Озоновият слой се възстановява - ще изчезне ли дупката завинаги?

Ваня Милева Последна промяна на 12 март 2025 в 00:00 1821 0

Озоновата дупка през 2019 г.

Кредит NASA

Озоновата дупка през 2019 г.

Неотдавнашно проучване потвърди, че озоновият слой на Антарктида в момента се възстановява в резултат на глобалните усилия за намаляване на озоноразрушаващите вещества.

Изследването показва, че съвместните международни мерки - по-специално постепенното спиране на употребата на химикали, които увреждат озоновия слой - са довели до значимо възстановяване на този важен атмосферен щит.

Учените и преди са откривали признаци на възстановяване на озоновия слой.

Новото проучване обаче е първото, което предоставя убедителни статистически доказателства, че подобрението се дължи предимно на намаляването на озоноразрушаващите вещества, а не на фактори като естествените колебания на времето или повишаването на нивата на парниковите газове в стратосферата.

Възстановяване на озоновата дупка

"Има много качествени доказателства, които показват, че озоновата дупка над Антарктика изчезва. Това е наистина първото изследване, което количествено потвърждава увереността във възстановяването на озоновия слой", заявява съавторът на изследването Сюзън Соломон (Susan Solomon), професор по екология и химия в Масачузетския технологичен институт.

"Заключението е, че с 95-процентна увереност той се възстановява. Това е прекрасно. И показва, че наистина можем да решаваме екологични проблеми."

Соломон работи по този проект заедно с водещия автор и дипломант Пейдун Уан (Peidong Wang), както и със сътрудници от множество други изследователски институции.

Констатациите на екипа дават силна подкрепа за успеха на международните политически действия - по-конкретно Монреалския протокол, който ограничи производството на вещества, разрушаващи озоновия слой, като хлорофлуоровъглероди (CFC).

Сезонна озонова дупка над Антарктида

В стратосферата на Земята озонът е естествено срещащ се газ, който действа като своеобразен слънцезащитен крем, предпазващ планетата от вредната ултравиолетова радиация на слънцето.

През 1985 г. обаче учените откриват, че всяка австралийска пролет над Антарктида се образува сезонна "дупка" в озоновия слой, която пропуска по-големи количества опасни ултравиолетови лъчи.

До 1986 г. Соломон, тогава учен в Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA), ръководи експедиции, които определят фреоните като основен виновник за загубата на озон в стратосферата. Монреалският протокол, приет през 1987 г., е насочен към постепенното премахване на тези химикали в световен мащаб.

Естествени и причинени от човека промени

"Докато откриването на статистически значимо увеличение на озона е сравнително лесно, приписването на тези промени на конкретни фактори е по-трудно", посочва Уан.

В предишни проучвания, въпреки че нивата на озона в антарктическия регион изглежда се подобряват, учените се затрудняват да потвърдят колко точно от това възстановяване се дължи на намаляването на фреоните, за разлика от естествената променливост на времето - като Ел Ниньо, Ла Ниня или полярния вихър - или на ефектите от повишаването на парниковите газове.

За да се справят с тези несигурности, изследователите използват метода на "пръстовите отпечатъци", първоначално разработен от носителя на Нобелова награда Клаус Хаселман за разграничаване на въздействието на предизвиканите от човека климатични промени от естествените колебания в климатичната система.

Ръководеният от Масачузетския технологичен институт (MIT) екип адаптира този метод за определяне на отпечатъците, за да отдели увеличаването на озона, причинено от човека, от други атмосферни шумове.

Те започват с провеждането на климатични симулации за различни сценарии: хипотетичен свят, в който парниковите газове не се увеличават, свят, в който озоноразрушаващите вещества не се премахват постепенно, и други алтернативни пътища.

В тези виртуални условия те изследват как ще се променят нивата на озона, както във времето, така и при сезонни промени. Сравнявайки тези резултати от моделите, учените установяват характерен сигнал за оздравяване на озона - безпогрешен модел, който се появява само при ограничаване на употребата на фреони.

Отличителен "пръстов отпечатък" в данните

След това изследователите преглеждат 15-годишните сателитни наблюдения на озоновата дупка в Антарктика.

Стъпка по стъпка те проверяват дали реалните данни показват прогнозирания модел на възстановяване - пръстов отпечатък, свързан конкретно с глобалното спиране на употребата на CFC. Съвпадението е впечатляващо силно.

"След 15 години записи от наблюдения виждаме това съотношение между сигнал и шум с 95-процентна достоверност, което предполага, че има много малка вероятност наблюдаваното сходство на модела да бъде обяснено с шума от променливостта", посочва Уан.

"Това ни дава увереност в пръстовия отпечатък. То ни дава и увереност, че можем да решаваме проблеми на околната среда. Това, което можем да научим от проучванията на озона, е как различните държави могат бързо да следват тези договори, за да намалят емисиите."

Поуки от заздравяването на озоновия слой

Резултатите от проучването предполагат, че ако тези тенденции се запазят, озоновата дупка в Антарктика в крайна сметка може да се затвори окончателно.

"Някъде към 2035 г. може да станем свидетели на година, в която изобщо няма да има разрушаване на озоновия слой в Антарктика. И това ще бъде много вълнуващо за мен", коментира Уан. "А някои от вас ще видят как озоновата дупка ще изчезне напълно през живота си. И това е направено от хората."

От по-широка гледна точка, постепенното заздравяване на озоновия слой е пример за успех за международното сътрудничество при екологична криза.

В разгара на употребата на CFC, аерозолните пропеланти, хладилните агенти и други промишлени процеси заплашваха да разрушат UV защитата на Земята до опасни нива. Бързото разработване на научно обоснована политика под формата на Монреалския протокол обърна процеса, демонстрирайки, че дори и широкомащабните екологични предизвикателства могат да бъдат посрещнати.

Изследователите смятат, че това е навременен урок за днешните лидери, показвайки как светът може да се пребори със сложни екологични проблеми, включително изменението на климата.

Като илюстрира как стабилни, основани на доказателства договори могат да доведат до положителни резултати в глобален мащаб, настоящата работа подчертава както уязвимостта на земната атмосфера, така и силата на координираните човешки действия.

Справка: Peidong Wang, Fingerprinting the recovery of Antarctic ozone, Nature (2025). DOI: 10.1038/s41586-025-08640-9. www.nature.com/articles/s41586-025-08640-9

Източник: The ozone layer is healing - will the hole disappear for good?, Earth.com

    Най-важното
    Всички новини