Свръхзатоплянето на океана при продължил десетиление древен "Ел Ниньо" е било ключов фактор за най-мащабното изчезване на живота на планетата Земя преди около 252 милиона години.
Това са изводите на ново изследване, публикувано наскоро в Science и ръководено съвместно от Бристолския университет и Китайския университет по геонауки в Ухан. То хвърля нова светлина върху причините, поради които последиците от бързите климатични промени през пермско-триаското затопляне са били толкова опустошителни за всички форми на живот в морето и на сушата.
Учените отдавна свързват това масово измиране с огромните вулканични изригвания в днешен Сибир. Емисиите на въглероден диоксид, предизвикани от тях, бързо ускорили затоплянето на климата, което довело до повсеместна стагнация и разрушаване на морските и сухоземните екосистеми.
Но защо животът на сушата, включително растенията и обикновено устойчивите насекоми, е пострадал също толкова тежко, остава загадка.
"Само затоплянето на климата не може да доведе до такива опустошителни измирания, тъй като, както виждаме днес, когато тропиците станат твърде горещи, видовете мигрират към по-хладните и високи географски ширини. Нашето изследване показва, че увеличаването на парниковите газове не само прави по-голямата част от планетата по-топла, но също така увеличава променливостта на времето и климата, което я прави още по-сурова и трудна за оцеляване", заявява съавторът на доклада д-р Александър Фарнсуърт (Alexander Farnsworth), старши научен сътрудник в Бристолския университет.
Таблица на масовите измирания на организми на Земята
| Преди колко млн години | Геохронологичен период | Процент измрели организми |
|---|---|---|
| 440 млн години | В края на Ордовик, начало на Силур | 82-88% от видовете морски безгръбначни |
| 364 млн години | Късен Девон | 79-87% от броя на видовете морски животни |
| 251.4 млн години | Перм-Триас | 93-97% от всички видове живи същества, най-масовото измиране. |
| 199.6 млн години | В края на Триас | 76-84% от всички видове живи същества |
| 65.5 млн години | В края на Креда | 71-81% от всички видове, включително динозаврите, последното масово измиране. |
Пермско-триаското измиране показва, че проблемът с глобалното затопляне не се свежда само до това, че става непоносимо горещо, а и до това, че условията се променят екстремно в продължение на десетилетия.
"По-голямата част от живота не се адаптира към тези условия, но за щастие някои оцеляват, без които днес нямаше да сме тук. Това е бил почти, но не съвсем, краят на живота на Земята", коментира съавторът на доклада професор Ядун Сун (Yadong Sun) от Китайския университет по геонауки в Ухан.
Мащабът на пермско-триаското затопляне е разкрит чрез изследване на кислородните изотопи във фосилизирания зъбен материал на малки изчезнали плуващи организми, наречени конодонти. Чрез изучаване на хрониката на температурата на конодонтите от цял свят изследователите са успели да покажат забележителен срив на температурните градиенти в ниските и средните географски ширини.
Конодонти. Кредит: Wikimedia Commons
Д-р Фарнсуърт, който използва новаторско климатично моделиране, за да оцени резултатите, отбелязва:
"По същество навсякъде е станало твърде горещо. Промените, отговорни за установените климатични модели, са били дълбоки, тъй като е имало много по-интензивни и продължителни събития от типа "Ел Ниньо", отколкото се наблюдават днес. Видовете просто не са били подготвени да се адаптират или да еволюират достатъчно бързо."
През последните години събитията от типа "Ел Ниньо" предизвикват сериозни промени в режима на валежите и температурата. Например екстремните метеорологични явления, които причиняват горещата вълна в Северна Америка през юни 2024 г., когато температурите са с около 15 °C по-високи от нормалното. 2023-2024 г. също е една от най-горещите години в световен мащаб, дължаща се на силния Ел Ниньо в Тихия океан, който допълнително се изостря от повишения антропогенен CO2, довел до катастрофални суши и пожари по целия свят.
"За щастие подобни събития досега са продължавали само по една-две години. По време на пермско-триаската криза Ел Ниньо се е задържал много по-дълго, което е довело до десетилетие на повсеместни засушавания, последвани от години на наводнения. В общи линии климатичните промени са били навсякъде и това затруднява много адаптацията на всеки вид", обяснява съавторът Пол Уигнал (Paul Wignall), професор по палеоекология в Университета в Лийдс.
Геоложки полеви разрез разкрива изключително суха земна повърхност, която е била обичайна за целия свят преди 252 милиона години - предупреждение за нашето бъдеще. Кредит: University of Bristol and China University of Geosciences (Wuhan)
Резултатите от моделирането на климата помагат да се обясни и голямото количество овъглени дървета, открити в скалните пластове от тази възраст.
"Горските пожари стават много често срещани, ако климатът е склонен към засушавания. Земята е попаднала в кризисно състояние, при което сушата е горяла, а океаните са били в стагнация. Не е имало къде да се скриеш", допълва съавторът професор Дейвид Бонд (David Bond), палеонтолог от Университета в Хъл.
Изследователите отбелязват, че в историята на Земята е имало много вулканични събития, подобни на тези в Сибир, и много от тях са причинили измиране, но нито едно не е довело до криза от мащаба на пермско-триаското събитие.
Те установяват, че пермско-триаското измиране е било толкова различно, защото тези мега-Ел-Ниньо са създали положителна обратна връзка върху климата, която е довела до невероятно топли условия, започвайки от тропиците, а след това и извън тях, което е довело до отмиране на растителността. Растенията са от съществено значение за премахването на CO2 от атмосферата, както и за основата на хранителната верига, и ако те загинат, ще изчезне и един от механизмите на Земята да спре натрупването на CO2 в атмосферата в резултат на продължаващия вулканизъм.
Това помага да се обясни и загадката, свързана с масовото измиране през пермско-триаския период, при което измирането на сушата е настъпило десетки хиляди години преди измирането в океаните.
"Докато океаните първоначално са били защитени от повишението на температурата, мега-Ел Ниньо е предизвикал температури на сушата, които са надхвърлили термичната поносимост на повечето видове с толкова бързи темпове, че те не са могли да се адаптират навреме", обяснява д-р Сун.
"Само видовете, които са можели да мигрират бързо, са успели да оцелеят, а сред тях не е имало много растения или животни."
Макар и редки, масовите измирания са сърдечният ритъм на природната система на Земята, която пренастройва живота и еволюцията по различни пътища.
"Пермо-триаското масово измиране, макар и опустошително, в крайна сметка ще довежда до появата на динозаврите, които ще станат доминиращ вид, както и масовото измиране през креда ще доведе до появата на бозайниците и човека", заключава д-р Фарнсуърт.
Справка: Sun Y, Farnsworth A, Joachimski MM, et al. Mega El Niño instigated the end-Permian mass extinction. Science. 2024;385(6714):1189-1195. doi: 10.1126/science.ado2030
Източник: New research reveals how El Nino caused the greatest ever mass extinction, University of Bristol
| Период | Система | Етаж | млн. год. |
|---|---|---|---|
| Триас | Долен триас | Индий | млади |
| Перм | Лопингий | Чангсингий | 252.2–254.1 |
| Вучиапингий | 254.1–259.8 | ||
| Гваделупий | Капитаний | 259.8–265.1 | |
| Уордий | 265.1–268.8 | ||
| Роадий | 268.8–272.3 | ||
| Сизуралий | Кунгурий | 272.3–283.5 | |
| артинский | 283.5–290.1 | ||
| Сакмарий | 290.1–295.0 | ||
| Аселий | 295.0–298.9 | ||
| Карбон | Пенсилваний | Гжелий | стари |
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари