Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

Климатека Последна промяна на 13 март 2024 в 00:00 3608 0

Река Искър край МВЕЦ Черепиш

Кредит Grisha Levashki (CC BY-SA 4.0)

Река Искър край МВЕЦ Черепиш

Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, занапред може да се наблюдава недостиг на вода в отделни райони

"За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити", до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха днес пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България.

Организатор на събитието "Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?" е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната. 

Какво е състоянието на водните ресурси в България?

Площта на водните обекти в България е 201 040 ха, или 1,81% от територията на страната. България разполага със значително количество пресноводни ресурси 99,7 млрд. м3 годишно, но тази стойност е донякъде заблуждаваща, тъй като 75% от тези ресурси се дават от р. Дунав, а дунавските води първо имат транзитен характер, и второ не са пълноценен ресурс, понеже трудно могат да се използват за питейни цели. Съответно България разчита почти изцяло на оставащите 25% пресноводни ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение. 

Фигура 1: Структура на водните ресурси за периода 1980 – 2018 г. (в млрд. м3). Визуализация Климатека по данни от ИАОС

Какви са факторите, които влияят на водните ресурси?

Основните климатичните фактори, които влияят на кръговрата на водата, съответно и на водните ресурси, са покачващите се температури на въздуха и на Световния океан. Тези промени ускоряват водния цикъл и увеличават количеството водни пари в атмосферата, което от своя страна повишава риска от екстремни валежи, наводнения и неравномерно разпределение на валежите. Повишеното изпарение от почвата, заедно с ускорената транспирация на растенията, при по-високи атмосферни температури обаче могат да доведат и до засушавания на някои места.

Естествените резервоари на прясна вода, като реките, езерата и площите покрити с лед и сняг (криосфера), както и почвата запасяват големи количества вода и могат да намалят ефекта от неравномерните валежи. За съжаление, използваемата вода в реките и езерата намалява поради климатичните промени и замърсяването. От друга страна, обемът на криосферата бързо намалява поради по-малката снежна покривка и интензивното топене на планинските ледници. Подземните води също намаляват поради повишена евапотранспирация, замърсяване и прекомерна експлоатация.

Особености на повърхнината в страната са, че у нас главният вододел минава през средата на страната, а българските реки са къси. Освен това долните течения на реките от Беломорския басейн са извън България, а страната ни е длъжна да гарантира на съседите вода в презграничните реки. И последно спрямо България Черно море се намира в срещуположна посока на преобладаващите ветрове, съответно няма съществено значение за валежите.

Фигура 2: Годишен индекс на сухотата на Емануел де Мартон. Източни: Атлас на НРБ, 1973 г.

Червената линия на Фиг. 2 отделя районите, в които не се наблюдава воден дефицит – Южна и Западна България, от районите, в които има риск от възникване на воден дефицит при неблагоприятни климатични условия  Югоизточна, Източна и Северна България. 

Специалната роля на горите във водния цикъл

Д-р Валентин Симеонов разказва, че горите увеличават количеството на водни пари чрез евапотранспирация – процес, при който водата преминава от течно в газообразно състояние и преминава в атмосферата. Горите спомагат образуването на облаци и валежи чрез отделяне на био-аерозо, но освен това те преразпределят дъждовния поток и спомагат за увеличаване на запасите от подпочвена вода и улавят водата от мъгли и ниски облаци.

Как ще повлияят климатичните промени върху водните ресурси на България?

1°C повишение на средните температури на въздуха означава 7% повече водна пара в атмосферата. При увеличение на изпарението, затоплянето зарежда атмосферата с повече енергия. Тази енергия се отделя в атмосферата при кондензацията на водната пара и става двигател на всички атмосферни процеси. Именно тези процеси имат влиянието върху засилването на екстремните климатични явления, като нараства и интензивността на валежите, гръмотевичните бури и ветровете, вследствие на затоплянето. Много по-голяма част от годишните валежи сега падат като екстремни, вместо да се разпределят по-равномерно през годината. Това увеличава риска и от внезапни наводнения. Сезонните модели на валежите стават все по-непостоянни, което засяга селското стопанство, продоволствената сигурност и поминъка на милиони хора.

Освен това високата температура на водата в Средиземно и Черно море през втората половина на лятото, съчетана със започващото намаляване на температурите над сушата, води до активно образуване на циклони, които дестабилизират времето и са съпроводени с проливни дъждове, наводнения и бурно вълнение.

Глобалното затопляне ускорява кръговрата на водата.

Освен това то увеличава количеството на валежите и променя разпределението им по сезони и по интензивност. А пък по-голямото количество водни пари е причината за повече и по-интензивни валежи с тенденция за увеличаване дела на екстремните валежи. Друг фактор за увеличаване броя на екстремните валежи и наводненията е наличието на по-ниските концентрации на аерозоли (фини частици), които помагат за образуване на облаци, а намалението им е свързано с деиндустриализацията и намаленото замърсяване нa въздуха. 

Проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов.

По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, в резултат на климатичните промени се очаква водните ресурси в България да намалеят. Това може да обостри риска от воден дефицит в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия – и на други места. 

Всичко това може да доведе до редица икономически и социални последствия

Част от тях са недостиг на питейна вода за битови нужди, недостиг на вода за селското стопанство и намалена продукция и загуби, недостиг на вода за индустриални нужди и загуби в туристическата индустрия. Друг аспект е рискът от намалено количество на охлаждаща вода, което може да доведе до рискове за енергийната сигурност, като намаляване на производството на електроенергия от хидроелектрическите централи и опасност от спиране работата на ядрените централи. И не на последно място може да доведе до здравни рискове за населението, като например повишен риск от епидемии.

Пресклуб: “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?”.

Управление на водните ресурси

Водопотреблението на човек в домакинствата е около 100 л/ден, като нараства постепенно от 99 л през 2018 г. до 103 л през 2022 г. Индексът на експлоатация на пресни водни ресурси служи за оценка на натиска върху водните ресурси. Предупредителният праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20%, като при индекс под 10% – няма стрес на водната екосистема; докато при индекс между 10% – 20% има нисък стрес. Общият индекс за България в периода 1991 – 2018 г. е под 10%, което означава, че няма стрес върху възобновяеми пресни водни ресурси. От 1981 г. насам най-висок стрес е имало през 1990 и 1991 г. със 10.2 и 8.1% съответно. 

Процентът от населението, което е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода през 2018 г. е бил 3% през 2017 г. и 1.1% през 2018 г., като най-засегнатите области са с процент от населението съответно 28.2% в Габрово; 13.1% в Търговище и 7.8% в Сливен. 

Въпреки че няма натиск върху водните ресурси на национално равнище, занапред може да се наблюдава недостиг на вода в определени райони с недостатъчни ресурси, висока гъстота на населението и интензивни промишлени дейности, както и други фактори.

Какви са потенциалните решения?

Загубите на вода по мрежата е един от големите проблеми. Въпреки че определянето на загубите обикновено е трудно начинание, е известно че около 55 – 60% от водата се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки достига и до 70%.

Част от основните решения, които обсъдиха учените бяха: 

  • Намаляване на загубите на вода по водопреносната инфраструктура, като интересни данни са, че 20% от най-големите течове се равняват на 80% от загубите
  • Използване на вода за промишлени нужди, като препоръките бяха в посока на въвеждане на производства със затворени цикли на водоползване и повторно използване на отпадъчна вода.
  • Ефективно използване на вода в земеделието – изграждане на мрежи с повишена ефективност на водопренос и разпределение и насочване на земеделските субсидии към производства с по-малък разход на вода.
  • Ефективно използване на вода в бита – като част от примерите са използване на валежните води, включително събиране от покривите, изграждане на пречиствателни съоръжения, които позволяват повторно използване на водата.
  • Поддържане на дренажните съоръжения – редовно почистване на речните корита от растителност и отпадъци, забрана за строителство на ниските места в близост до речните течения, поддръжка на чистотата и състоянието на отводнителни шахти и канали.
  • Опазване, възстановяване и поддържане на горите – гората е най-доброто средство за предпазване от наводнения и почвена ерозия. Тя съдейства за по-равномерно оттичане на валежните води и за овлажняване на местния климат и намалява ефектите от засушаването на местно ниво. Най-голяма предпазна роля от наводнения имат добре развитите и пълноценни гори.

По думите на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, вследствие на климатичните промени, прогнозите са водните ресурси да намаляват във времето и да бъдат все по-неравномерно разпределени по сезони и години, което може да доведе до риск от възникване на водни дефицити в някои части на страната. 

Източник: Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?, Климатека

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !