Последният ледников период приключва заради промяна в наклона на Земята

Ваня Милева Последна промяна на 30 август 2023 в 00:01 10210 0

Кредит bfatphoto (CC BY-NC-ND 2.0)

Преди почти десет хиляди години приключва последният ледников период. Досега повечето учени смятаха, че причината за това е промяна в параметрите на орбитата, по която нашата планета се върти около Слънцето. Ново проучване показwа, че причината е в съвсем друга.

Само през последните 2,6 милиона години планетата е преживяла най-малко 50 ледникови периода, с по-топли междуледникови периоди между тях. Циклите на ледниковите периоди и междуледниковите периоди са имали период от 100 хиляди години: ледниковият е продължил 70-90 хиляди години, междуледниковият - около 10 хиляди.

Учените дълго време са смятали, че заледяването от последните милиони години започва тогава, когато орбитата на Земята около Слънцето става малко по-удължена от обикновено и най-близката част от орбитата на Земята до Слънцето се пада по време на зимното слънцестоене за Северно полукълбо - 22 декември.

Факт е, че в момента на най-близко приближаване до Слънцето планетата получава максимална енергия от него. И ако този момент се пада през зимата в Северното полукълбо, тогава този пик на енергия от звездата идва главно за Южното полукълбо. А Антарктида, разположена там, играе ролята на огромен щит от бял лед, ефективно отразяващ слънчевите лъчи в космоса, който "охлажда" планетата по време на ледникови периоди.

Междуледниковите периоди възникват в обратна ситуация: когато Земята е най-близо до Слънцето през лятото в Северното полукълбо. През лятото значителна част от морския лед на северния океан се топи, а тъмната морска вода поглъща добре слънчевите лъчи.

И докато цикълът на промяна в удължението на орбитата, в която нашата планета се върти около Слънцето, се счита за основен фактор, определящ ледниковите и междуледниковите цикли, нови изследвания показват, че вместо това те може да са резултат от промяна в оста на наклона на въртене на Земята около нейната ос.

Авторите на нова публикация в списание Nature Geoscience заключават, че всъщност прецесията, промяната в наклона на оста на въртене на Земята, е повлияла най-много на ледниковия цикъл в геоложката история. Този извод се основава на изотопите на кислорода (един и същи елемент с различни атомни маси) в черупките на морските организми. По-топлите условия карат по-лекия кислород-16 да се изпарява по-бързо, обогатявайки водата с по-тежкия кислород-18, който след това се включва в черупките на обитаващи океана организми.

В късния плейстоцен промяната в наклона на оста на въртене на Земята хронологично съвпада със значителното топене на ледените покривки и края на ледниковия период.

Водещият автор на изследването, д-р Хронис Цедакис (Chronis Tsedakis) от Университетския колеж в Лондон, Великобритания, и неговият екип анализират седиментни ядра от Средиземно море и установяват, че краят на ледниковия период съвпада с промените в наклона на оста на въртене на Земята. Те извършват и компютърни симулации на влиянието на промените в орбиталния ексцентрицитет и наклона на оста на въртене върху климата на нашата планета. Анализът на данните от късния плейстоцен на микроскопичните фораминифери, открити в седиментни ядра, взети от дълбокия океан, разкрива отчетливо бързо намаляване на съотношението 18O/16O, което показва промени в дълбоководната температура в резултат на колебания в обема на леда.

Кредит: Nature Geoscience

Датирането на промените в орбитата се основава на записи на спелеотеми (находки на минерали в пещери, например калцитни сталактити) от Китай. Предишни изследвания са открили, че изменението на климата в Северния Атлантик бързо се е разпространило в регионите с мусони, като отдръпването на ледниците съответства на по-слаби мусони и следователно образуването на спелеотеми (в зависимост от активността на мусоните в света) може да бъде се считат за синхронизирани с данните.

Констатациите са важни за разбирането на миналото и бъдещето на климатичните промени.

"Нашето изследване показва, че наклонът на земната ос е важен фактор при определянето на климата на Земята и че промените в него могат да окажат значително влияние върху климата на планетата", коментира д-р Цедакис.

Новата научна статия подчертава и значението на интердисциплинарните изследвания за разбирането на сложните системи на Земята. "Това изследване е чудесен пример за това как различни области на науката могат да се обединят, за да решат важни въпроси за историята и бъдещето на нашата планета", заключава ученият.

Справка: Hobart, B., Lisiecki, L.E., Rand, D. et al. Late Pleistocene 100-kyr glacial cycles paced by precession forcing of summer insolation. Nat. Geosci. 16, 717–722 (2023). https://doi.org/10.1038/s41561-023-01235-x

Източник: New research finds Late Pleistocene glaciations terminated by Earth's axis tilt rather than orbital eccentricity, Hannah Bird, Phys.org

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !