В края на последния глобален ледников период дълбоко замръзналата Земя достига заложената граница на климатичните промени и се размразява, покривайки се с киша.
Резултатите от ново революционно изследване предоставят първите преки геохимични доказателства за размразеното състояние на нашата планета, когато високите нива на въглероден диоксид са принудили замръзналата Земя да навлезе в масивен и бърз период на топене и киша.
"Нашите резултати имат важно значение за разбирането на това как са се променили климатът и химията на океаните на Земята след екстремните условия на последния глобален ледников период", отбелязва водещият автор Тиан Ган (Tian Gan), бивш постдокторант в Техническия университет на Вирджиния.
Изследването е публикувано на 5 ноември в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Дълбоко замръзнала Земя
Последният глобален ледников период е настъпил преди около 635 до 650 милиона години, когато според учените глобалните температури са се понижили и полярните ледени шапки са плъзнали към ниските географски ширини по двете полукълба. Нарастващият лед е отразявал повече слънчева светлина от Земята, което е довело до понижаване на температурите.
"Една четвърт от океана е била замръзнала поради изключително ниските нива на въглероден диоксид", разказва съавторът на изследването геолога Шухай Сяо (Shuhai Xiao).
Когато повърхността на океана се затворила, настъпил застой на редица реакции:
- Цикълът на водата се блокира. Нямаше изпарение и много малко дъжд или сняг.
- Без вода процесът, който консумира въглероден диоксид, наречен химическо изветряне, при който скалите ерозират и се разпадат, се забавя значително.
- Без изветряне и ерозия въглеродният диоксид започнал да се натрупва в атмосферата и да задържа топлина.
"Било е само въпрос на време нивата на въглероден диоксид да станат достатъчно високи, за да се разруши ледения модел", разказва Сяо. "„Когато това се е случило, вероятно е настъпила катастрофа."
Светът на потоците
Изведнъж започнала да се натрупва топлина. Ледените шапки започнали да се отдръпват, а климатът на Земята се обърнал рязко към затопляне. Само за 10 милиона години средните глобални температури се покачват от минус 45 до плюс 48 градуса по Целзий.
Но ледът не се е разтопил и не се е смесил с морската вода по едно и също време. Резултатите от изследването рисуват свят, много по-различен от този, който можем да си представим: огромни реки от размекнат лед, които се втурват като обратно цунами от сушата към морето, след което се събират върху изключително солената и изключително плътната океанска вода.
Изследователите проверяват тази версия на праисторическия свят, анализирайки множество карбонатни скали, които са се образували в края на глобалния ледников период.
Те анализират определена геохимична характеристика - относителното изобилие на литиеви изотопи, регистрирани в карбонатните скали. Според теорията за океанския свят геохимичните подписи на сладката вода биха били по-силни в скалите, образувани под крайбрежните топящи се води, отколкото в скалите, образувани в открито море, под дълбокото солено море - и точно това наблюдават изследователите.
Откритията насочват вниманието към границите на промените в околната среда, посочва Сяо, но също така дават на изследователите допълнителна представа за границите на биологията и устойчивостта на живота при екстремни условия - горещи, студени и кишави.
Справка: Tian Gan, Meng Tian, Xi-Kai Wang, Shijie Wang, Xiao-Ming Liu, Ganqing Jiang, Benjamin C. Gill, Morrison Nolan, Alan J. Kaufman, Taiyi Luo, Shuhai Xiao. Lithium isotope evidence for a plumeworld ocean in the aftermath of the Marinoan snowball Earth. Proceedings of the National Academy of Sciences, 2024; 121 (46) DOI: 10.1073/pnas.2407419121
Източник: Groundbreaking study provides new evidence of when Earth was slushy, Virginia Tech
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари