Онова, което се върти под повърхността на Земята, може и да ви се струва далечно, но тази активност може да повлияе за формирането на земни маси, които определят циркулацията на океаните, климатичните модели и дори активността и еволюцията на животните. Всъщност учените смятат, че потокът от горещи скали, изригнал от земната мантия преди милиони години, може да е важна част от историята на човешката еволюция.
В статия, публикувана в Nature Reviews Earth & Environment, международен екип изследователи проучва формирането на голям сухоземен мост, който преди 20 милиона години е свързвал Азия и Африка през територията на днешния Арабски полуостров и Анатолия.
Статията обединява публикувани по-рано изследвания с нови модели, създадени във Факултета по геонауки "Джаксън" към Университета на Тексас в Остин и Германски изследователски център за геонауки "Хелмхолц" (GFZ Helmholtz Centre for Geosciences).
Това постепенно издигане на сушата е позволило на ранните предци на животни като жирафи, слонове, носорози, гепарди и дори на хората да се движат между Африка и Азия. Появата на сушата сложила край на 75-милионната изолация на Африка от другите континенти.
"Това изследване има отношение към въпроса "Как се е променила нашата планета, като цяло? Какви са връзките между живота и тектониката," коментира Торстен Бекер (Thorsten Becker), съавтор на изследването и професор в катедрата по науки за Земята и планетите и Института по геофизика към Факултета по геонауки "Джаксън".
Историята започва преди 50-60 млн. години, когато скална плоча, плъзнала се в земната мантия, създава "конвейер" за горещи скали, които изригват в потоци на мантийния плюм, достигнал повърхността около 30 млн. години по-късно. Тази конвективна активност в мантията, съчетана със сблъсъка на тектоничните плочи, е довела до издигане на сушата, което е допринесло за затварянето на древното море Тетис, разделяйки го на днешните Средиземно и Арабско море, и е създало земна маса, която за първи път е свързвала Азия и Африка.
Водещият автор на изследването Ейвинд Страуме (Eivind Straume) е анализирал широкообхватните последици от тази геоложка дейност, докато е бил постдокторант в Факултета по геонауки "Джаксън". Според него появата на сухоземния мост и еволюцията на животните вървят ръка за ръка.
"Плиткият морски път се е затворил няколко милиона години преди това, което вероятно би се случило при други обстоятелства, поради тези специфични процеси - конвекция на мантията и съответните промени в динамиката на топографията", посочва Страуме, който сега е постдокторант в Норвежкия изследователски център NORCE и Центъра за климатични изследвания "Бьеркнес".
"Ако нямаше плюм, може да се твърди, че континенталният сблъсък щеше да бъде различен."
В този случай е важно кога се случва това явление. Ако е имало още един милион години преди свързването на Африка и Азия, животните, които са си проправяли път към и от Африка, е можело да тръгнат по различен еволюционен път. Това включва и предците на днешните хора.
Няколко милиона години преди сухоземният мост да се затвори напълно, предците на хората - приматите - са дошли в Африка от Азия. Докато тези примати в крайна сметка са изчезнали в Азия, техните линии са се разнообразили в Африка. След това, когато сухоземният мост се появил напълно, тези примати отново колонизирали Азия.
"Това е пример за това как дългосрочната конвективна еволюция на планетата влияе на еволюцията на живота", обяснява Страуме.
Палеогеографията на голяма част от Африка, Европа и Азия през последните 65 милиона години е показана отляво, а аномалиите на плътността на мантията с обратна адвекция са отдясно. Той също така показва съответните промени в динамичната топография. Кредит: Eivind Straume
Това издигане на Арабския полуостров е оказало значително въздействие и върху океанската циркулация и климата на Земята. Температурата на близките океани се е повишила, което от своя страна е разширило сезонните температурни диапазони и е направило една ивица земя от Северна Африка до Централна Азия по-суха.
Изследователите смятат, че образуването на този сухоземен мост е било последният фактор за превръщането на Сахара в пустиня. Тези топографски промени са засилили сезона на мусоните в Азия и са направили Югоизточна Азия по-влажна.
Тази статия обединява съществуващи изследвания, обхващащи тектониката на плочите, конвекцията на мантията, топографията и палеогеографията, еволюционната антропология, еволюцията на бозайниците, еволюцията на климата и океанската циркулация, наред с други теми, за да разкаже последователно за широкообхватните ефекти на тази динамика на мантията.
"Поне за нас това е убедително - може би малко провокативно - обобщение на последните постижения", коментира Бекер.
Справка: Eivind O. Straume, Claudio Faccenna, Thorsten W. Becker, Bernhard Steinberger, Alexis Licht, Andrea Sembroni, Zohar Gvirtzman, Paolo Ballato. Collision, mantle convection and Tethyan closure in the Eastern Mediterranean. Nature Reviews Earth & Environment, 2025; 6 (4): 299 DOI: 10.1038/s43017-025-00653-2
Източник: How Activity in Earth’s Mantle Led the Ancient Ancestors of Elephants, Giraffes, and Humans into Asia and Africa, University of Texas at Austin
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Бешката
Трогателна среща в Москва на командирите на Союз и Аполо 40 години след скачването
dolivo
Нова храна за медоносните пчели, заместваща прашеца, дава надежда за оцеляването им
dolivo
Психеделици, сексуалност и себепознание: Какво разкрива първото проучване
dolivo
Полетът на Starliner до МКС през 2024 г. е бил много по-драматичен, отколкото знаем (видео)