В Черната пустиня в североизточната част на Йордания археолозите откриха невероятна находка - овъглените останки от хляб, изпечен преди 14 400 години.
Това всъщност е най-старото доказателство за хляб до днес, което показва, че ловците-събирачи са били вдъхновени от своя успех с дивите зърнени култури, за да започнат земеделската революция.
Историците и археолозите традиционно свързват хляба със зората на земеделието, когато хората култивират растения като пшеницата и ги селекционират за брашно, разказва ScienceAlert.
Но това последно откритие в Близкия изток показва, че хората са пекли хляб около 4000 години преди появата на земеделието, според проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
"Нашата работа показва, че хлябът не е продукт на уредени сложни общества, а на палеолитното общество на ловци - събирачи", заяви Археоботаникът от Копенхагенския университет Амая Аранц-Отаеги (Amaia Arranz-Otaegui), водещ автор на новото изследване.
Една от каменните структури на обекта Shubayqa 1. Пещта, където е намерен хлябът, е в средата. Кредит: Alexis Pantos.
Екипът изследователи от Университета в Копенхаген, Университетския колеж в Лондон и Университета Кеймбридж анализират 24 овъглени останки, извлечени от пещ в археологически обект, известен като "Шубайга 1" (Shubayqa 1), от Натуфската култура на ловци-събирачи от времето на мезолита или среднокаменната епоха.
Тези останки, които са много сходни на плоските, подобни на пърленки хлябове, намерени в неолитни и римски обекти в Европа и Турция, показват, че нашите прадеди са използвали дивите предшественици на съвременните зърнени култури като ечемик, лимец и овес, много преди да бъдат култивирани. Тези диви зърнени култури са смилани, пресявани, месени и изпичани на хляб.
Аранц-Отаеги смята, че производството на хляб от ловците-събирачи може да им е повлияло да се заемат с опитомяването на културите - нещо, което изследователите се надяват да оценят в бъдеще.
Въпреки малкото си съставки - брашно, вода и топлина - хлябът е много хранителен. Колкото по-фино е растителното вещество, толкова по-лесно е смилането и абсорбирането на хранителни вещества, обяснява Долорес Пиперно (Dolores Piperno), археоботанист от Института Смитсониън, неучаствала в това изследване.
Някои зърнени храни като хляба се отричат заради въглехидратите в тях в съвременните книги за здравословно хранене, включително "палео" диетите, които твърдят, че имитират това, което нашите прадеди са консумитали. Но ловците-събирачи са били доволни от способността на хляба да стимулира кръвната захар.
Днес сме свикнали с едрите домати и едрозърнесттата царевица, но дивите сортове, от които произлизат, са били далеч по-малко хранителни. Например, първите банани, които са били култивирани в Папуа Нова Гвинея, са били пълни със семена. За разлика от тях днешните банани са фини отвътре и без семена.
Повече от 10 000 години селекция са били необнодими, за да се превърне високата трева с малки семена в сочна царевица.
Нужни са били огромно търпение и разбиране за нашите предци ловците-събирачи, за да извършат този скок към селското стопанство.
Морковите са двегодишни растения, което означава, че са необходими две години, за да завършат своя биологичен цикъл. Те също така са били много тънки и крехки. Днес морковите са вкусни оранжеви корени, които са целогодишни зимни култури. Кредит: Flickr, macleaygrassman / Flickr, adactio.
Зелето и броколите произлизат от един и същ вид, растението дива горчица, което сега често се нарича диво зеле. Изображенията говорят сами за себе си. Кредит: Уикипедия / Flickr, akaitor.
Трудно е да се намери някой, който не обича сочни домати. Още по-трудно е да се разбере колко жалки са били древните домати в сравнение със съвременните. Те са били много по-малки и по-тъмни и са приличали на плодове, а не на тези едри сортове, които познаваме днес. Кредит: Flickr, aris_gionis / Flickr, jeepersmedia.
"Натуфийските ловци-събирачи са от особен интерес за нас, защото живеят в преходен период, когато хората все повече усядат и диетата им започва да се променя. Кремъчните остриета на сърпове, както и каменните инструменти за обработка на земята, намерени в местата Натуиан в Леванта, отдавна навеждат археолозите на мисълта, че хората са започнали да използват растенията по различен и може би по-ефективен начин. Но плоският хляб, открит в "Шубайга 1", е най-ранното доказателство за истински хляб и показва, че изпичането е било измислено, преди да имаме култивиране на растения ", обяснява Тобиас Рихтер (Tobias Richter), който ръководи разкопките в "Шубайга 1" в Йордания.
"Така че тези доказателства потвърждават някои от нашите идеи. Всъщност може би ранното и изключително трудоемко производство на хляб на базата на диви зърнени култури може да е било една от основните движещи сили за по-късната земеделска революция, като се отглеждат диви зърнени храни, за да се осигурят по-добри източници на храна", добавя той,
Древният хляб е идентифициран, след като бе анализиран с електронна микроскопия в Университетския колеж в Лондон, метод, който позволява на изследователите да намерят микроструктури и частици от всяка овъглена храна. Изследователите бе нужно да разработят нов набор от критерии за идентифициране на тестото и овесените продукти.
"Хлябът изисква обработка с висока интензивност на труда, която включва изсушаване, смилане на зърнени храни, месене и печене. Това, че е било извършвано преди земеделските методи предполага, че е било важно за нашите предци и желанието да се използва повече от тази специална храна вероятно е допринесло за решението да започнат да отглеждат зърнени култури", коментира професор Дориан Фулър (Dorian Fuller) от Института по археология на Университетския колеж в Лондон.
Още по темата
Човекът
Рецепта на 2 000 години показва как се е правел хляба в Древен Рим (видео)
Новини
Земеделието може да е възникнало на няколко места
Човекът
Древна ДНК разкрива как земеделието е променило височината, метаболизма и цвета на кожата ни
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари