Преди около 466 милиона години (през геоложкия период Ордовик), е имало гигантски сблъсък в нашата Слънчева система. Нещо е ударило астероид и го е разкъсало, разпилявайки парчета скали, част от които падат и днес на Земята като метеорити, разказва Sci-news.
Това заяви международна група от учени на базата на изследването си, установило, че метеоритите са променили значително състава си през последните 500 милиона години.
Резултатите от работата са публикувани в списание Nature Astronomy.
Метеоритите представляват масивни небесни тела, които са попаднали на повърхността на по-големи космически обекти. Тяхното тегло варира от няколко грама до няколко тона.
Анализът на състава на метеоритите помага на учените да възстановят историята на Слънчевата система.
Изследователите откриват, че повечето от метеоритите, които виждаме днес, са били редки преди около половин милиард години, докато много метеорити, които са редки днес, са били често срещани по времето преди предполагаемия сблъсък.
Откритието потвърждава хипотезата, представена през 2016 г., когато професор Биргер Шмитц (Birger Schmitz) от Университета Лунд заяви, че е намерил т.нар. метеорит - "фосил".
Метеоритът, наречен Osterplana 065, е открит в кариера близо до Lidköping в Швеция. Определен като "фосил", поради своя необикновен състав, различен от всички известни групи метеорити, тъй като произхожда от небесното тяло, което е било разрушено в древни времена.
Откриването доведе до хипотезата, че потокът метеорити може да е бил напълно различен преди 466 милиона години.
"Новите резултати потвърждават тази хипотеза", заяви проф. Шмитц, съавтор на настоящето изследване.
Какви видове метеорити са попадали на нашата планета преди този сблъсък?
Изследователски екип, воден от Филип Хек (Philipp Heck) от Музея на естествената история Филд (САЩ), разрешава този въпрос като създава първата реконструкция на разпределението на видовете метеорити преди сблъсъка.
Въз основа на 43 микрометеорита, които са толкова стари, колкото Osterplana 065, проучването показва, че по онова време потокът е всъщност коренно различен.
"Общоприетото мнение е, че Слънчевата система е много стабилна през последните 500 милиона години. Така че е доста изненадващо, че потокът метеорити преди 466 милиона години е толкова различен от съвременните", - отбелязва Филип Хек.
Д-р Хек, проф Шмитц и техният екип изтеглят проби от скали от древно морско дъно, в които се съдържат микрометеорити и след това разтварят скалите в киселина, така че да останат само микроскопични хромитни кристали.
"Хромшпинелите, кристали, които съдържат минерален хромит, остават непроменени дори след стотици милиони години", коментира д-р Хек. "Тъй като те не се променят с времето, можем да използваме тези шпинели, за да видим как съставът на микрометеоритите издава от какво е направено оригиналното тяло".
Анализът на химическия състав на шпинелите показва, че метеоритите и микрометеоритите, паднали по-рано отпреди 466 милиона години, са различни от тези, които падат след това.
 Ахондрит(Wikimedia Commons) |
 Хондрит(Wikimedia Commons) |
Общо 34% от метеоритите преди сблъсъка принадлежат към тип метеорити, наречени примитивни ахондрити - каменни метеорити без хондри (структури с размер от 0,1 до 10 мм), докато при съвременните метеорити, делът им е само 0.45%.
Други древни микрометеорити от извадката се оказаха останки от астероида Веста, който също е претърпял сблъсък преди повече от един милиард години.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари