С натрупването на въглероден диоксид в атмосферата, Земята ще става все по-гореща. Но колко точно ще се затопли планетата от определено увеличение на CO₂ е в процес на проучване. Връзката между CO₂ и затоплянето, известна като климатична чувствителност, определя какво бъдеще трябва да очакваме, тъй като нивата на CO₂ продължават да се покачват.
Ново изследване, ръководено от Университета на Вашингтон, анализира последната ледникова епоха, когато голяма част от Северна Америка е била покрита с лед, за да разбере по-добре връзката между CO₂ и глобалната температура. То установява, че докато повечето прогнози за бъдещото затопляне остават непроменени, абсолютният най-лош сценарий е малко вероятен.
Проучването с отворен достъп бе публикувано на 17 април в Science Advances.
"Основният принос от нашето проучване е стесняване на оценката на чувствителността на климата, подобряване на способността ни да правим бъдещи прогнози за затоплянето", обяснява водещият автор Винс Купър (Vince Cooper), докторант по атмосферни науки в Университета на Вашингтон. "Разглеждайки колко по-студена е била Земята в древното минало с по-ниски нива на парникови газове, можем да преценим колко по-топъл ще стане настоящият климат с по-високи нива на парникови газове."
Новата статия не променя най-добрия сценарий за затопляне от удвояване на CO₂ - около 2 градуса по Целзий средно повишаване на температурата в световен мащаб - или най-вероятната оценка, която е около 3 градуса по Целзий. Но намалява най-лошия сценарий за удвояване на CO₂ с пълна степен, от 5 градуса по Целзий на 4 градуса по Целзий. (За справка, CO₂ в момента е 425 ppm, или около 1,5 пъти прединдустриалните нива, освен ако спадът на емисиите не се насочи към двойни прединдустриални нива преди края на този век.)
Тъй като нашата планета се насочва към удвояване на CO₂, авторите предупреждават, че последните десетилетия не са добър показател за бъдещето при глобалното затопляне. По-краткосрочните климатични цикли и ефектите от атмосферното замърсяване са само някои от причините, поради които последните тенденции не могат надеждно да предскажат остатъка от този век.
"Пространственият модел на глобалното затопляне през последните 40 години не изглежда като дългосрочния модел, който очакваме в бъдеще – близкото минало е лош аналог за бъдещо глобално затопляне", отбелязва старши авторът Кайл Армър (Kyle Armour), доцент по атмосферни науки и океанография в Университета на Вашингтон.
Илюстрацията показва вълнисти мамути в Северна Испания. Тези животни са живели в Европа и Северна Америка през последния ледников период, преди около 21 000 години. Ново проучване използва актуализирани климатични карти от този период, когато въглеродният диоксид в атмосферата е бил по-нисък, за да предскаже по-добре бъдещото затопляне при повишаване на CO₂. Кредит: Wikimedia, CC BY 4.0
Вместо това, новото изследване се фокусира върху период отпреди 21 000 години, наречен Последен ледников максимум, когато Земята е била средно с 6 градуса по Целзий по-студена от днес. Записите на ледените ядра показват, че атмосферният CO₂ тогава е бил по-малко от половината от днешните нива, около 190 части на милион.
"Палеоклиматичните записи включват дълги периоди, които са били средно много по-топли или по-студени от сегашния климат, и знаем, че през тези периоди е имало големи климатични влияния от ледени покривки и парникови газове", разказва Купър. "Ако знаем приблизително какви са били температурните промени в миналото и какво ги е причинило, тогава знаем какво да очакваме в бъдеще."
Изследователите създават нови техники за статистическо моделиране, които позволяват палеоклиматичните записи да бъдат вградени в компютърни модели на климата на Земята, подобно на днешните модели за прогнозиране на времето. Резултатът е по-реалистични температурни карти на база предишни хилядолетия.
За новото изследване авторите комбинират праисторически климатични записи - включително океански седименти , ледени ядра и запазен цветен прашец - с компютърни модели на климата на Земята, за да симулират времето на последния ледников максимум. Когато голяма част от Северна Америка е била покрита с лед, ледената покривка не само е охлаждала планетата, отразявайки лятната слънчева светлина от континентите, според предишни проучвания.
Променяйки моделите на вятъра и океанските течения, ледената покривка е причинила и много повече студ и облаци над северната част на Тихия океан и Атлантическия океан. Анализът в новото проучване показва, че тези промени в облаците над океаните усложняват глобалните охлаждащи ефекти на ледниците, които отразяват още повече слънчева светлина.
Накратко, проучването показва, че CO₂ играе по-малка роля при определянето на температурите в ледниковия период, отколкото се предполагаше преди. Освен това най-страшните прогнози за затопляне от нарастващия CO₂ са по-малко вероятни през следващите десетилетия.
"Тази статия ни позволява да произвеждаме по-сигурни прогнози, защото наистина намалява горната граница на бъдещото затопляне и казва, че най-екстремният сценарий е по-малко вероятен", коментира проф. Армор. "Това всъщност не променя долната граница или средната оценка, която остава в съответствие с всички други линии на доказателства."
Справкаn: Vincent Cooper et al, Last Glacial Maximum pattern effects reduce climate sensitivity estimates, Science Advances (2024). DOI: 10.1126/sciadv.adk9461. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.adk9461
Източник: Ice age climate analysis reduces worst-case warming expected from rising CO₂, University of Washington
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари