Ел Ниньо - огромно течение от топла океанска вода в тропическия Тихи океан, което може да промени тенденциите на валежите по света - не е само съвременно явление. Моделни експерименти показват, че тихоокеанските мащабни топли и студени течения са съществували, дори когато континентите са били на други места.
Ново моделно изследване на двама изследователи от Университета Дюк и техни колеги показва, че колебанията между Ел Ниньо и студения му аналог - Ла Ниня, са съществували поне 250 милиона години назад в миналото и често са били с по-голяма сила от колебанията, които се наблюдават днес.
Тези температурни колебания са били по-интензивни в миналото, а колебанията са се проявявали дори когато континентите са били на различни места от сега, според проучването, което излиза на 21 октомври в Proceedings of the National Academy of Sciences.
"Във всеки експеримент виждаме активна южна осцилация Ел Ниньо и почти всички те са по-силни от това, което се наблюдава сега, някои много по-силни, други малко по-силни", посочва Шънън Ху (Shineng Hu), доцент по динамика на климата във факултета по околна среда "Никълъс" към университета Дюк.
Климатолозите изучават Ел Ниньо - гигантски участък от необичайно топла вода от двете страни на екватора в източната част на Тихия океан, тъй като той може да промени струйното течение, изсушавайки северозападната част на САЩ и напоявайки югозападната част с необичайно силни дъждове. Неговият аналог, хладното течение Ла Ниня, може да изтласка струйното течение на север, изсушавайки югозападната част на САЩ, като в същото време причинява суша в Източна Африка и прави сезона на мусоните в Южна Азия по-интензивен.
Промени в океана и атмосферата по време на Ел Ниньо и Ла Ниня. Горе: Ла Ниня, година 1988. Ниско налягане (L) лежи над Индонезия, докато високо налягане (H) лежи над Таити. Това засилва вятъра от изток на запад. Изключително топлата вода се запазва на запад, а студената вода излиза на повърхността на изток. В средата: Нормално състояние със средна температура за 1971-2000 г. Пасатите духат със средна сила от изток на запад и студената вода се издига от дълбините, така че температурата на изток става по-ниска, отколкото на запад. Долу: Ел Ниньо 1997 г. Високо налягане е над Индонезия и ниско над Таити. Това отслабва пасатите и топлата вода, вече няма да духа на запад. Така по-малко студена вода се издига на повърхността на изток. Кредит: Store norske leksikon (CC BY-SA 3.0 NO)
Изследователите са използвали същия инструмент за моделиране на климата, използван от Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC), за да се опитат да прогнозират изменението на климата в бъдещето, но са го използвали в обратна посока, за да видят далечното минало.
Симулацията е толкова интензивна от гледна точка на изчисленията, че изследователите не са могли да моделират непрекъснато всяка година назад отпреди 250 милиона години. Вместо това те са направили "отрязъци" от 10 милиона години - 26 такива отрязъка.
"Експериментите на модела са повлияни от различни гранични условия, като например различно разпределение на сушата и морето (с континенти на различни места), различна слънчева радиация, различен въглероден диоксид", посочва Ху. Всяка симулация протекла в рамките на хиляди моделни години за получаване на стабилни резултати и за това са били нужни месеци.
"В някои моменти в миналото слънчевата радиация, достигаща до Земята, е била с около 2 % по-ниска от тази днес, но затоплящият планетата CO2 е бил много по-изобилен, което е направило атмосферата и океаните много по-топли от сегашните", отбелязва Ху. През мезозойския период, преди 250 милиона години, Южна Америка е била средната част на суперконтинента Пангея, а осцилацията е възникнала в Панхалаския океан на запад от него.
Изследването показва, че двете най-важни променливи за големината на осцилацията в исторически план изглежда са топлинната структура на океана и "атмосферният шум" на ветровете на повърхността на океана.
Предишни изследвания са се фокусирали предимно върху температурата на океана, но са обръщали по-малко внимание на повърхностните ветрове, които изглеждат толкова важни в това изследване, уточнява Ху.
"Така че част от смисъла на нашето изследване е, че освен на топлинната структура на океана, трябва да обърнем внимание и на атмосферния шум и да разберем как ще се променят тези ветрове."
Ху оприличава осцилациите на махало.
"Атмосферният шум - ветровете - може да действа точно като случаен удар на това махало", пояснява Ху. "Установихме, че и двата фактора са важни, когато искаме да разберем защо Ел Ниньо е бил много по-силен от това, което наблюдаваме сега."
"Ако искаме да разполагаме с по-надеждна прогноза за бъдещето, първо трябва да разберем миналите климатични условия", добавя Ху.
Справка: Xiang Li, Shineng Hu, Yongyun Hu, Wenju Cai, Yishuai Jin, Zhengyao Lu, Jiaqi Guo, Jiawenjing Lan, Qifan Lin, Shuai Yuan, Jian Zhang, Qiang Wei, Yonggang Liu, Jun Yang, Ji Nie. Persistently active El Niño–Southern Oscillation since the Mesozoic. Proceedings of the National Academy of Sciences, 2024; 121 (45) DOI: 10.1073/pnas.2404758121
Източник: Weather-changing El Nino oscillation is at least 250 million years old, Duke University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари