат по-ниски нива на зависимост, особено Полша, Словения и Унгария; Естония и Чешката република също разчитат в голяма степен на производството на електроенергия от местни изкопаеми горива – нефт и въглища. 

Изводите на Веко потвърждават резултати от други автори, че страните от Източна Европа имат по-ниски нива на загриженост за климата (Poortinga et al., 2019 г.), като разширяват обхвата на и причините за различията между отделните държави. Различия между държавите могат да се дължат на различията в нивата на икономическо развитие; но енергийната зависимост и ролята на представителството на политическите партии в националните дискусии също заслужават допълнително проучване.

От разгледаното дотук може да се направят три основни извода. Първо, 

фокусирането върху идентичността като обяснителен фактор при анализа на климатичните политики крие своите ограничения. 

От една страна, защото самата концепция за идентичност е комплексна и разкрива различни възможности за интерпретация. От друга страна, пълноценен анализ не може да разчита на един фактор. Това означава, че е необходимо изграждането на цялостен модел, в който дори на идентичността да се даде водещо значение, да бъдат взети под внимание и редица други фактори и тяхната възможна връзка с идентичността.

Второ, изключването на идентичността от всеобхватни проучвания и анализи води до риск от формиране на изводи и политики, които омаловажават обществената роля в приемането и осъществяването на климатични реформи. Следователно, трето – може да се разглежда като текуща необходимост и препоръка пред ЕС и държавите-членки да насочат по-активно усилията си и в посока разбиране, комуникация и адаптиране спрямо групи в обществото, които могат да имат различни от европейските приоритети на база своето усещане за идентичност. 

Протестиращите енергетици и миньори в България, например, частично аргументираха своето разочарование с това, че тяхното мнение, което са изразили на срещи с управляващите, на практика не е взето под внимание. Взаимните обвинения между управляващи и протестиращи демонстрира неуспешна комуникация. Корените за това следва да се търсят в отминалите поне няколко години. Наборът от политически инициативи на Европейската комисия, който представлява Зелената сделка, е одобрен през 2020 г. Държавите членки в ЕС подадоха своите Интегрирани национални планове за енергетика и климат до 2030 г. Тези планове, включително и българският, предвиждат редица висши политически и законодателни мерки, които да осигурят пътя на Европа към енергийна независимост и постепенна декарбонизация. Това, което следва да се има предвид обаче – в контекста на неуспешна комуникация между управляващи и общество, е, че в изминалите три години се случиха турбулентни събития като пандемията, войната в Украйна, а на национално ниво – парламентарна криза. Последната доведе до значително забавяне и трудности пред изпълнението на ПВУ и приемането на необходимите законодателни мерки в тази насока. Това неминуемо оказва своето въздействие и върху ефективната и сближаваща комуникация с общество и групи, които са пряко засегнати от зеления преход. Казано по друг начин – 

докато управляващите се опитват да поддържат имиджа на европейска (космополитна) идентичност на международно ниво, в условията на парламентарна криза, пропускат да насочат достатъчно усилия и към тази част от българското общество, която припознава себе си в друг тип идентичност и има различно разбиране за национален интерес.

Таргетирането с ефективни информационни кампании и своевременен диалог именно на подобни групи от обществото може да се разглежда като важна част от процеса на плавен и успешен зелен преход. В същото време, важна част от този процес е и подчертаването на групите от обществото, които споделят т.нар. космополитна идентичност по климатичните въпроси. Проучване на Европейската инвестиционна банка публикува по-рано тази година резултати, които показват преобладаваща подкрепа от страна на младите хора в България (на възраст между 20-29 години) относно търсенето на зелени политики и решения:

  • 83% от българите на възраст между 20 и 29 години смятат, че влиянието на климата върху потенциалните работодатели е важен фактор при търсенето на работа, а за 31% това дори е основен приоритет.
  • 56% от българските респонденти биха подкрепили система за въглероден бюджет, която да определя таван на най-вредното за климата потребление (63% от хората на възраст под 30 години).
  • 71% казват, че биха плащали повече за храни, щадящи климата.
  • 77% подкрепят етикетирането на всички храни, за да се ограничи въздействието върху климата и околната среда.
  • 69% подкрепят по-строги държавни мерки, които да наложат промяна в личното поведение (75% от хората под 30 години).

Фигура 2: Част от резултатите от проучване на Европейската инвестиционна банка показват, че 69% от анкетираните българи подкрепят по-строги държавни мерки, които да наложат промяна в личното поведение за справяне с климатичните промени. Източник: EIB.

И докато подобна информация е полезно допълнение към изграждането на по-обективна представа за нагласите в българското общество, ефектът от недоволството на енергетиците и миньорите би могъл да бъде със сериозен мащаб и не следва да бъде подценяван. Протестиращите обявиха, че вдигат блокадите от магистрала „Тракия” и Прохода на републиката, но дават заявка за започване на ефективна стачка в есенно-зимния сезон. През октомври премиерът Николай Денков представи „входните позиции“, от които кабинетът е готов да преговаря, а протестиращите дадоха своите шест условия. Въпреки допуснатите грешки в комуникацията до момента – и от двете страни – ефективният диалог изглежда като необходима препоръка. 

И накрая, ако се върнем на ниво ЕС – самият Съюз е изправен пред необходимостта да балансира между спешната нужда от декарбонизация, без да се изострят обществените разделения в рамките на и между държавите. Много фактори са извън контрола на ЕС, включително националната политическа динамика – в това число динамиката на националната идентичност. Въпреки това, вниманието към определянето на рамката може да предотврати това политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката да се превърне в нещо, което води до разделение, подобно на имиграцията. 

Би било добре политиците да формулират политиката на ЕС в областта на климата по начин, който привлича общностни приоритети, като например ползите за групата. 

Като усилия на Комисията може да се разглежда реториката ѝ, че никой няма да бъде „оставен изоставен“ (2019 г., Зелена сделка, с. 4); и подчертава борбата с енергийната бедност чрез обновяване на социални жилища, училища и болници. Като се има предвид, че по-ниската средна подкрепа в Източна Европа е свързана с икономическото развитие, механизмите като Фонда за справедлив преход биха могли да допринесат за изравняване на различията между страните. Въпреки това, предвид констатациите, че енергийната сигурност може също така да обуславя различията между страните, ЕС не трябва да пренебрегва тези въпроси занапред. И тук рамката е от значение: енергийната сигурност може да се предефинира като основаваща се на връзките с Европа, а не на изкопаемите горива.

Една по-конкретна препоръка към Комисията може да бъде да предостави данни на изследователите, за да проучат нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката. По-нататъшни изследвания на тези тенденции и съчетаването им с постфактум комуникация може да помогне за информирането на политиците. Тъй като данните са оскъдни, Комисията би могла да обмисли възможността да поиска от Европейското социално изследване (ESS) да включва ежегодни въпроси за медиите и изменението на климата, така както сега се задават въпроси по темите за интеграцията и миграцията. Климатът и енергетиката вероятно ще станат по-спешни теми и в бъдеще – полагането на основите за изследвания, включително на обществените нагласи през концепцията за идентичността, би могло да бъде важна стъпка в разбирането на начините за справяне с тези въпроси.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Александрова, М. (2019) Влияние на социалнопсихологическите фактори върху външнополитическото поведение. Дисертационен труд, катедра „Политология“ към УНСС.
  2. Запрянов З. (2023) КРАЙ НА БЛОКАДИТЕ: Енергетиците освобождават „Тракия” и „Хаинбоаз”. Достъпно към 15.10.2023 г. на интернет адрес: https://nova.bg/news/view/2023/10/12/429040
  3. Иванов, Б. (2023) В очакване на справедливия преход: възможностите за трансформация на минните региони. Достъпно към 15.10.2023 г. на интернет адрес: https://www.climateka.bg/spravedliv-prehod-minni-regioni/ 
  4. Панайотова, Д. (2023) Денков и новият еврокомисар бранят интереса ни в ЕС с непрекъснат диалог и с властите. Достъпно към 15.10.2023 г. на интернет адрес: https://news.bg/politics/denkov-i-noviyat-evrokomisar-branyat-interesa-ni-v-es-s-neprekasnat-dialog-i-s-vlastite.html 
  5. Президентство на република България. (2022) Държавният глава: Институциите могат да постигат резултати, ако осъзнатият национален интерес е на първо място. Достъпно към 15.10.2023 г. на интернет адрес: https://www.president.bg/news6717/darzhavniyat-glava-institutsiite-mogat-da-postigat-rezultati-ako-osaznatiyat-natsionalen-interes-e-na-parvo-myasto.html 
  6. Свободна Европа. (2023) Миньорите и енергетиците са готови за преговори. Какви са исканията им. Достъпно към 15.10.2023 г. на интернет адрес: https://www.svobodnaevropa.bg/a/miniori-energetici-uslovia-kakvo-iskat/32619688.html 
  7. Свободна Европа. (2023) “Трябва разум”. Правителството няма да прави повече отстъпки на протестиращите миньори и енергетици. Достъпно към 15.10.2023 г. на интернет адрес: https://www.svobodnaevropa.bg/a/pravitelstovo-nima-da-pravi-otstypki-na-protestirashtite-miniori-i-energetici/32631018.html 
  8. Стоянов, П. (2023) Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас? Достъпно към 15.10.2023 г. на интернет адрес: https://www.climateka.bg/parlamentarna-kriza-klimatichni-politiki/?fbclid=IwAR1LGXbwdapUsjJEkDz_lYZFXwMh463IBh3b9fDc9BYyfOw-pXJk7UdEnGM 
  9. European Investment Bank. (2023) 83% of young Bulgarians say the climate impact of prospective employers is an important factor when job hunting. Достъпно към 15.10.2023 г. на интернет адрес: https://www.eib.org/en/press/all/2023-115-83-of-young-bulgarians-say-the-climate-impact-of-prospective-employers-is-an-important-factor-when-job-hunting 
  10. Silvia Weko (2022) Communitarians, cosmopolitans, and climate change: why identity matters for EU climate and energy policy, Journal of European Public Policy, 29:7, 1072-1091, DOI: 10.1080/13501763.2021.1918751

ИзточникИдентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики, Климатека

Авторът д-р Михаела Александрова е част от авторския екип на Климатека. Научната си степен по политология защитава към катедра „Международни отношения“ в УНСС. Част от научните ѝ интереси се отнасят до: психология, социология, антропология, международни спорове и конфликти, теория на международните отношения, когнитивна наука, анализ и прогнозиране.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !