Преди почти десет хиляди години приключва последният ледников период. Досега повечето учени смятаха, че причината за това е промяна в параметрите на орбитата, по която нашата планета се върти около Слънцето. Ново проучване показwа, че причината е в съвсем друга.
Само през последните 2,6 милиона години планетата е преживяла най-малко 50 ледникови периода, с по-топли междуледникови периоди между тях. Циклите на ледниковите периоди и междуледниковите периоди са имали период от 100 хиляди години: ледниковият е продължил 70-90 хиляди години, междуледниковият - около 10 хиляди.
Учените дълго време са смятали, че заледяването от последните милиони години започва тогава, когато орбитата на Земята около Слънцето става малко по-удължена от обикновено и най-близката част от орбитата на Земята до Слънцето се пада по време на зимното слънцестоене за Северно полукълбо - 22 декември.
Факт е, че в момента на най-близко приближаване до Слънцето планетата получава максимална енергия от него. И ако този момент се пада през зимата в Северното полукълбо, тогава този пик на енергия от звездата идва главно за Южното полукълбо. А Антарктида, разположена там, играе ролята на огромен щит от бял лед, ефективно отразяващ слънчевите лъчи в космоса, който "охлажда" планетата по време на ледникови периоди.
Междуледниковите периоди възникват в обратна ситуация: когато Земята е най-близо до Слънцето през лятото в Северното полукълбо. През лятото значителна част от морския лед на северния океан се топи, а тъмната морска вода поглъща добре слънчевите лъчи.
И докато цикълът на промяна в удължението на орбитата, в която нашата планета се върти около Слънцето, се счита за основен фактор, определящ ледниковите и междуледниковите цикли, нови изследвания показват, че вместо това те може да са резултат от промяна в оста на наклона на въртене на Земята около нейната ос.
Авторите на нова публикация в списание Nature Geoscience заключават, че всъщност прецесията, промяната в наклона на оста на въртене на Земята, е повлияла най-много на ледниковия цикъл в геоложката история. Този извод се основава на изотопите на кислорода (един и същи елемент с различни атомни маси) в черупките на морските организми. По-топлите условия карат по-лекия кислород-16 да се изпарява по-бързо, обогатявайки водата с по-тежкия кислород-18, който след това се включва в черупките на обитаващи океана организми.
В късния плейстоцен промяната в наклона на оста на въртене на Земята хронологично съвпада със значителното топене на ледените покривки и края на ледниковия период.
Водещият автор на изследването, д-р Хронис Цедакис (Chronis Tsedakis) от Университетския колеж в Лондон, Великобритания, и неговият екип анализират седиментни ядра от Средиземно море и установяват, че краят на ледниковия период съвпада с промените в наклона на оста на въртене на Земята. Те извършват и компютърни симулации на влиянието на промените в орбиталния ексцентрицитет и наклона на оста на въртене върху климата на нашата планета. Анализът на данните от късния плейстоцен на микроскопичните фораминифери, открити в седиментни ядра, взети от дълбокия океан, разкрива отчетливо бързо намаляване на съотношението 18O/16O, което показва промени в дълбоководната температура в резултат на колебания в обема на леда.
Кредит: Nature Geoscience
Датирането на промените в орбитата се основава на записи на спелеотеми (находки на минерали в пещери, например калцитни сталактити) от Китай. Предишни изследвания са открили, че изменението на климата в Северния Атлантик бързо се е разпространило в регионите с мусони, като отдръпването на ледниците съответства на по-слаби мусони и следователно образуването на спелеотеми (в зависимост от активността на мусоните в света) може да бъде се считат за синхронизирани с данните.
Констатациите са важни за разбирането на миналото и бъдещето на климатичните промени.
"Нашето изследване показва, че наклонът на земната ос е важен фактор при определянето на климата на Земята и че промените в него могат да окажат значително влияние върху климата на планетата", коментира д-р Цедакис.
Новата научна статия подчертава и значението на интердисциплинарните изследвания за разбирането на сложните системи на Земята. "Това изследване е чудесен пример за това как различни области на науката могат да се обединят, за да решат важни въпроси за историята и бъдещето на нашата планета", заключава ученият.
Справка: Hobart, B., Lisiecki, L.E., Rand, D. et al. Late Pleistocene 100-kyr glacial cycles paced by precession forcing of summer insolation. Nat. Geosci. 16, 717–722 (2023). https://doi.org/10.1038/s41561-023-01235-x
Източник: New research finds Late Pleistocene glaciations terminated by Earth's axis tilt rather than orbital eccentricity, Hannah Bird, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари